Мечтая

Надявам са да си прекараш добре четейки надолу :)

Не можах да се сдържа и взех лаптопа на Жоро. Но всичко написано по-долу е писано на ръка де, държа да изтъкна.

Орбитал ми действат особено с главно Б. Живота като цяло е осоБено_еБан. И тъй като в момента пиша с молив защото лаптопа ми реши да ме изостави в труден момент реших да не се предавам. Не знам дали утре ще си разчета, за да мога да си представя всичко което смятам да напиша. Всъщност не ми се наложи да чакам до утре и ако го видите в блога значи съм успял.

От няколко седмици слушам само орбитал на плейъра. Голямм кеф. И това няма никакво значение за повествованието нататък.

А то е: скучна и доста егоцентрична представена история свързана с нещата, които са ми в главата.

Не знам далим всеки от вас има представа или идея в главата си за идеалния свят. Ако има, изберете отговор а) .

а) Имам мечти!

И аз имам. Всеки трябва да има мечти! То тя самата дума звучи страхотно, камо ли да нямаш мечти. Нямам обяснение за плиткоумната статия в Уикипедия относно мечтата, но пък тя си е различна за всеки (мечтата) и предполагам няма как да е по-подробна или поне с някаква по-висока художествена стойност (статията). Но си заслужава да опита човек да намери корена на думата. Аз специално не успях. Да опита да има и да сбъдва мечти (то и това малко ми куца). А колко е яко да видиш човек сбъднал своя мечта! И ако мечтата ти е да виждаш хората как сбъдват мечтите си

Аз иначе също си имам свои. Ама всичките до една НЕВЪЗМОЖНИ (тука го надрасках с молива с големи ГЛАВНИ букви). И изобщо писането на ръка не е лесна работа (особено с моя почерк)/Тука трябваше да има снимка на тефтера/. И то са невъзможни но не винаги тези мечти.

(същ.) блян, сън, химера, фантазия, въображение, утопия, измама, копнеж, въжделение, идеал, стремление, желание
(същ.) въздушни кули
(същ.) замисленост, замечтаност, унесеност, блянове, мечти, мечтание
(същ.) халюцинация, илюзия

Интересното е че мечтата се свързва с халюцинацията и въздушни кули и замисленост - замечтаност :) {замечтано}.

Даже в древността предвид трудоемкостта на писането на ръка са си взимали писари. И това отваря темата за мързела , която ми е толкова любима. Ама толкова съм вникнал в нея, че чак ме мързи да напиша колко. Щото това стана страхотно, щото аз докато пиша ги рисувам буквите (с молива). Така да се каже мога да превключвам между два почерка (надявам се това да не е много шизофренично за всички предубедени и запознати...а сега стана и параноично). А мечтите са хубаво нещо. Толкова хубаво (пак взех да заемам цял ред от тефтера с три думи), че искаме да ни се сбъднат. А ти за какво мечтаеш?

Аз мечтая за това да имам мечти и за това да мога да се изумявам. Всяко изумление е доиказателство, че си жив и за това Сартр би казал, че е точно така. То е доказателство, че мога да бъда учуден, изумен, разчустван и/или омаян (bewitching) от нещо или от някой. Колкото по-често, толкова по-добре. Искам да се чуствам щастлив. Не че не съм де! Може би едно ниво нагоре. И като цяло не трябва да забравяме мечтите си. Всъщност, другото е да се посветиш в сбъдването на мечтите на другите.<--край на писаното на ръка-->

Алкохол

Ето тук каквото и да напиша, ще е вече написано. Тъй като нямам такава публикация все още и аз да се отчета. С две думи обичам го копелето. Даже в момента го употребявам по-скоро от нужда от колкото с кеф. Има някаква симбиоза между нас. Аз му давам форма, смисъл, посвещение - той ми дава...ъъъ утеха е тъпо, изход може би, че даже и вдъхновение, а може би спокойствие, че даже и в малки дози спомага за точния израз, за съсредоточаването в такава форма в каквато може да се откъснеш от нещата около теб и да мислиш само за гадните такива.

