След Амстердам, след толкова неща, които се случиха и се случват постоянно и след някой равносметки за старата година, смятам че няма за какво да съжалявам за 2010. Нищо няма да е същото и никой няма да бъде същия след още една година. А миналото си остава там, къде сами искаме да го оставим. Не съм вярвал, че с една бутилка уиски и крещене на "Сбогом моя любов" на Васил Найденов нещата могат от раз да си дойдат по местата, а именно, който от където е и в търсене на следващата нещастна връзка.
Възгледите ми за живота и света се променят постоянно. Не знам това защитна реакция срещу евентуални грешки ли е или просто развитие.
Та за новата година:
1. Да посетя Лондон и евентуално Бостън. Искам да се видя със Симо в Бостън, а за Лондон ми е идея от много време, не че там няма с кого да се видя но съм чувал за една хубава китна уличка и искам да я намеря, пък после и да пием по едно с братовчед ми.
2. Да си намеря хубав личен проект за развитие, искам да видя нещо най-накрая разработено и довършено. Имам идеи свързани с постоянната ни нужда да сравняваме и да искаме всичко да е по-добро както и с някой основни потребности на човек от власт, комуникация, пари и тез три неща :)
3. Да се опитам да направя живота на семейството си и приятелите си по-добър. Бележка: Включително развитието на идеята с продажбите на сестра ми.
4. Да напиша нещо свястно и да го публикувам, някъде...където и да е без да се съобразявам с никой, с догмите на бранша и най-много със себе си . Просто да е написано за 72 часа и да става за четене без да го хвърлиш на 10-та страница в кофата.
5. Да се науча да рисувам.
6. Да спечеля от нещо, което ще ми позволи горните пет неща да се случат, а долните (колкото са та) да имам смелостта да си ги помисля.
6. А да видим сега кой е несериозен :)
петък, 31 декември 2010 г.
сряда, 24 ноември 2010 г.
Ноември - хора, настроения, мечти, проблеми
Обикновенно във всяка ситуация има изход...
Много често ми се налага да го обяснявам на хора изпаднали в едно от онези настроения известни като "ДУПКА". Как го правя ли? Взимаш един проблем, оглеждаш го от всички страни, подхвърляш го, за да видиш колко тежи, стискаш го за да видиш до колко оказва съпротивление и така разбираш някой негови основни характеристики. Щом можеш да ги разпознаеш почти сигурно е че ще намериш и методите за отстраняването им, а от там и на проблема. Да ама...ти трябват допълнителна доза сили понякога.
И така Ноември.
Много интересен факт, който с linderman открихме и доказахме днес, е че Ноември е месецът на "тъмните" настроения. Разговорът започна с моето "скапано" настроение и загуба на мотивация. Та в този ред на мисли се оказа, че маса музикални групи имат Ноември в заглавията на песните си. После си поговорихме за времето (което една бивша позната смяташе за крайно нередно и като знак за липса на желание за общуване). Дъждът и края на топлото време са си предпоставки.Добавяме в рецептата криза в отношенията с приятели, много работа която е еднообразна и постепенното осъзнаване, че една мечта е безвъзвратно загубена. Забъркваме добре коктейла, прибавяме постоянно хленчещ вече почти бивш съквартирант, посоляваме с малко семейни проблеми и хоп...."ДУПКА" (на тези неща определено мястото им е на пътя)
Възможно ли е винаги обаче да сме толкова хладнокръвни, логични и оптимистично настроени към всеки проблем с който се сблъскаме (вкл. емоционалните проблеми). Ами не. Аз лично се старая да бъда но разбрах че е крайнб уморително. И чакайки снега не ми остава нищо друго освен да ги оставя сами да се оправят...
Много често ми се налага да го обяснявам на хора изпаднали в едно от онези настроения известни като "ДУПКА". Как го правя ли? Взимаш един проблем, оглеждаш го от всички страни, подхвърляш го, за да видиш колко тежи, стискаш го за да видиш до колко оказва съпротивление и така разбираш някой негови основни характеристики. Щом можеш да ги разпознаеш почти сигурно е че ще намериш и методите за отстраняването им, а от там и на проблема. Да ама...ти трябват допълнителна доза сили понякога.
И така Ноември.
Много интересен факт, който с linderman открихме и доказахме днес, е че Ноември е месецът на "тъмните" настроения. Разговорът започна с моето "скапано" настроение и загуба на мотивация. Та в този ред на мисли се оказа, че маса музикални групи имат Ноември в заглавията на песните си. После си поговорихме за времето (което една бивша позната смяташе за крайно нередно и като знак за липса на желание за общуване). Дъждът и края на топлото време са си предпоставки.Добавяме в рецептата криза в отношенията с приятели, много работа която е еднообразна и постепенното осъзнаване, че една мечта е безвъзвратно загубена. Забъркваме добре коктейла, прибавяме постоянно хленчещ вече почти бивш съквартирант, посоляваме с малко семейни проблеми и хоп...."ДУПКА" (на тези неща определено мястото им е на пътя)
Възможно ли е винаги обаче да сме толкова хладнокръвни, логични и оптимистично настроени към всеки проблем с който се сблъскаме (вкл. емоционалните проблеми). Ами не. Аз лично се старая да бъда но разбрах че е крайнб уморително. И чакайки снега не ми остава нищо друго освен да ги оставя сами да се оправят...
