Мммм да, планирам екскурзия до Амстердам. Всъщност вече е планирана.
понеделник, 4 февруари 2019 г.
Burzum - експеримент върху хора със слаби нерви и нисък интелект
Много странно нещо се случи токущо. Слушах една песен на Burzumпреди малко на половината от възможностите на съраунда на Ники. След около 15 мин. се звъни на вратата с поблъсквания и съседа се появява с цялата си тъпота и заявява: "Какво е това? Целият вход трепери. До третия етаж се чува, някаква музика??!!!??"
Сега започвам този разказ отново, след повече от 7 години. Този съсед в крайна сметка се оказа луд. Чуваше гласове от отвъдното. Може би не той беше луд а ние, младите наркомани на първия етаж. Пдэе фс фс хьясшсхь е (куьв жвьядуше хь фь ущюфкаехсше зидяшсшкшнс ндсшд яь иьфсдшевмсл
Da, weroqtno wsi4ko e bilo edna mistifikaciq celq6ta pobyrkwaneto na tozi 4owek.
Сега започвам този разказ отново, след повече от 7 години. Този съсед в крайна сметка се оказа луд. Чуваше гласове от отвъдното. Може би не той беше луд а ние, младите наркомани на първия етаж. Пдэе фс фс хьясшсхь е (куьв жвьядуше хь фь ущюфкаехсше зидяшсшкшнс ндсшд яь иьфсдшевмсл
Da, weroqtno wsi4ko e bilo edna mistifikaciq celq6ta pobyrkwaneto na tozi 4owek.
Underworld
Хайде пак да слушаме музика. Да я слушаме без предубеждения, без очаквания или разбиране, без желание да я обясним или тълкуваме...просто да слушаме.
С Underworld се запознах в далечната 1999, но както се оказа те са присъствали в живота ми от много по-отдавна (най-рано от първата ми среща с филма "Trainspoting"). Слушайки ги в часовете прекарани в "синята стая" (стаята ни в 3-то студентско общежитие, която имаше славата на най-мизерната стая преди ние да се нанесем и смени своята слава на "най-опушената" стая, след като се изнесохме от там :) ), залягайки над скучните икономически теории и разгадаването на статистическото моделиране имах усещането, че се пренасям в една друга реалност. Всяка песен беше пътуване и всеки един край на това пътуване беше началото на ново (с всяка песен може да се отнесеш на различно място).
Пичовете са правели музика от самото начало на електронната музика. Започнали са с експерименти , главно повлияни от new wave вълната в Англия , докато в един момент са ги забелязали.
http://www.youtube.com/watch?v=-WY1qn-k9qE&feature=BF&list=PLB2F55584BA4E4F2D&index=1
Underworld стават едно от най-значимите явления в електронната музика на 90-те години посредством синтезиса между старо и ново , който постигат в своите изпълнения.
nderworld became one of the most crucial electronic acts of the 1990s via an intriguing synthesis of old and new. The trio's two-man frontline, vocalist Karl Hyde and guitarist Rick Smith, had been recording together since the early-'80s new wave explosion; after two unsuccessful albums released as Underworld during the late '80s, the pair finally hit it big when they recruited Darren Emerson, a young DJ hipped to the sound of techno and trance. Traditional pop song forms were jettisoned in favor of Hyde's heavily treated vocals, barely there whispering, and surreal wordplay, stretched out over the urban breakbeat trance ripped out by Emerson and co. while Smith's cascade of guitar-shard effects provided a bluesy foil to the stark music. All in all, the decision to go pop was hardly a concession to the mainstream. The first Underworld album by the trio, Dubnobasswithmyheadman, appeared in late 1993 to a flurry of critical acclaim; the trio then gained U.S. distribution for the album with TVT. Second Toughest in the Infants, the group's sophomore LP, updated their sound slightly and received more praise than the debut. Unlike the first, the LP also sold well, thanks in part to the non-album single "Born Slippy," featured on the soundtrack to the seminal film Trainspotting.