Определено е депресивен наркотик. Отпуска те и ако си в дупката на собственото си самосъжаление започваш да копаеш доста по усърдно. Ако пък си на кеф крайния резултат пак ще е плачевен - драйфня и изкъртени зъби...като правило де. Аз съм леко изключение, защото нито повръщам, нито ставам агресивен, поне не към околните...е почти никога. Най-лошото което съм си причинявал под въздействието му е да разбия някой прозорец с юмрук, или да припадна разбивайки си брадичката в ръба на прага на вратата на собствената си къща (разбирай апартамент, ама къща ми е по-уютно да го напиша). Това беше като бях млад. Сега просто заспивам където и когато ме хване.

За спането на странни места също имам доста богат опит. Като цяло нищо екзотично. Столове, маси и помежду тях, ама пък на често. Веднъж спах на пейка в парка срещу Съдебната палата в Русе. Последствията пък от това преживяване бяха малко извън здравата логика и стабилната психика. Освен че си изгубих всички документи и пари влязох си в квартирата по доста екзотичен начин, разбивайки входната врата на кооперацията, след което разбивайки по изключително мъчителен за мен и съседите начин входната врата на квартирата (съдейки по реакцията на хазяина на сутринта и разказите на съседите ) съм се добрал до ложето си, където ме намери и леко притеснения ми хазяин.

Определено не може да се каже че решава проблеми. За задълбочаването им пък нямам конкретни доказателства тъй като не съм си правил ехография на черен дроб от доста отдавна, а пък за поведенческите промени бих казал, че не са от голяма важност, поне за мен, а на другите и без това не им дреме толкова.

За видовете и качеството пък съм идеалния клиент на всяка кръчма. Като цяло може и да се оплача от определени вкусови характеристики но пък си допивам всичко налято. Относно качеството имам едно най-важно изискване - ако е високоалкохолна напитка да е наистина такава (а не някоя слаба ракия), а ако е бира или вино държа да не е толкова вкисната, че да ми става лошо от всяка глътка.

Най-лошата черта на алкохола, която забелязах и на рождения си ден, е че в момента в който свърши алкохола, всички си тръгват. Ами то и аз бих си тръгнал като свърши алкохола. И свършвайки алкохола (чист джин, питие което открих със свършването на ) точно сега мисля да отскоча за още.

Лалугер - астероиди, Мики и любовта

Днес ходихме на постановката на Николай Урумов "Лалугер". Дали защото цялата постановка беше изиграна от Урумов на нашия си местен диалект, дали защото и аз си спомних кучето на село и баба Мита, дали заради познатото мъчително висене в болницата докато твой близък умира в нея, което спомена той (постановката е моноспектакъл и Гошо през цялото време на връщане спореше,че то това не било възможно да си направи сам всичко Урумов) ми стана едновременно изключително забавно и красиво тъжно. Края е малко пресилен но пък има ли граници тъгата по изгубената близост между хората? Идеята е толкова тънко прокарана по монолозите, че в един момент се чудиш дали наистина има това предвид или се прави на пълен селяк (а това повтаряне на едно и също по няколко пъти е супер вярно и автентично за хората от региона от който е и Урумов). С това не искам да обидя никого а напротив и аз така се чуствам. Какво демонстрираме с бягството си от земята, какво си мислим че ще постигнем с апартамент в София и кола на изплащане. Фъъъъъъъъъъък ми идва само на ума. Принудата да се отдалечиш от кола на който ти е забита (пак трябва да го гледам не запомних думата) юздата да кажем означава да се разделиш с всичко близко и познато. Означава да се промениш като човек и да живееш в едно друго, по-макдоналдско общество. Селата и земите опустяват, а шибаните фастфудове са пълни. И така почвам да в псувам и веднага спирам

ПП - Вярно е че няма астероиди и Мики, а то и любов много много няма в този пост но това е, за да гледате постановката :) И моля не четете критиката на сайта на армията, толкова е снобарска,ч е чак да ти се придрайфа.