събота, 11 септември 2010 г.
Lhasa De Sela - ангелски глас от Рая
С този пост искам да сложа началото на поредица постове посветени на музиката, която ме вълнува и откривам всекидневно.
Lhasa de Sela e певицата, която не мога да спра да слушам от няколко дни насам. Основно Con Toda Palabra заради мелодията, заради клипа http://www.youtube.com/watch?v=uGNk_zHy4Mg заради нежният глас, заради текста.
Lhasa de Sela е родена в предградие на Ню Йорк. Баща и е мексиканец, преподавател по испански, майка и е американка с ливанско потекло и еврейска религия, фотографка и актриса по професия. Странна смесица , еклектични текстове и мелодии и тъжен край...Но за него по-късно.
Lhasa има няколко много успешни албума като първият издава след като се мести в Монреал. Шест годишно прекъсване и хоп, нов много успешен албум :) Междувременно живее при сестра си която ръководи циркова трупа във Франция. Номадски живот пълен със свобода, нежност и романтика. Само това ми е обяснението за тази усмивка и този глас. Пее на испански, френски и английски но пък как пее. Пише си сама песните и остава хората по света с онази замечтаната усмивка точно преди да се натъжиш. Една естествена неподправена красота, пълен антипод на световните ултра мега супер комерсиални хитове/шитове.
Всъщност няма да е тъжен края. Не. Въпреки че напуска този свят през Януари 2009 тя си е там, в замечтаната тъжна романтична мелодия която звучи от слушалките ми и дълго няма да ме напусне.
*/частично използвани факти от статията за Lhasa de Sela - http://en.wikipedia.org/wiki/Lhasa_de_Sela/
Lhasa de Sela e певицата, която не мога да спра да слушам от няколко дни насам. Основно Con Toda Palabra заради мелодията, заради клипа http://www.youtube.com/watch?v=uGNk_zHy4Mg заради нежният глас, заради текста.
Lhasa de Sela е родена в предградие на Ню Йорк. Баща и е мексиканец, преподавател по испански, майка и е американка с ливанско потекло и еврейска религия, фотографка и актриса по професия. Странна смесица , еклектични текстове и мелодии и тъжен край...Но за него по-късно.
Lhasa има няколко много успешни албума като първият издава след като се мести в Монреал. Шест годишно прекъсване и хоп, нов много успешен албум :) Междувременно живее при сестра си която ръководи циркова трупа във Франция. Номадски живот пълен със свобода, нежност и романтика. Само това ми е обяснението за тази усмивка и този глас. Пее на испански, френски и английски но пък как пее. Пише си сама песните и остава хората по света с онази замечтаната усмивка точно преди да се натъжиш. Една естествена неподправена красота, пълен антипод на световните ултра мега супер комерсиални хитове/шитове.
Всъщност няма да е тъжен края. Не. Въпреки че напуска този свят през Януари 2009 тя си е там, в замечтаната тъжна романтична мелодия която звучи от слушалките ми и дълго няма да ме напусне.
*/частично използвани факти от статията за Lhasa de Sela - http://en.wikipedia.org/wiki/Lhasa_de_Sela/
Лятото свърши, а с него и свършиха заблудите.
Лятото свърши. Мина неусетно покрай дните натоварени с работа, притеснения, лични проблеми и проблясъци. Малкото почивка в началото на септември ми даде възможноста да не мисля за нищо поне няколко дни.
Обобщавайки изминалите месеци мога да кажа:
- Загубих окончателно човек, който се оказа, че никога не ми е бил достатъчно близък. Човек, който ме е използвал за свое развлечение и разтуха. Гледал на мен като на "оня веселия тип, дето мога да го обиждам, а той да ми разправя вицове". Преди повече от година направих грешката да подновя отношенията си с нея, но сега разбирам че нещата отдавна са били решени и че вторият шанс най-често е напълно погрешно разбрано понятие.
- Работата ми става все по-скучна. Вярвам че е така тъй като не мога да си намеря отправна точка, но пък вината е изцяло моя. Трябва да намеря начин да се радвам на малките постижения.
- Намерих най-страхотния съквартирант с който никога не ти е скучно да си поговориш.
- Отдалечих се от предишната си среда и приятели и много ми липсват, за което трябва да предприема някакви действия, най-вероятно отново смяна на местообитанието и работата.
- Реших, че ако си намеря работа свързана с обикаляне по света ще я предприема без колебание. И нещеш ли веднага ми се отдава възможност. Дано да стане. Пак ще съм далече от хората които ценя, но ще знам точната дата в която ще ги видя пак :)
Есента дойде а с нея и очакването на новите, вълнуващи неща които ще се случат през предстоящата година.