The roots of Underworld go back to the dawn of the 1980s, when Hyde and Smith formed a new wave band called Freur. The group released Doot-Doot in 1983 and Get Us out of Here two years later, but later disintegrated. Hyde worked on guitar sessions for Debbie Harry and Prince, then reunited with Smith in 1988 to form an industrial-funk band called Underworld. The pair earned an American contract with Sire and released their debut album, Underneath the Radar, in 1988. Change the Weather followed one year later, even though little attention had been paid to the first. By the end of the decade, Underworld had disappeared also.
As they had several years earlier, Hyde and Smith shed their skin yet again, recruiting hotshot DJ Darren Emerson and renaming themselves Lemon Interrupt. In 1992, the trio debuted with two singles, "Dirty"/"Minneapolis" and "Bigmouth"/"Eclipse," both released on Junior Boys Own Records. After they reverted back to Underworld, 1993's "Rez" and "MMM...Skyscraper I Love You" caused a minor sensation in the dance community. Instead of adding small elements of techno to a basically pop or rock formula (as many bands had attempted with varying success), Underworld treated techno as the dominant force. Their debut album, Dubnobasswithmyheadman, was praised by many critics upon release later in 1993 and crossed over to the British pop charts. Hyde, Smith, and Emerson impressed many at their concert dates as well; the trio apparently relished playing live, touring Great Britain twice plus Japan, Europe, and the annual summer-festival circuit, where their Glastonbury appearance became the stuff of legend.
Dubnobasswithmyheadman was released in the U.S. in 1995 after being licensed to TVT Records. During the rest of the year, Underworld were relatively quiet, releasing only the single "Born Slippy." Finally, Second Toughest in the Infants appeared in early 1996 to much critical praise. The trio gained no small amount of commercial success later in the year when "Born Slippy" was featured on the soundtrack to Trainspotting, the controversial Scottish film that earned praise from critics all over the globe. Underworld also remained busy with Tomato -- their own graphic-design company responsible for commercials from such high-profile clients as Nike, Sony, Adidas, and Pepsi -- and remixing work for Depeche Mode, Björk, St. Etienne, Sven Väth, Simply Red, and Leftfield. Emerson continued to DJ on a regular basis, releasing mix albums for Mixmag! and Deconstruction. Though Underworld's 1999 LP Beaucoup Fish was a bit of a disappointment critically and commercially, the band continued to tour the world. The live album Everything, Everything followed in 2000, after which Emerson left to continue his DJ career. A Hundred Days Off, Underworld's first LP as a duo since 1989, was released in mid-2002. ~ John Bush, All Music Guide
С Underworld се запознах в далечната 1999, но както се оказа те са присъствали в живота ми от много по-отдавна (най-рано от първата ми среща с филма "Trainspoting"). Слушайки ги в часовете прекарани в "синята стая" (стаята ни в 3-то студентско общежитие, която имаше славата на най-мизерната стая преди ние да се нанесем и смени своята слава на "най-опушената" стая, след като се изнесохме от там :) ), залягайки над скучните икономически теории и разгадаването на статистическото моделиране имах усещането, че се пренасям в една друга реалност. Всяка песен беше пътуване и всеки един край на това пътуване беше началото на ново (с всяка песен може да се отнесеш на различно място).
Пичовете са правели музика от самото начало на електронната музика. Започнали са с експерименти , главно повлияни от new wave вълната в Англия , докато в един момент са ги забелязали.
http://www.youtube.com/watch?v=-WY1qn-k9qE&feature=BF&list=PLB2F55584BA4E4F2D&index=1
Underworld стават едно от най-значимите явления в електронната музика на 90-те години посредством синтезиса между старо и ново , който постигат в своите изпълнения.
nderworld became one of the most crucial electronic acts of the 1990s via an intriguing synthesis of old and new. The trio's two-man frontline, vocalist Karl Hyde and guitarist Rick Smith, had been recording together since the early-'80s new wave explosion; after two unsuccessful albums released as Underworld during the late '80s, the pair finally hit it big when they recruited Darren Emerson, a young DJ hipped to the sound of techno and trance. Traditional pop song forms were jettisoned in favor of Hyde's heavily treated vocals, barely there whispering, and surreal wordplay, stretched out over the urban breakbeat trance ripped out by Emerson and co. while Smith's cascade of guitar-shard effects provided a bluesy foil to the stark music. All in all, the decision to go pop was hardly a concession to the mainstream. The first Underworld album by the trio, Dubnobasswithmyheadman, appeared in late 1993 to a flurry of critical acclaim; the trio then gained U.S. distribution for the album with TVT. Second Toughest in the Infants, the group's sophomore LP, updated their sound slightly and received more praise than the debut. Unlike the first, the LP also sold well, thanks in part to the non-album single "Born Slippy," featured on the soundtrack to the seminal film Trainspotting.
