Прах при прахта (астрофизична теория за християнството)

Прах при прахта, или звезден прах при звездите.

Досега винаги съм подценявал християнството като религия. Струваше ми се старомодна, леко наивистична и крайно нелогична теория за нас и нещата около нас. Някакви хора с висок морал се срещат с други с нисък, които им правят мръсно и после един човек умира,за да се жертва за всички останали. Следват множество поуки, изводи и смешни традиции от сорта на "Сега не се яде месо защото жалим смъртта на Исус" или "Трябва се кръстиш от ляво на дясно защото това е правилно". Признавам не съм задълбочвал познанията си повече от гледането на библейски филми, малко евангелистка литература, няколко сравнителни изследвания на религиите и разговори с хора, били те набожни или не. Виж будизма, хиндуизма и т.н. източни религии са друга работа. Шаренийка, танци, песни, Кама Сутра, Черни и Бели книги за Живи и за Умрели. Модерна работа!

При все това, преди дни в едно "особено" състояние на пълен с храна корем и извисено съзнание, започнах да си повтарям "прах при прахта...прах при прахта...прах при прахта" и то не защото стаята ми имаше спешна нужда от отстраняване на наслоил се прах започнал да образува странни кълбовидни форми и запълващ все по-големи обеми в ъглите. Не. Замислих се какво е имал предвид автора. И сега любимата ми част. Връзката на християнството и астрофизичната теория за началото на живота. Само, че аз го захванах от към края му.

Фразата "прах при прахта" често се чува по проповеди и погребения. Често се използва и пепел и кал. Според въображението на посредника (попа, отчето и т.н.) и според желания ефект. Не не се подигравам. Напротив иронизирам се, иронизирам атеизма и прагматичноста си. Та изведнъж ми светна следното. Ако сме възникнали от космически прах, а в християнството се казва абсолютно същото но с метафора за края ни "прах при прахта" то тогава е ли самото то (християнството) толкова старомодно и наивно? Ами ако приемем, че авторът е имал предвид точно това за което се хващам аз, не е . Тогава пак да помислим какво друго е възможно да наведе автора (не знам кой точно от авторите в християнската литература го е казал, а и Гугъл вади баси странните резултати) на подобна метафора. Мислих, мислих, мислих и не можах да измисля по-логично нещо от това, че е имал предвид че ставаме на прах и отиваме при другата прах, която пък е изключително незначителна, т.е. ние сме незначителни. Това е ясно и е ... хммм средновековно.

Сега ние сме значимите, ние сме проявлението на разума (дано де!), ние сме звезден прах и един ден ще отидем при прародителите си...звездите - и веднага снимка на поп астронавт се среща с бога

Живот на ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ

Хората от край време са си едни и същи. Имат едни и същи нужди, една и съща физиология, едни и същи мисли. Чисто антропологично не сме мръднали от стотици хиляди години. Променяме всичко около нас но не и себе си. Мислим, че сме постигнали много като цивилизация, но се убиваме все така безпощадно, мразим се и се обичаме все така първично.Единствено природата може да ни въздейства и променя и когато това е факт се страхуваме, паникьосваме, самосъжаляваме или пък радваме, танцуваме, пеем, любим (когато пак тя ни даде хубава храна или условия за живот). И понеже вътре в себе осъзнаваме колко сме малки, жадуваме да покажем на всички и всичко, че това не е така и ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ!

Всички хора преувеличават, както и аз в тази публикаци. Това е нужно както, за да подсиля аргументите си, така и за да проникна под дебелата кора безразличие покриваща чуствителността на повечето хора или с други думи казано тяхната душа, съвест, морал. Няма да говоря и за лицемерието, което е нужно за да се социализираме с една или друга група. Социализацията е вътрешната ни потребност да сме част от нещо и то не просто нещо малко, обикновенно, тривиално, а от НЕЩО ГОЛЯМО. Хората, които нямат подобни нужди биват наричани социопати, психопати или просто луди, ексцентрици, самотници и биват изолирани още повече докато обществото не се отърве най-накрая от тях пращайки ги в евтин ковчег от фазер 2 метра под повърхността на общинските гробища. Ставайки част от даденото нещо, ние имаме нуждата да изпъкнем. При това не само в положителния смисъл на думата. Сигурно познавате хора, които постоянно се оплакват. Ами и те изпъкват по свой си начин с постоянната си нужда от съпричастност и съжаление, с постоянното си мърморене и проклинане на съдбата. Другите са фенове на хваленето. Постоянно ти надуват главата какви планове за бъдещето имали, каква кола мислели да си купят, апартамента на 10 мин пеш от центъра, скъпия шоколад в тумбаците им, скъпите лайна в кенефите им...айде | (черта - както казва една позната)!

Колко пъти на ден сте откровени и не слагате някаква материално-социална маска, за да сте приемливи или уважавани?