Обобщавайки изминалите месеци мога да кажа:
- Загубих окончателно човек, който се оказа, че никога не ми е бил достатъчно близък. Човек, който ме е използвал за свое развлечение и разтуха. Гледал на мен като на "оня веселия тип, дето мога да го обиждам, а той да ми разправя вицове". Преди повече от година направих грешката да подновя отношенията си с нея, но сега разбирам че нещата отдавна са били решени и че вторият шанс най-често е напълно погрешно разбрано понятие.
- Работата ми става все по-скучна. Вярвам че е така тъй като не мога да си намеря отправна точка, но пък вината е изцяло моя. Трябва да намеря начин да се радвам на малките постижения.
- Намерих най-страхотния съквартирант с който никога не ти е скучно да си поговориш.
- Отдалечих се от предишната си среда и приятели и много ми липсват, за което трябва да предприема някакви действия, най-вероятно отново смяна на местообитанието и работата.
- Реших, че ако си намеря работа свързана с обикаляне по света ще я предприема без колебание. И нещеш ли веднага ми се отдава възможност. Дано да стане. Пак ще съм далече от хората които ценя, но ще знам точната дата в която ще ги видя пак :)
Есента дойде а с нея и очакването на новите, вълнуващи неща които ще се случат през предстоящата година.
понеделник, 28 юни 2010 г.
безсъници
Опитвам се да заспя. Както се казва се оцъклих . Има един определен момент в който ако не се отдадеш на съня,та ттой си хваща шапката и отива да чака някой друг да го пожелае. Ами явно го пропуснах. Има два изхода. Бързо изпиване на да речем 100 гр. твърд алкохол. Това не е точно сън, което следва но върши работа. Другият е да мислиш за нещо приятно. Приятно но не и секс, че следват едни други работи дето ще удължат ноща :) Та реших дда пробвам с другото , да си предизвикам приятни емоции посредством музика. Даммм ама каква да е тази музика Нещо бързо и шумно надали ще свърши работа . Ами ще пробвам с нещо бавно и приятно. Новият албум на Масив Атак например. Първа песен, втора песен, трета песен (това вече е нещо по-старо)...и изникват някакви думи в главата ми...просто се появяват отникъде:
....Тишината ми нашепва във ухото, че е сама
Прозявам се. Пишенето в блога също върши работа или пък трябваше да броя овце? Пускам си следващата песен.
Лека нощ и на теб!
....Тишината ми нашепва във ухото, че е сама
Прозявам се. Пишенето в блога също върши работа или пък трябваше да броя овце? Пускам си следващата песен.
Лека нощ и на теб!
петък, 25 юни 2010 г.
фестивала Sofia Rocks
Сега си мисля, че ако Рамщайн бяха продължили още малко...само песен две в повече и сигурно щях да припадна от умора.
Наистина се разбихме в скалите на музиката. Влязохме в началото в едно спокойно, приветливо море от хора на стадиона.
Постепенно се надигна една рок буря в която аз лично корабокруширах и двата пъти (разбирай и на Металика и на Рамщайн) и бях
изхвърлен безпомощен навън :) Много куфеене (Slayer, Rammstein), много бира (ъъъъъ 8 по 6 ъъъ ае много), пот (носих си резервна фланелка), движение (имам приятна мускулна треска на мускулите стягащи бирени кореми) и приятни емоции (и временна глухота ако я прибавим към приятните емоции :).
Наистина се разбихме в скалите на музиката. Влязохме в началото в едно спокойно, приветливо море от хора на стадиона.
Постепенно се надигна една рок буря в която аз лично корабокруширах и двата пъти (разбирай и на Металика и на Рамщайн) и бях
изхвърлен безпомощен навън :) Много куфеене (Slayer, Rammstein), много бира (ъъъъъ 8 по 6 ъъъ ае много), пот (носих си резервна фланелка), движение (имам приятна мускулна треска на мускулите стягащи бирени кореми) и приятни емоции (и временна глухота ако я прибавим към приятните емоции :).
неделя, 20 юни 2010 г.
събота, 19 юни 2010 г.
Metallica und Rammstein
Наближава датата на Сони Сфиър (или така наречения София Рокс фестивал...чудя се ще измислят ли още едно име за тази проява). Платих си една доста добра (разбирай евтина) цифра за билет за двата дни...ама куриерите нещо не успяха да ме открият днес (то аз не мога да се открия че те ли). Всъщност и Металика и Рамщайн са ми скучни вече, искам да си припомня времето когато заспивах с Alice in Chains и се будих с Megadeth, та затова и изобщо се реших да ходя на тази проява. Нека комерса започне сега...ъъъъъ кога, кога тва...ми ще разбера само да си стисна здраво в ръце билетчето...дай боже!
сряда, 16 юни 2010 г.