The roots of Underworld go back to the dawn of the 1980s, when Hyde and Smith formed a new wave band called Freur. The group released Doot-Doot in 1983 and Get Us out of Here two years later, but later disintegrated. Hyde worked on guitar sessions for Debbie Harry and Prince, then reunited with Smith in 1988 to form an industrial-funk band called Underworld. The pair earned an American contract with Sire and released their debut album, Underneath the Radar, in 1988. Change the Weather followed one year later, even though little attention had been paid to the first. By the end of the decade, Underworld had disappeared also.
As they had several years earlier, Hyde and Smith shed their skin yet again, recruiting hotshot DJ Darren Emerson and renaming themselves Lemon Interrupt. In 1992, the trio debuted with two singles, "Dirty"/"Minneapolis" and "Bigmouth"/"Eclipse," both released on Junior Boys Own Records. After they reverted back to Underworld, 1993's "Rez" and "MMM...Skyscraper I Love You" caused a minor sensation in the dance community. Instead of adding small elements of techno to a basically pop or rock formula (as many bands had attempted with varying success), Underworld treated techno as the dominant force. Their debut album, Dubnobasswithmyheadman, was praised by many critics upon release later in 1993 and crossed over to the British pop charts. Hyde, Smith, and Emerson impressed many at their concert dates as well; the trio apparently relished playing live, touring Great Britain twice plus Japan, Europe, and the annual summer-festival circuit, where their Glastonbury appearance became the stuff of legend.
Dubnobasswithmyheadman was released in the U.S. in 1995 after being licensed to TVT Records. During the rest of the year, Underworld were relatively quiet, releasing only the single "Born Slippy." Finally, Second Toughest in the Infants appeared in early 1996 to much critical praise. The trio gained no small amount of commercial success later in the year when "Born Slippy" was featured on the soundtrack to Trainspotting, the controversial Scottish film that earned praise from critics all over the globe. Underworld also remained busy with Tomato -- their own graphic-design company responsible for commercials from such high-profile clients as Nike, Sony, Adidas, and Pepsi -- and remixing work for Depeche Mode, Björk, St. Etienne, Sven Väth, Simply Red, and Leftfield. Emerson continued to DJ on a regular basis, releasing mix albums for Mixmag! and Deconstruction. Though Underworld's 1999 LP Beaucoup Fish was a bit of a disappointment critically and commercially, the band continued to tour the world. The live album Everything, Everything followed in 2000, after which Emerson left to continue his DJ career. A Hundred Days Off, Underworld's first LP as a duo since 1989, was released in mid-2002. ~ John Bush, All Music Guide
Анархо-примитивизъм
Малко е странно да се използва интернет средата, за да се говори за това явление. Въпреки това ще си затворя очите най-лицемерно (което е присъщо и на най-известните политически фигури в света ) и ще се опитам да изясня своето (а и на много други знайни и незнайни) мнение за вредата от технологиите, което често става повод за дълги спорове в моментите на бирените нощни откровения, които ни спохождат понякога с някой приятели.
Основната идея в тези разговори е, че технологиите ни отдалечват от истинското ни начало (природата). Отдалечават, защото ни затварят в изкуствени ограничения (съвременното урбанистично пространство) , поставят ни в контролирани условия (закони, правилници) и ни налагат определени норми на поведение (социални норми).
