Тази нечетната година мина все едно никога не е била. Научих ужасно много неща за себе си и хората, нямах време да чета колкото ми се иска, разбрах че шуробаджанащина има навсякъде, разбрах че хората няма да се променят никога ако не го поискат и реших да спестявам, за да отида възможно най-далече от тук (София). Разбрах колко дебелокожи същества има по света умеещи с изключително добре развита сръчност да си затварят очите за проблеми, които ще им ги извадят (очите), разбрах до какво може да доведе жаждата за власт, разбрах колко са дребни вътрешно претендиращите за успяващи в живота, мислих много за това какво може да се направи за да не се интересуват само от пари и власт хората и стигнах до извода, че нищо не може да помогне.
Тъпотия, алчност и промиване на мозъци. Това е равносметката ми и ще става по-зле. Най-много ме е яд, че не живея преди 100 години, за да пропусна това, което предстои да се случи.
Весело посрещане на новата/стара 2012!
събота, 31 декември 2011 г.
петък, 30 декември 2011 г.
Оруел
Днес покрай цялото затишие в работния процес (и поради удобната липса на шефчета :) реших да си почета като бял човек през работно време малко неща, които винаги съм отлагал или пък за които не бях чувал. И понеже Крокодила се грижи за нашето добро умствено развитие публикувайки в блога си неща, които наистина си заслужава да се прочетат се спрях на "За застреляш слон" и на "Фермата".
Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)
"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).
"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата " - описание на революцията в Русия свалила монархията там и последвалите събития (разбирай тормоз) че чак до съвремието ни (разбирай тормоз) и всичко това разказано като революция на животните живеещи в една англиска ферма срещу стопанинът им.
Дано все някой се засили и прочете поне едното от двете гениални писания на Оруел та вземе и се позамисли за нещата, които са ни се случвали и ни се случват и сега (някъде прочетох, че в момента Оруел е твърде повече уважаван отколкото четен и нормално, то ако повече хора го четяха , ндали щяхме да сме на това дередже). Както казва Оруел и преди и сега свинщина.
Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)
"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).
"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата " - описание на революцията в Русия свалила монархията там и последвалите събития (разбирай тормоз) че чак до съвремието ни (разбирай тормоз) и всичко това разказано като революция на животните живеещи в една англиска ферма срещу стопанинът им.
Дано все някой се засили и прочете поне едното от двете гениални писания на Оруел та вземе и се позамисли за нещата, които са ни се случвали и ни се случват и сега (някъде прочетох, че в момента Оруел е твърде повече уважаван отколкото четен и нормално, то ако повече хора го четяха , ндали щяхме да сме на това дередже). Както казва Оруел и преди и сега свинщина.
четвъртък, 29 декември 2011 г.
Приключих с Фейсбук
Една голяма загуба на време по-малко. По официални данни след като си деактивирате акаунта от тук: https://www.facebook.com/group.php?gid=16929680703 и ако не се изкушите да влезете отново с профила си в рамките на 14 дни , данните и снимките и цялото време което сте си загубили там ще бъдат изцяло и безвъзвратно изтрити. А дано. На мен лично ми писна. Следва мобилния телефон :)
сряда, 28 декември 2011 г.
Повърхностноста - За или Против или зависи
Днес покрай цялото ежедневие което се изнизва покрай мен се замислих колко сме повърхностни в дадени неща, колко не сме в други и, че за всеки повърхностното отношение има свои собствени измерения, били те към даден обект, идея или ситуация или каквото там било.
В случая важното е, че всеки има повърхностно отношение към нещо. Ако няма, то той или е маниак психопат или машина и все още не е някой в общоприетия смисъл на думата.
И както винаги, понеже и блога си е мой ще ви занимая с моето повърхностно отношение към нещата.
А именно:
- Отнасям се повърхностно към здравето си (пия, пуша и тез 44 000 работи)
- Отнасям се повърхностно към хората които обичам (с което не се гордея ама си ме търпят)
- Отнасям се повърхностно (само понякога или тогава когато не мога да си го позволя) към нещата които ям
- Отнасям се повърхностно към законите (докато не ме принудят с глоба или задържане)
- Отнасям се повърхностно към хората които ме дразнят (поне се опитвам, в масовия случай им обръщам твърде много внимание с едничката цел да разберат че го правят)
- Отнасям се повърхностно към всяка една вещ, която ползвам (освен ако няма някаква специална стойност за мен, например четката ми за зъби или чашата от която пия)
- Отнасям се повърхностно с всяка една музика, която ме е срам да нарека такава
- Отнасям се повърхностно към себе си много често (дрехи, обувки, коса, зъби, хигиена ... ама понякога де :)
- Отнасям се повърхностно към теб, щото ми четеш глупостите хаха
- Отнасям се повърхностно към този пост в блога (ама само към този)
- Отнасям се повърхностно към всички публикации тук :)
И идва момента в който се замислям към какво наистина не се отнасям повърхностно.