Опити в аналоговата фотография
Сдобих се със Zenit 15M. Сносен огледално рефлексен фотоапарат (как я харесвам тази дума!) но май с дефект и със изхабени батерии на светлоизмерващия елемент. Днес си взех две ленти. Изборът никак не е лесен (особено за човек снимал за последно с подобен апарат преди повече от 15 години). Та попрочетох тук там и се спрях на една Centuria 200 и едно Fuji 100. Понеже Fuji-то изтича този месец а и поради факта, че сестра ми ми каза че "май прави бяла линия на снимката", реших да установя дефекта след като изцъкам тази първа лента. Попрочетох по руските сайтове че такава лента често се получава при проблеми със затвора (клеясвал е едната причина, другата братята руснаци бяха нарекли "неопределен дефект"....ще се спра на определената :) След като видя резултата ще реша какво да правя. Много му е яко на цветно-негативния процес....чакането ;)За сега ще карам без светломер (още една светла дума :)и по спомени...а ако има нужда от ремонт ще се правя на майстор (прочетох че често ремонта струва колкото апарата като цяло) Иначе обектива не е лош, идеален за близки планове. В очакване....:)
сряда, 9 юни 2010 г.
Забра(нени)вени неща
лПишейки тук уж се опитвам да забравя действителността уж пиша за нея. Оксиморон ли е парадокс лие , няма значение. Да се откъсваш от настоящето помага но възможно ли е да стигнеш до крайната граничната линия след която няма връщане назад. Оставаш си там на белия лист, живееш там и нищо от действителността не те вълнува а само нейното пречупване през собствената призма. Казваш си "Еййй как само го написах, описах, пречупих, преиначих или преувеличих". Кефиш се на факта, а то настоящето хииииич не му дреме за тебе Пиши, пиши, живей в миналото, гледай в бъдещето...все тая, аз ще си бъда тук и сега и факта че ти не ме виждаш такова каквото съм си е лично твой проблем - казва действителността, врътка се и заминава надалеч, отива в миналото. Става забравена и омърсена от думите описващи я такава каквато я пречупваме през сонствения си мироглед, призма, криво огледало или лупа....във всички случаи променена.
Как хем да бъдем себе си , хем да сме тук и сега...?
Решението май е едно, да се опитваме да я направим по-добра, в синхрон с нас и в синхрон с всичко което си струва да обичаме, защитаваме.....да сме тук и сега с нея.
Как хем да бъдем себе си , хем да сме тук и сега...?
Решението май е едно, да се опитваме да я направим по-добра, в синхрон с нас и в синхрон с всичко което си струва да обичаме, защитаваме.....да сме тук и сега с нея.
вторник, 8 юни 2010 г.
The land of the proud idiots 1
Стана така че имах време днес (около 10 мин) да поспоря по тема (за малоумността на всяка една кауза от сорта на „Да дадем терен на масовите убийци където могат да убиват плюшени мечета, за да спрат да го правят с хора”), да си направя изводи за женската психика (вредно е , приемайте всичко за чиста монета иначе горко ви), да измисля темата на тази публикация, да си припомня значението на мизантроп (mis en trop - идва от френски, означава точно това което означава) да си направя кафе и да изпуша цигара. Горд съм от себе си че не умея да губя много време за себе си.
Та за приказката за онази страна на прекомерно гордите и вманиачени в историята си, видели свободията в действие идиоти.
Имало едно време...по-скоро в сегашно време...
Една чудна страна, пълна с шепа идиоти (има няма 6-7 милиона, имало и други националности ама те били в етнически мир с местните защото засегнеш ли ги на чест туземците започвали да вдигат едни шествия, правели се едни подписки, дружно се самоубеждавали че са прави и се напивали от кеф пееки патриотични песни и оплювайки останалия свят), а около тях прекрасна природа, море планини , равнини. Хората в тази страна нямали и какпа самокритика в себе си (от което много се гордеели). Не обичали да им се казва "ей това е правилния начин" или "Ама защо изобщо трябва да го правите бе хора"....те обичали да чуват "Извинявай", "Аз съм в грешка", "Еййй ти си прав бе", "Малееее страхотна кола", "Искаш ли да ти дам...?" и все такива ми ти самовлюбени и подклаждащи егото им неща.
Публична тайна било в тази тайнствена страна , че има мноооого богати облагодетелствали се на гърба на простичките хора (освен това тези презабогатели, или новооблажили се хорица смятали това за съвсем нормално и )персонажи. Гледайки цялата тази пародия, имащите мозък в главата си жители хващали пътя за чужбина и заживявали на места, където не си заобиколен от самовлюбени идиоти (тъжейки повече за хубавата си страна и по-малко за тоталната липса на ред, честност и ширещата се идиотия ). Готино им било на идиотите, ежедневно се самоубеждавали че те са центъра на света и че именно от тях се е пръкнала цялата човешка цивилизация. Ширели се слухове, че маймуните също са се появили там след някакъв природен феномен и по-този начин сложили началото на еволюцията в природата и следователно цялата модерна цивилизация. Даже учените (доколкото можело да се говори за наука в тази окаяна цивилизизационна черна дупка) били единодушни че точно поради тази причина все още били запазени някой маймунски навици сред хората в тази страна, като факта например че обичали да се хвалят с гениталиите си. Изобщо си царяла пълна идилия в този географски регион.