Съвременните технологии (последните 150 години прогрес) винаги са били плод на задълбочен труд на група учени решаващи даден проблем и създаващи предпоставките за нови открития върху основите на техните открития. С развитието на технологиите ние сме измислили изключително ефективни начини за убиване (разбирай хора, животни, природа) и унищожаване. Също така в следствие преразпределението на природните богатства (плод отново на технологичния прогрес) сме измислили и също толкова ефективни начини да направим живота на определен кръг от хора (които могат да си платят) изключително лесен и дълъг. Примери: развитие на автомобилната индустрия (замърсяване), развитие на медицината (зависимостта на хората от фармацевтичната индустрия ), развитие на финансовите пазари (икономически цикли и кризи), развитие на индустриалното производство (отново замързяване, концентриране на работна ръка, мегаполиси).
Основната идея в тези разговори е, че технологиите ни отдалечват от истинското ни начало (природата). Отдалечават, защото ни затварят в изкуствени ограничения (съвременното урбанистично пространство) , поставят ни в контролирани условия (закони, правилници) и ни налагат определени норми на поведение (социални норми).
Съвременните технологии (последните 150 години прогрес) винаги са били плод на задълбочен труд на група учени решаващи даден проблем и създаващи предпоставките за нови открития върху основите на техните открития. С развитието на технологиите ние сме измислили изключително ефективни начини за убиване (разбирай хора, животни, природа) и унищожаване. Също така в следствие преразпределението на природните богатства (плод отново на технологичния прогрес) сме измислили и също толкова ефективни начини да направим живота на определен кръг от хора (които могат да си платят) изключително лесен и дълъг. Примери: развитие на автомобилната индустрия (замърсяване), развитие на медицината (зависимостта на хората от фармацевтичната индустрия ), развитие на финансовите пазари (икономически цикли и кризи), развитие на индустриалното производство (отново замързяване, концентриране на работна ръка, мегаполиси).
Отегчението като
Забравих го този блог. Констатирам го донякъде с недоволство от себе си поради налегналият ме летен мързел но и със същата доза задоволство от факта, че съм имал по-интересни за правене неща.
Установих някой интересни неща, за които подозирах но не можех да обясня. Отегчавам се ужасно лесно. Вече знам защо. Всичко идва от стремежа да разбереш гледната точка на своят събеседник в даден разговор възможно най-бързо да я коментираш или обориш и да продължите с контрааргументите си докато темата се изчерпи. Всичко трябва да става с малко празни приказки и множество фактология. Опитвам се да приложа този метод и с мъже и със жени , познати и непознати
Установих някой интересни неща, за които подозирах но не можех да обясня. Отегчавам се ужасно лесно. Вече знам защо. Всичко идва от стремежа да разбереш гледната точка на своят събеседник в даден разговор възможно най-бързо да я коментираш или обориш и да продължите с контрааргументите си докато темата се изчерпи. Всичко трябва да става с малко празни приказки и множество фактология. Опитвам се да приложа този метод и с мъже и със жени , познати и непознати
Полет над лудия ни свят
Случва ли се така, че да се запитате/////////////////////////////////////////////...............................
Оруел
Днес покрай цялото затишие в работния процес (и поради удобната липса на шефчета :) реших да си почета като бял човек през работно време малко неща, които винаги съм отлагал или пък за които не бях чувал. И понеже Крокодила се грижи за нашето добро умствено развитие публикувайки в блога си неща, които наистина си заслужава да се прочетат се спрях на "За застреляш слон" и на "Фермата".
Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)
"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).
"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата ".....................
Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)
"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).
"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата ".....................
За да разбереш трябва да слушаш и да не будиш продавача на вафли
Всеки е изправен пред определен избор в живота си в един или друг момент и от този негов избор могат да зависят следващите десет или двадесет години или целият му живот. Малко или много в зависимост от натрупания опит, образование, отношения в семейството, интелектуално развитие или наличието или липсата на прости човешки качества надделява едно или друго решение в съзнанието на човека. То може да бъде продиктувано и от моментен импулс, може да бъде внимателно обмислено, а може просто само да изплува и да се предложи на тепсия пред теб (което не означава че ще бъде най-удачното но за анализа на възможностите по-късно).