Скромния живот е мит в България. Никой не иска да живее скромно (изключения име ей, да не вземем да обобщаваме сега). Чалго-мутренското ни общество така порастна и съзря. Представяше си бели мерцедеси дето го преследват и после силиконени балони , които даже не могат да летят, а някави същества си ги слагат в гърдите. Представяше си ориенталски палати и Бугати, създавайки методично съвременната действителност характеризираща се основно с тъпота, бездушие, ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ, ширпотреба в съзнанието и морала, липса на елементарно възпитание,обноски, правопис, правоговор. Сега като почна да нареждам и ще свърша след 10 години без зъби и с хепатит C псувайки по центъра и говорейки за конспирации и тъмни сделки :D (сигурно сте ги виждали в централните части на София, преди на подобни хора са им казвали пророци и философи, сега са просто болни луди изоставени от близките си) . Идеята на поста не е такава.

Защо преувеличаваме всичко? Ей това искам да разбера. Знам, че за голяма част от булшита са виновни медиите. Но каквито са хората такива са и медиите. Ако нямаха пазар за глупостите с които ни заливат те просто нямаше да го правят. Обичаме да преувеличаваме защото сме незначими. Незначими сме защото не правим нищо в посока да се развиваме сами без някой да ни дава зор. Та за повечето хора литературата се изчерпва с Иван Вазов, който са били принудени да четат, за да завършат 7 клас, музиката с чалгата, математиката с квадратното уравнение, киното с последната серия на "Пепел от рози".

Но за това е писано достатъчно. Личностното развитие, трябва да започва много рано и никога да не свършва. Има едно общо разбиране за българското общество, че било общество от индивидуалисти и затова нещата трудно ставали. Индивидуалисти ама какви само индивидуалисти. Едните са тъпи гьонове стремящи се да измамят някого, че са велики, а другите са тъпи гьонове упрекващи предните тъпи гьонове, че се стремят да ги измамят. Страшна индивидуалност.

Вземете учете, четете, пишете, разказвайте, гледайте ама неща дето са маааалко по-надалече от носа ви. Не вярвайте на всичко, критикувайте обосновано, питайте умно, отговаряйте изчерпателно. Ами общо взето вземете да влагате старание в нещата които мислите и правите. Стига посредственост. По този начин ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО става излишно, защото просто изглежда смешно.

Душата на Стив

- Наистина не знам, защо ме извика!? Не мога да проумея какво ти липсва и какво би могъл да искаш, при положение че имаш всичко. И все пак, за да спазя професионалната етика не мога да откажа още една душа.

- Ами нали такава ти е работата. Бъди професионалист, все пак не всеки има възможността да търгува с души. Интересно ми е само какво би могъл да ми предложиш. Хайде изиграй си картите добре и ще получиш най-омърсената, най-грешната, най-алчната, най-жестоката абе изобщо...ще получиш моята душа!

- Играеш ли си с мен? Внимавай, с опасно нещо се захващаш! Не се бъзикай с демон...човече.

- Не, отправям ти бизнес предложение. Аз ти давам душата си, която предполагам знаеш, че струва много, а ти ако си добър търговец ще ми предложиш нещо, което не мога да откажа!

- Тази сделка все повече и все повече ми прилича на изнудване. Добре дай да видим сега. Ти си имал всичко на света, можеш да си всеки, притежаваш съдбите на ужасно много хора. По някакъв начин си техен бог. Икономически бог. Държиш в десницата си съдбата на милиарди хора.

- Оооо казано от теб звучи доста забавно не мислиш ли!?

- Хайде пак! - каза сърдито демона

- Добре, да караме по същество. Искам да бъда на мястото на шефа ти, искам да решавам съдбите на душите на хората, искам да бъда господар на всички грешници. Единственното нещо, което в крайна сметка ми е неподвластно като човек са душите на другите.

Казвайки това Стив леко се учуди на взетото на момента решение. Беше крайно логично и в същото време изключително дръзко. Логично защото наистина нямаше какво друго да поиска, дръзко - защото все пак си имаше работа с демон по дяволите. Демонът, който така и не се представи, в първия момент прояви изключително равнодушие към предложението. Стоеше си , както стои всеки демон обгърнат в пламъци и се усмихваше. Явно разсъждаваше над предложението. В един момент просто изчезна. Изчезна в дън земя.

Стив стана и за захвана с всекидневните си упражнения. Финансова империя се управлява трудно. Добре, че почти не му се налагаше да ходи до офиса. Имаше достатъчно роби, които да си мислят, че са постигнали върха на кариерата си работейки за него. След половиния час на пътеката и изтощителното вдигане на тежести поседна покрай басейна и се загледа в далечината от където нещо с цвят на загоряло от огньовете адски, демонско тяло се приближаваше със изключително висока скорост.

- ОК, каза пристигналото току що тяло. Аз съм новото ти демонско тяло. Съдържам пълно твое личностно копие. Въпреки това една малка част ми липсва. Ще прехвърлим и душата ти в мен, за да можеш да си пълноценен демон но с душа. Сделката е следната...