Вафлени трохи по чаршафите на мислите ми бучат и хрущят при допира с душата
Сладки спомени пътуват към центъра на черната дупка в съзнанието ми
Тяло като камъка котва който дърпа лодката на живота ми за да забави пътуването ми към Хадес
Слънчеви лъчи дърпащи ме за косата за да остана със затворени очи под мътилката на реалността
Затруднено дишане през носа на ламята изгаряща сърцето без което няма смисъл