И така важните думи в момента са възможност, избор и решение като обикновено следват в този ред. Разбира се са възможни решения пред които сме изправени поради липсата на избор (съответно възможности от които можеш да избираш) само че това аз не го приемам. Винаги имаш избор, винаги. И ако смяташ че си притиснат от обстоятелствата то просто не си помислил достатъчно за други възможности. Има и решения отлагани във времето поради липсата на точна възможност, която съвпада с личните ти възгледи за начина по който искаш да протече живота ти.Тук пък е важен този период от време, който хем не трябва да е кратък, за да имаш време да анализираш и не трябва да е прекалено дълъг, за да не започнат да изчезват възможностите от които можеш да избираш. Внимателният анализ на възможностите води до конкретен избор, а решението да се направи изборът е свързано с анализ на това до какво може да доведе решението ти.
За да разбереш какви са възможностите трябва да имаш ясни цели. Нарочно не ги споменах като най-важни тъй като те често се сменят в зависимост от това колко надалеч във времето са поставени. Страхът да си поставяш цели пък няма да доведе до нищо, ето защо го изключвам и обявявам за деструктивен елемент в системата, който води до спирането и, или т.нар. живот по течението, прехвърляне на отговорността на някой друг, оправдаване с едно или друго обстоятелство или простичък живот под моста с бутилка алкохол. Като цяло всеки човек се стреми към щастие. Някой се стремят да постигнат щастие за някой друг (ако това ги прави напълно щастливи в което изключително силно се съмнявам то пак нещата са "ОК" ама с много силно изразени кавички). Краткосрочните цели обикновенно са съвсем видими и лесно достижими. Дългосрочните такива наричани често "собствен смисъл на живота" също са ясни (е ако ставате сутрин в добро настроение а вечер ви иде да се гръмнете не е толкова лесно но пък не е невъзможно). И след толкова дърдорене мисля, че в един момент спираме да се слушаме. Поставяме границите помежду си и действаме като силни индивиди независими един от друг и силно убедени в правотата си. А продавача на вафли спеше в будката и сънуваше своя живот изпълнен с приключения, страстна любов и себеотдаване. Не будете продавача на вафли и не му казвайте, че за вас той е просто живата машина, която ще ви достави моментната наслада от изконсумираното количество шоколад. Не го опорочавайте с лицемерието си и фалшиви любезности. Оставете го да сънува.
И така важните думи в момента са възможност, избор и решение като обикновено следват в този ред. Разбира се са възможни решения пред които сме изправени поради липсата на избор (съответно възможности от които можеш да избираш) само че това аз не го приемам. Винаги имаш избор, винаги. И ако смяташ че си притиснат от обстоятелствата то просто не си помислил достатъчно за други възможности. Има и решения отлагани във времето поради липсата на точна възможност, която съвпада с личните ти възгледи за начина по който искаш да протече живота ти.Тук пък е важен този период от време, който хем не трябва да е кратък, за да имаш време да анализираш и не трябва да е прекалено дълъг, за да не започнат да изчезват възможностите от които можеш да избираш. Внимателният анализ на възможностите води до конкретен избор, а решението да се направи изборът е свързано с анализ на това до какво може да доведе решението ти.
За да разбереш какви са възможностите трябва да имаш ясни цели. Нарочно не ги споменах като най-важни тъй като те често се сменят в зависимост от това колко надалеч във времето са поставени. Страхът да си поставяш цели пък няма да доведе до нищо, ето защо го изключвам и обявявам за деструктивен елемент в системата, който води до спирането и, или т.нар. живот по течението, прехвърляне на отговорността на някой друг, оправдаване с едно или друго обстоятелство или простичък живот под моста с бутилка алкохол. Като цяло всеки човек се стреми към щастие. Някой се стремят да постигнат щастие за някой друг (ако това ги прави напълно щастливи в което изключително силно се съмнявам то пак нещата са "ОК" ама с много силно изразени кавички). Краткосрочните цели обикновенно са съвсем видими и лесно достижими. Дългосрочните такива наричани често "собствен смисъл на живота" също са ясни (е ако ставате сутрин в добро настроение а вечер ви иде да се гръмнете не е толкова лесно но пък не е невъзможно). И след толкова дърдорене мисля, че в един момент спираме да се слушаме. Поставяме границите помежду си и действаме като силни индивиди независими един от друг и силно убедени в правотата си. А продавача на вафли спеше в будката и сънуваше своя живот изпълнен с приключения, страстна любов и себеотдаване. Не будете продавача на вафли и не му казвайте, че за вас той е просто живата машина, която ще ви достави моментната наслада от изконсумираното количество шоколад. Не го опорочавайте с лицемерието си и фалшиви любезности. Оставете го да сънува.