Оценка на нещастието, или как да определим по-нещастния човек.

Как да разберем колко е нещастен даден човек? Ами сравнявайки го с друг. Ама винаги има презумпцията, че единия бил по-малко нещастен от другия.Или пък е въпрос на наддаване ??? ОК наддаваме с нещастие. За по-лесно единия нещастник ще е Пешо другия Янчо. Ако ги събереш и имаш фантазия може и да се получи Пиянчо.

П: Отгледала ме е баба ми. Родителите ми никога не са имали време за мен. Тя се хвърли от терасата след смърта на дядо ми.
Я: А мен ме е отгледала леля ми. Нямам родители или поне нямам спомен да съм имал. И да съм имал все едно съм нямал

П: Като малък толкова често бях сам, че постоянно четях.
Я: И аз бях сам и даже и нямах какво да чета или пък не исках. Не помня.

П: Баща ми почина в ръцете ми докато се опитвах да го съживя. Бяха го заразили с хепатит в болницата. Нищо не можах да направя
Я: Моя е умрял някъде. Майка ми и тя.

П: Всичките ми приятелки ме зарязваха защото нямам пари.
Я: Моите приятелки бяха с мен, защото нямах възможност да имам нещо повече от съжалението им.

П: Баща ми беше изоставен от всичките си приятели, когато се оказа че няма пари. Оказа се че всички са го използвали. Винаги ми е казвал че по-важно нещо от приятелите няма.
Я: Моя не го помня. Леля ми ми повтаряше, че трябва да си намеря жена с която да споделя нещастието си и да си живеем нещастно до края на дните си. Приятелите са преходни, днес ги има утре ги няма. Нещастната жена винаги е до теб.

П: Всичко което имам съм го постигнал с учене и наблюдаване на хората. Никога не ми е било лесно да не гледам напред и да не мисля какво да правя утрешния ден. Винаги съм любопитствал за всичко.
Я: Всичко което имам съм го постигнал от съжалението на хората. Винаги са ме учили че някой ще ми помогне. Обичам да ме съжаляват. Не съм любопитен. Води до проблеми.

П: Имам сестра която има три деца и живеят със съпруга си като художници. Припечелват по малко и се обичат много. Много ги обичам но не мога да им помогна по начина по който искам.
Я: Нямам нито брат нито сестра. Чуждо мие да мисля за някой друг освен за себе си и понякога за нещастната си жена.

П: Имам сърдечна недостатъчност, спастичен бронхит и известна зависимост от някой наркотици.
Я: Имам си жена и проблеми, какво да не е по-малко?

Мога да продължа до безкрай. Как можем да сравним нещастието. Кой на тази база заслужава повече обич, кой е повече заслужил да я получи? Как така решаваме че това дете е по-нещастно от друго, за да му помогнем давайки му храна или грижи. Кое куче в кучкарника е водило по-кофти живот за да го приютим?

Трудна работа а ?

Ulver

Вчера покрай всичко, което се случва в Интернет и особено извън него си свалих пълната дискография на Ulver. Преди бях слушал няколко парчета в youtube но не предполагах колко са продуктивни и че са заедно от 1995 година.

От първото парче ахнах. От второто зяпнах, а от третото ми се дорева. Няма такава музика, няма такъв експеримент със звука (при това успешен) и също така няма толкова богата хармония от звуци, която да съм чувал досега.

Ulver са норвежци, имат 20 албума, експериментират с електронни семпли, акустична музика, електрически китари и вокали. Цялостното усещане е изключително красиво и може да те изкара от сивотата и омразата, която май оказва се е доста заразна щом и аз съм я лепнал. След като цяла нощ и цял ден след това ги слушах мога да кажа, че са гениални и че терапията е успешна поне за мен.

Повече за Ulver тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Ulver

*Всъщност първият им албум е от 93 така че предполагам че тогава са се събрали