В миналото си тази част от континента била сръвнително размирен район. Водели се войни, създавала се нация, държава, закони. В настоящето си горките наследници на тази славна нация, ,не знаел;и друго освен да се лъжат един друг и да се хвалят със славното си минало......
Следва продължение...
Та за приказката за онази страна на прекомерно гордите и вманиачени в историята си, видели свободията в действие идиоти.
Имало едно време...по-скоро в сегашно време...
Една чудна страна, пълна с шепа идиоти (има няма 6-7 милиона, имало и други националности ама те били в етнически мир с местните защото засегнеш ли ги на чест туземците започвали да вдигат едни шествия, правели се едни подписки, дружно се самоубеждавали че са прави и се напивали от кеф пееки патриотични песни и оплювайки останалия свят), а около тях прекрасна природа, море планини , равнини. Хората в тази страна нямали и какпа самокритика в себе си (от което много се гордеели). Не обичали да им се казва "ей това е правилния начин" или "Ама защо изобщо трябва да го правите бе хора"....те обичали да чуват "Извинявай", "Аз съм в грешка", "Еййй ти си прав бе", "Малееее страхотна кола", "Искаш ли да ти дам...?" и все такива ми ти самовлюбени и подклаждащи егото им неща.
Публична тайна било в тази тайнствена страна , че има мноооого богати облагодетелствали се на гърба на простичките хора (освен това тези презабогатели, или новооблажили се хорица смятали това за съвсем нормално и )персонажи. Гледайки цялата тази пародия, имащите мозък в главата си жители хващали пътя за чужбина и заживявали на места, където не си заобиколен от самовлюбени идиоти (тъжейки повече за хубавата си страна и по-малко за тоталната липса на ред, честност и ширещата се идиотия ). Готино им било на идиотите, ежедневно се самоубеждавали че те са центъра на света и че именно от тях се е пръкнала цялата човешка цивилизация. Ширели се слухове, че маймуните също са се появили там след някакъв природен феномен и по-този начин сложили началото на еволюцията в природата и следователно цялата модерна цивилизация. Даже учените (доколкото можело да се говори за наука в тази окаяна цивилизизационна черна дупка) били единодушни че точно поради тази причина все още били запазени някой маймунски навици сред хората в тази страна, като факта например че обичали да се хвалят с гениталиите си. Изобщо си царяла пълна идилия в този географски регион.
В миналото си тази част от континента била сръвнително размирен район. Водели се войни, създавала се нация, държава, закони. В настоящето си горките наследници на тази славна нация, ,не знаел;и друго освен да се лъжат един друг и да се хвалят със славното си минало......
Следва продължение...
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Вино, сирене и Going Postal
Взех си ботъл оф вайн - 4 Friens CUVEE на изба Todoroff (страхотен коктейл от Мавруд, Каберне Совиньон, Мерло и Сира от където идва и името "4 Приятели" ) , синьо сиренце Паладин и ще гледам Going Postal, последният филм по книга на Пратчет. Кой кат мене :)
сряда, 2 юни 2010 г.
Семейно положение "сложно е"
Модерно название за обстоятелствата около личният живот на човек. Предлагам вече да има само един вид семейно положение обединяващо всички - несемеен/на,сам/а, необвързан/а, обвързан/а, семеен/на, сгоден/а, женен/омъжена и т.н. и то да се казва "сложно е".
В каквото и положение да е човек, винаги е сложно.
1. Несемеен/на - това звучи като някаква обида. Ако си в такова положение ти си нещо не -(нинам какво си). Значи нямаш семейство ли? Сложно е.
2. Сам/а - това пък си е олицетворение на самотата. Е как може да си сам сред толкова много хора? Тъжно е и е сложно.
3. Необвързан/а - Ааааа това вече е една друга бира. Значи не си вързан. За какво да си вързан и защо изобщо трябва да си вързан за нещо, за да си с някой. Сложно е.
4. Обвързан/а - Е сега вече си вързан. Хммм пак така, за кво си вързан? Дърво нещо, ограда. Да не си в полицията закопчан за парното? Сложно е.
5. Семеен/на - Виж това си е чистата истина. Всички сме били или сме семейни. Т.е. имаме семейство. На някой действа доста добре, на други отчуждаващо. Сложно е.
6. Сгоден/а - Значи си сгоден (използва се за синоним на подходящ). В един момент всички сме подходящи за каквото и който и да било
7. Женен/омъжена - тва не го разбирам съвсем. Тва е като да приемеш противоположен пол. Като жената в мъжка роля и обратното. Сложно е.
Сложно е. Всички взаимоотношения са сложни и ако бъдат определяни с название след време се разпадат, не остават същите. Всъщност да са сложни е в природата на взаимоотношенията, затова и спокойно може да се каже че всички сме с етикет семейно положение "сложно е".