Про-мяна - професионалната менканица на живота
И докато през последните месеци, през които реших да осмисля всичко, което се случва бях деактивирал този блог, Гугъл сменили дизайна на бекенда. Ми не ме кефи много ама питал ли ме е някой, че и пука ли му пък за моето мнение.
Промяната не винаги е за добро но пък винаги в самото и начало всеки от нас я идеализира. Хората на които им се е налагало да правят чести промени пък започват да се страхуват от тях. Предполагам с право в един момент новите неща започват да те плашат. Надявам се никога да не го разбера.
Както доказвахме толкова години, че имаме нужда от промяна, че сме свободни и че ще направим все едни такива хубави неща с тази свобода, която ни дойде малко изневиделица, така и се оказахме неподготвени и наивни.
без време
Алекс си мислеше, че случаят ще бъде увъртян. Десет пъти опита да се съсредоточи но имаше твърде много шум. Твърде много отражения. Твърде много смущения и интерференции с други звуци.
не изпреварвай погребалната процесия
Вчера попълвах формуляр в който трябваше да посоча имената на родителите си и рожденните им дати. После започнах да попълвам и стигнах до поле Баща. Спрях. Какво трябва да напиша, когато от 10 години не е във физическа форма. Оффф много му дреме на някой. Пиши му имената и датата и да се свършва. Забравил съм ги. Замислих се,
Влакът за Ейдънбъргъс
Пътувахме с Джоханас един срещу друг. Така се паднаха местата. Много неприятно предвид факта, че по този начин трябваше да търпя постоянното му мрънкане за незначителността на собствения му живот. Всъщност аз ги избрах но без да осъзнавам, че са разположени така. Логиката не ми позволи да приема, че последователни номера могат да бъдат един срещу друг. Другият път просто ще взема каквото ми предложи служителката. Нали затова и плащат. Нали затова е отгледана и възпитана в кастата на Дребните бюрократи.
Минавахме по продължението на един много красив залив. Линията на влака минаваше покрай брега. Замислих се, че гранитните скали от които се състоеше крайбрежието са изключително издържлив на природните условия материал. Досега пътуването минаваше гладко и по всичко личеше, че скоро ще пристигнем. Загледах се навън. Небето, облаците, морето. Всичко това трябва да е означавало много за предците ни. Сега за нас е просто пейзаж, информация която постъпва през очите ни, бива обработена от мозъкът ни и веднага след това изхвърлена поради своята пълна безполезност.
"Китай днес"
Беше станала някаква грешка. Преди когато го получаваше на домашния си адрес общо взето всичко беше нормално, до момента в който не започна да изчезва мистериозно. Стана ясно, че и на другите съседи им изчезват, я писма я списанията за които се бяха абонирали. Ето защо си нае кутия в Централна поща, за да може да е сигурна.
Днес г-жа Петрова потърси своето списание "Китай днес" в пощенския клон, където нейната собствена пощенска кутия 15х30х5см ѝ гарантираше неприкосновеността на кореспонденцията получавана от множеството пощенски конвенции и договорености през годините. Пощата е светая светих! Пощата съществува още, а и преди времето в което вестоносецът Фидипид, пребягал земите на Маратон е донесъл новините за това, че персите отстъпват.
Китай днес е като Светът утре. Необуздан и непредсказуем, но планиран. Китайците за млади съзнания с идиалистични вярвания в по-доброто утре. Китайците поне две поколения са расли без братя и сестри. Всичко това е довело до изострена себичност в общество, в което отделния човек е просто лагерче в голямата машина. Това естествано се дължи на регулациите според които семействата не могат да имт повече от едно дете. И такла се ражда нация то 1,5 млрд. човека, които нямат братя или сестри .
Г-жа Петрова знаеше всичко това и въпреки фактите мечтаеше за семейство, което е изградила заедно с плодовит китаец на средна възраст от Пекин.
