"Аз обичам живота но съм влюбен в смъртта"

Заглавието е цитат от Пеньо Пенев. Така се казваше и баща ми и неслучайно той му беше любимия поет. Любимият поет. Колко хора имат любим поет по дяволите. Аз нямам. Баща ми е мъртъв от 10 години. Ще ми се да имах повече време да го опозная. Но най ме е яд, че го няма, за да му поискам съвет в моментите в които не знам какво да направя. Случвало ми се е просто ей така, да поискам съвет от напълно непознат човек само, за да получа някакъв. Не се е получавало добре досега. Я се опитайте да попитате някой на метростанцията: "Извинете може ли да ви попитам нещо? (тук се предполага че на този етап никой не отказва, затова продължавам) Ако бяхте баща ми какво бихте казали, ако се отдам на доброволческа дейност за година две?" Тук вече или бягат или псуват.

Наблюдавам се отстрани и се виждам как стоя и гледам стената. Лесно е, просто се замисляш за нещо далеч далеч от реалността в която си в момента. Ставам и си наливам кафе ( точен час 00:22). Малко е налудничаво но точно преди няколко часа ловях каракуди в гьола на Малка Смолница, където като малък ме водеше баща ми и който се намира на малко над 600 км от дупката, която обитавам в София. Хванахме доста и ги пускахме обратно защото все пак сме там за спорта и удоволствието, което носи. Мисля си за всички мизерии направени от всички мизерници точно в тоя час и ден и ги оправдавам. Мога да оправдая пред моралния съд на собственото си съзнание, абсолютно всеки и всяка постъпка. Защо го правя не знам. Сигурно, за да се оправдая и сам себе си. Все още не знам за какво ама не може да не съм направил нещо някога, което да е довело нещо или някого до правенето на нещо или взимането на някакво решение довело до мъка, смърт, болест, счупване, издялкване или поне психическо разтройство. Ебал съм го и хоп, самооправдах се. Ама не става така. Трудно е да си кажеш : "Синко, простено да ти е", най-малкото щото нямам син, а и как да се отнасям синовно със себе си като пък съм имал баш истински от плът и кръв баща. Всъщност винаги търсим утеха в родителите си в началото на развитието си като личности. После, като ги няма обикновенно се опираме на любим човек. Ако няма такъв питаме бармана. Ейййй да бармана. Значи не е мит че можеш да поискаш съвет от бармана. Често са ми давали изключително полезни съвети като - "Виж пич, не може да спиш на бара, прибирай се" или "Виж, по-добре си плати сметката веднага преди да са ти начупили костите ония двамата здравите дето стоят и гледат насам". Абе съвети. Ебал съм ги.