А пък аз искам да живея в "просто е"! Писна ми от усложнения, обиди, недомлъвки и намеци. Хората трябва да мислят повече за другите и тогава нещата стават достатъчно прости за да ги приемат - просто е.
В каквото и положение да е човек, винаги е сложно.
1. Несемеен/на - това звучи като някаква обида. Ако си в такова положение ти си нещо не -(нинам какво си). Значи нямаш семейство ли? Сложно е.
2. Сам/а - това пък си е олицетворение на самотата. Е как може да си сам сред толкова много хора? Тъжно е и е сложно.
3. Необвързан/а - Ааааа това вече е една друга бира. Значи не си вързан. За какво да си вързан и защо изобщо трябва да си вързан за нещо, за да си с някой. Сложно е.
4. Обвързан/а - Е сега вече си вързан. Хммм пак така, за кво си вързан? Дърво нещо, ограда. Да не си в полицията закопчан за парното? Сложно е.
5. Семеен/на - Виж това си е чистата истина. Всички сме били или сме семейни. Т.е. имаме семейство. На някой действа доста добре, на други отчуждаващо. Сложно е.
6. Сгоден/а - Значи си сгоден (използва се за синоним на подходящ). В един момент всички сме подходящи за каквото и който и да било
7. Женен/омъжена - тва не го разбирам съвсем. Тва е като да приемеш противоположен пол. Като жената в мъжка роля и обратното. Сложно е.
Сложно е. Всички взаимоотношения са сложни и ако бъдат определяни с название след време се разпадат, не остават същите. Всъщност да са сложни е в природата на взаимоотношенията, затова и спокойно може да се каже че всички сме с етикет семейно положение "сложно е".
А пък аз искам да живея в "просто е"! Писна ми от усложнения, обиди, недомлъвки и намеци. Хората трябва да мислят повече за другите и тогава нещата стават достатъчно прости за да ги приемат - просто е.
вторник, 1 юни 2010 г.
Не всичко е такова каквото изглежда или не всичко изглежда такова каквото е.
Казус едно (разменени мозъци или липсата им):
Четох за блокадата на "Газа" вчера. Днес имаше протест по бул. Витоша против блокадата. Групата беше основно деца, изкарани най-отпред със знамена, скандиращи, повтарящи след водещият протеста. Изглеждаше че наистина са загрижени за хората в Палестина...дано да е така. Иначе първото впечатление е добро, протест, хора, лозунги, шумотевица. И до какво води това - до щастливи журналисти и фотографи оправдали днешният си тлъст хонорар че са хванали сензационната новина. Медиен оргазъм...блях само като си представя щастливите лица на зрителите гледащи кадрите и почесващи се по коремите доволно ми се гади...два народа , от една плът и кръв и толкова омраза и толкова забавление за масмедиите. Но пък ние на Балканите не сме по-различни, само дето сме го минали вече този път , а може би ни предстои още нещо. Геополитика...блях; стратегически интереси...дабъл блях; пари, петрол, злато, борси, икономика....блях, блях, блях
Ае хора, говорете за нещо друго !
Казус две (разменени роли):
Момче и момиче се харесват. Момичето иска да си живее живота весело (нормално за всеки индивид всъщност) да пътува, да я ухажват, да се чуства желана,разнообразие в секса и партньорите (все съвременни придобивки). Момчето иска малко по-сериозни неща, топлина, любов, семейство, деца, постоянна партньорка (все остаряли ценности) . Виждат се, хубаво им е заедно, намират си причина да се скарат и продължват напред, всеки търсещ нещото което е най-напред в ценностната му система (а те тези неща се въртят , така де да не доскучава) Разменени роли нали (поне що се отнася до вижданията в обществото само допреди 20-30 години) Съвременното общество е една голяма, лъскава, напарфюмирана, манипулируема духовно бедна пумия. Лицемерна, добронамерена мащеха...или пък стерилна свободолюбива курва...все тая!
Ае хора, правете деца!
Казус три :
Надават се викове постоянно за здравната система в България и как нямало пари и как малко се отделяли и хората били болни и корупция имало :) Всъщност е много по-зле. Пример...мой приятел отива на лекар със странни симптоми (може би нещо уникално дребно, а може би сериозен сигнал). Лекарят му изписва един куп лекарства, пише в амбулаторния лист че е напълно здрав, и че се е убедил лично в това и го пуска да си ходи с олекнал портфейл. Лекарствата са от скъпите, но пък милия доктор си е осигурил вече конференция на морето с изписването им, или пък нов лаптоп, а може би млада и алчна за парите му жена...все тая!
Ае хора, мислете за другите!