Днес г-жа Петрова потърси своето списание "Китай днес" в пощенския клон, където нейната собствена пощенска кутия 15х30х5см ѝ гарантираше неприкосновеността на кореспонденцията получавана от множеството пощенски конвенции и договорености през годините. Пощата е светая светих! Пощата съществува още, а и преди времето в което вестоносецът Фидипид, пребягал земите на Маратон е донесъл новините за това, че персите отстъпват.
Китай днес е като Светът утре. Необуздан и непредсказуем, но планиран. Китайците за млади съзнания с идиалистични вярвания в по-доброто утре. Китайците поне две поколения са расли без братя и сестри. Всичко това е довело до изострена себичност в общество, в което отделния човек е просто лагерче в голямата машина. Това естествано се дължи на регулациите според които семействата не могат да имт повече от едно дете. И такла се ражда нация то 1,5 млрд. човека, които нямат братя или сестри .
Г-жа Петрова знаеше всичко това и въпреки фактите мечтаеше за семейство, което е изградила заедно с плодовит китаец на средна възраст от Пекин.
10 години по-късно
Минаха 10 запомнени години.Спомените са нещо като чума. Чумата на добрата памет или по-скоро чумата на осъзнатото минало. Не всеки иска да помни своето минало. Да не кажа , много алко от нас искат да сидокументират простотиите, които са сътворили в мииналото. Оооо не са простотии! Толкова по-скучно! Ако не си го спомняш, значи не се е слувало. Да, ама не. Ако не си го спомняш, ще си го спомниш. Ако не си бил ти, то ще е биил някой друг елас. Живей за мига. Мигай за живота. НЕ!
Нощем бродят
Нощем бродят сънища. Сънуващите знаят за какво говоря. Другите само подозират. Най-сигурното нещо е, че нощем бродят сънищата ни. Късметлиите. които могат да си ги спомнят се избавят от тях разкзвайки ги на сутринта на първия срещат човек. Другите са обрачени да си ги спомнят откъслечно по протежение на целия следващ ден, или целия следващ живот. Слукчващите се с невероятна бързина обрати в животът им, непреживените любови, недоубитите чудовища, неразбраните идеи от младостта им. Всичко това се случва нощем, докато сънуват. <3 br="">
Джонатан
Гледам Джонатан Линингстън - Чайката. Пиян. Изпих поне две ракии, няколко вина и допивам с коктейл от водка с тоник и сода. Любима консистенция
предпочитана по препоръка на близък приятел. Тоникът е твърде сладък, затова го разреждам със сода. А през ТОВА време една чайка на екрана се опитва да подобри рекорда си по скоростно спускане в свободен полет.Метафорите избухват в опиянения ми мозък.
Кой съм аз, какво по-различно търся от Джонатан Ливингстън - Копеле - Чайката. Той искаше да покаже на своите братя,че една чайка може да лети като орел, като сокол, като метеорит. Нееднократно рискува живота си доказвайки своята правота. Въпреки това го изправиха пред съдът на еднаквите.
Еднаквите от ятото. Еднаквите които не търпят различните.л Тези които смятат всичко различно за лошо и за заплаха за установените порядки. Тези порядки в които бяха живели векове наред, досега. Самотата на Джонатан неше най-голямато избавление за него. Самотата за мен беше най-голямото избавление.
предпочитана по препоръка на близък приятел. Тоникът е твърде сладък, затова го разреждам със сода. А през ТОВА време една чайка на екрана се опитва да подобри рекорда си по скоростно спускане в свободен полет.Метафорите избухват в опиянения ми мозък.
Кой съм аз, какво по-различно търся от Джонатан Ливингстън - Копеле - Чайката. Той искаше да покаже на своите братя,че една чайка може да лети като орел, като сокол, като метеорит. Нееднократно рискува живота си доказвайки своята правота. Въпреки това го изправиха пред съдът на еднаквите.
Еднаквите от ятото. Еднаквите които не търпят различните.л Тези които смятат всичко различно за лошо и за заплаха за установените порядки. Тези порядки в които бяха живели векове наред, досега. Самотата на Джонатан неше най-голямато избавление за него. Самотата за мен беше най-голямото избавление.
Абонамент за:
Публикации (Atom)