Четох за блокадата на "Газа" вчера. Днес имаше протест по бул. Витоша против блокадата. Групата беше основно деца, изкарани най-отпред със знамена, скандиращи, повтарящи след водещият протеста. Изглеждаше че наистина са загрижени за хората в Палестина...дано да е така. Иначе първото впечатление е добро, протест, хора, лозунги, шумотевица. И до какво води това - до щастливи журналисти и фотографи оправдали днешният си тлъст хонорар че са хванали сензационната новина. Медиен оргазъм...блях само като си представя щастливите лица на зрителите гледащи кадрите и почесващи се по коремите доволно ми се гади...два народа , от една плът и кръв и толкова омраза и толкова забавление за масмедиите. Но пък ние на Балканите не сме по-различни, само дето сме го минали вече този път , а може би ни предстои още нещо. Геополитика...блях; стратегически интереси...дабъл блях; пари, петрол, злато, борси, икономика....блях, блях, блях
Ае хора, говорете за нещо друго !
Казус две (разменени роли):
Момче и момиче се харесват. Момичето иска да си живее живота весело (нормално за всеки индивид всъщност) да пътува, да я ухажват, да се чуства желана,разнообразие в секса и партньорите (все съвременни придобивки). Момчето иска малко по-сериозни неща, топлина, любов, семейство, деца, постоянна партньорка (все остаряли ценности) . Виждат се, хубаво им е заедно, намират си причина да се скарат и продължват напред, всеки търсещ нещото което е най-напред в ценностната му система (а те тези неща се въртят , така де да не доскучава) Разменени роли нали (поне що се отнася до вижданията в обществото само допреди 20-30 години) Съвременното общество е една голяма, лъскава, напарфюмирана, манипулируема духовно бедна пумия. Лицемерна, добронамерена мащеха...или пък стерилна свободолюбива курва...все тая!
Ае хора, правете деца!
Казус три :
Надават се викове постоянно за здравната система в България и как нямало пари и как малко се отделяли и хората били болни и корупция имало :) Всъщност е много по-зле. Пример...мой приятел отива на лекар със странни симптоми (може би нещо уникално дребно, а може би сериозен сигнал). Лекарят му изписва един куп лекарства, пише в амбулаторния лист че е напълно здрав, и че се е убедил лично в това и го пуска да си ходи с олекнал портфейл. Лекарствата са от скъпите, но пък милия доктор си е осигурил вече конференция на морето с изписването им, или пък нов лаптоп, а може би млада и алчна за парите му жена...все тая!
Ае хора, мислете за другите!
неделя, 23 май 2010 г.
Контролиран екс(кремент)перимент
Днес пия от сутринта. Защо ли, защото мога да си го позволя. Неделя е, утре се почива и ми е кофти. Ракия, чиста от 10:30 ч. после кила бира, сега вермут и бира.
Нещо или някой ужасно ми липсва. И поддържам настроението с Пинк Флойд, Нирвана и Масив Атак. Слушам http://www.youtube.com/watch?v=O86iI7oXYfA за пореден (30-ти???) път и отварям хладилника за вермута. Готин е ! Чочосан бял.
Искам да го нарека контролиран експеримент. Да видя докъде ще ме докара. То е ясно де (до леглото)ама по пътя е интересно :) Press "Depress" и се влей в настроението ми ! Или пък не. Едно време са си имали свещеници за тая работа, да си излеeш душата и да продължиш. Сега има Интернет. Предпочитам го де, просто не мога да си представя как се обяснявам на някой поп :) 32-ри път с Масив. Трябва да си намеря нещо за правене. Утре ще е хубав ден. 24-ти, ще има бууккросинг в Борисовата градина и после на Панаира на книгата в НДК. Е сега като го написах е по-розова картинката :)
Нещо или някой ужасно ми липсва. И поддържам настроението с Пинк Флойд, Нирвана и Масив Атак. Слушам http://www.youtube.com/watch?v=O86iI7oXYfA за пореден (30-ти???) път и отварям хладилника за вермута. Готин е ! Чочосан бял.
Искам да го нарека контролиран експеримент. Да видя докъде ще ме докара. То е ясно де (до леглото)ама по пътя е интересно :) Press "Depress" и се влей в настроението ми ! Или пък не. Едно време са си имали свещеници за тая работа, да си излеeш душата и да продължиш. Сега има Интернет. Предпочитам го де, просто не мога да си представя как се обяснявам на някой поп :) 32-ри път с Масив. Трябва да си намеря нещо за правене. Утре ще е хубав ден. 24-ти, ще има бууккросинг в Борисовата градина и после на Панаира на книгата в НДК. Е сега като го написах е по-розова картинката :)
понеделник, 17 май 2010 г.
Ако ги няма песни като тази....няма ни и нас
Събудих се в слушалките с тази песен преди малко, около 2:45
Wish you were here - Pink Floyd
Най-великите романтици.
Wish you were here - Pink Floyd
Най-великите романтици.
AC/DC....DIO....за живите и тези които останаха в спомените ни.
За концерта на австралийските rock'n roll купонджии мога да разказвам от втора ръка т.е. от второ ухо :) Бях отвън с приятна компания и достатъчно бира :)т.е. всичко необходимо да си прекара човек прекрасно пък било то и на тротоара (всъщност ВИП ложата на тротоарите, с добър звук и лесен достъп до тоалетната = Перловската река). Чух много хитове (даже не се сещам за тяхна песен, която не е хит) видях много интересни хора да се щурат насам натам с осенени от звучната купонджийска музика лица и мога да кажа, че със сигурност бих посетил отново техен концерт (тези които са били вътре казаха че шоуто е било на много добро ниво даже го сръвняват с Iron Maiden, с което пък не мога да се съглася, нали Венци :)И така...до днес, когато разбрах, че Рони Джеймс Дио е решил да поеме към небето. Не му се сърдя...спести ни още концерти, но пък какво остави след себе си. На 31.12.2006 година го видях, слушах и се повеселихме в неговата компания благодарение на Цонко в Каварна (евала кметълееееее!!!!) И въпреки изкривените ламарини на колата ми ,с която имах неблагоразумието да помета една доста стабилна и незнайно защо застанала на пътя ми табела по пътя обратно към Добрич....песните на DIO и състава му Heaven and Hell дълго звучаха в съзнанието ми. Уважение и почит!
четвъртък, 13 май 2010 г.
Нощ на музеите....в София
В телеграфен стил, почти заспал и с главоболие ще анонсирам и аз Ноща на музеите. Инициативата е започната от Френския културен център в България и се провежда вече ежегодно в цяла Европа...ехххх представяш ли си да си в Париж на 15 срещу 16 Май и да кръстосваш парижките музеи напълно безплатно за една нощ. За съжаление....туп обратно на земята, аз ще я отразя в София :) Но и тук ще има интересни инициативи - набелязъл съм Националната художествена галерия, където със сигурност ще е интересно, а може и Музея Земята и хората и ако се сетя по пътя и за някой друго място там съм. Щеше ми се да мина през Музейна галерия за модерно изкуство ама нищо не пишат на сайта си и най-вероятно няма да участват но пък може да им звънна утре.
вторник, 11 май 2010 г.
Американско кино..."My sisters keeper"
След филм като този човек трябва да се напие. Не много, не безпаметно...просто така...всъщност по-добре много и безпаметно, абе което върши работа. Да видиш усмивката на болен от левкемия човек точно преди да си отиде...и защо по дяволите се усмихва? Момиченцето се радваше че се отървава от жалкото си болнично, измъчено и болезнено съществуване. Просто само тя разбираше, че и е било отредено толкова и точка. А никой друг не искаше да го приеме и и повтаряха че трябва да се бори. Ники...почивай в мир приятелю...сетих се за теб с тоя тъп американски филм...
понеделник, 10 май 2010 г.
Сеуянина с куеуоту....
Взех си колелото от гарата днес. Чаках 1 час да свалят 5 пратки от влака от Варна. Кормилото нещо се клати но нищо тревожно, явно някой си е излял яда от ниската заплата и мизерните условия на труд в БДЖ. Дано му е олекнало. Кормилото ще си го оправя. Минах през София като фурия...бях набрал на БДЖ. Все още не ми е много ясно как в такъв голям град няма място за велоалеи. Тъпо е. Кроя планове за вело-маршрути в близост до София. А защо не на влака и в планината някъде.
неделя, 2 май 2010 г.
Ако ги няма....
Ако ги няма приятелите, книгите, филмите, музиката,морето, облачетата, звездите, луната и нея .... много щях да загазя :) (всъщност този пост го редактирах няколко пъти, все допълвах по нещо...живота е точно това...допълваме си списъка с по нещо, всеки ден :)
Cekaj me, ja sigurno necu doci (2009)
Хубав филм "Чакай ме, аз няма да дойда"
Сръбски филм за съвременните отношения между мъжете и жените. Интересни типажи се лутат между собствените си желания и егоизъм и тези на хората около тях. Извода е ясен, всички сме егоисти и отчаяно искаме да получим това което търсим в любовта от отсрещната страна, на всяка цена. Ами така е няма логика в любовта. И както винаги трябва да има един който да обира всички душевни отпадъци на приятелите си, да ги съветва да им дава кураж и дори да им посредничи. Всъщност той е и най-нещастният образ в целият филм и неслучайно към края на филма прави опит за самоубийство. Но нещеш ли......точно любовта му спасява живота :) Хапсилютно рооомантично! Препоръчвам на всеки!
Има го по тракерите. Повече инфо тук : http://www.imdb.com/title/tt1273202/
Сръбски филм за съвременните отношения между мъжете и жените. Интересни типажи се лутат между собствените си желания и егоизъм и тези на хората около тях. Извода е ясен, всички сме егоисти и отчаяно искаме да получим това което търсим в любовта от отсрещната страна, на всяка цена. Ами така е няма логика в любовта. И както винаги трябва да има един който да обира всички душевни отпадъци на приятелите си, да ги съветва да им дава кураж и дори да им посредничи. Всъщност той е и най-нещастният образ в целият филм и неслучайно към края на филма прави опит за самоубийство. Но нещеш ли......точно любовта му спасява живота :) Хапсилютно рооомантично! Препоръчвам на всеки!
Има го по тракерите. Повече инфо тук : http://www.imdb.com/title/tt1273202/
Абонамент за:
Публикации (Atom)