И то е, както следва:
- Четенето (на хубави неща)
- Писането (въпреки че това е доста спорно)
- Хубавата музика (ей тук няма да споря)
- Хубавото изобразително изкуство (каквото и да означава)
- Хубавото питие (ама пък всичко пия, дали пък не е повърхностно това?)
- Хубавата храна (е как хем повърхностно хем не, както казах зависи от кинтите)
- Работата (това само заради шефовете)
- Възприемането на нови идеи (ако разбира се не са твърде тъпи)
- Пушенето (въпреки че е доста спорно, предвид това че пуша от всичко по много)
- Секса (тогава когато ми се отдаде възможност де)
И така. Въпреки, че повърхностното отношение е едно лошо нещо то то (ама не е спорт тото) има място във всеки един от нас по всяко едно време...или зависи :)
В случая важното е, че всеки има повърхностно отношение към нещо. Ако няма, то той или е маниак психопат или машина и все още не е някой в общоприетия смисъл на думата.
И както винаги, понеже и блога си е мой ще ви занимая с моето повърхностно отношение към нещата.
А именно:
- Отнасям се повърхностно към здравето си (пия, пуша и тез 44 000 работи)
- Отнасям се повърхностно към хората които обичам (с което не се гордея ама си ме търпят)
- Отнасям се повърхностно (само понякога или тогава когато не мога да си го позволя) към нещата които ям
- Отнасям се повърхностно към законите (докато не ме принудят с глоба или задържане)
- Отнасям се повърхностно към хората които ме дразнят (поне се опитвам, в масовия случай им обръщам твърде много внимание с едничката цел да разберат че го правят)
- Отнасям се повърхностно към всяка една вещ, която ползвам (освен ако няма някаква специална стойност за мен, например четката ми за зъби или чашата от която пия)
- Отнасям се повърхностно с всяка една музика, която ме е срам да нарека такава
- Отнасям се повърхностно към себе си много често (дрехи, обувки, коса, зъби, хигиена ... ама понякога де :)
- Отнасям се повърхностно към теб, щото ми четеш глупостите хаха
- Отнасям се повърхностно към този пост в блога (ама само към този)
- Отнасям се повърхностно към всички публикации тук :)
И идва момента в който се замислям към какво наистина не се отнасям повърхностно.
И то е, както следва:
- Четенето (на хубави неща)
- Писането (въпреки че това е доста спорно)
- Хубавата музика (ей тук няма да споря)
- Хубавото изобразително изкуство (каквото и да означава)
- Хубавото питие (ама пък всичко пия, дали пък не е повърхностно това?)
- Хубавата храна (е как хем повърхностно хем не, както казах зависи от кинтите)
- Работата (това само заради шефовете)
- Възприемането на нови идеи (ако разбира се не са твърде тъпи)
- Пушенето (въпреки че е доста спорно, предвид това че пуша от всичко по много)
- Секса (тогава когато ми се отдаде възможност де)
И така. Въпреки, че повърхностното отношение е едно лошо нещо то то (ама не е спорт тото) има място във всеки един от нас по всяко едно време...или зависи :)
За Холандия
Тази година за втори път отскочих до Холандия. Харесва ми. Предната идеята беше просто да отидем до там и да вкусим от всички възможни забранени плодове наведнъж. Така и направихме, е аз се поограничих де ама имаше хора, които вкусиха и от червеният цвят на живота :) И до днес си мисля защо отидохме втори път и защо Хага и какво правихме там и какво очаквахме изобщо отивайки в подобен град.
Покрай пътя (това е любима фраза на на един любим човек) така де btw всичко винаги е стечение на обстоятелствата. И по това щастливо подобно стечение се озовахме в прекрасен, спокоен и уреден град. Хага се оказа място в което просто хората живеят (ъъъъ или живеят просто) и се наслаждават на този факт. А също така и се наслаждават на Северно море на сърфирането в него и на плажа му (е поне лятото де).
И какво ми просветна тази вечер да разказвам за Хага. А да. Не посетихме нито един музей, институция или известно място. Просто живяхме в него четири дни и искахме да разберем как се чустват хората там. Ами добре си се чустват да ви кажа. Още първата вечер се запознахме с момиче от Нова Зенландия, момче от Мароко, момиче от Мексико и няколко местни сърфисти и със сигурност не им беше зле . Така че и ние се сляхме с обстановката и решихме да се чустваме добре :)
Съвет: Не плащайте за градски транспорт, никой не проверява.
Съвет: Не рискувайте често да не плащате в градския транспорт, ако ви хванат глобата е мнооооооого висока :)
Покрай пътя (това е любима фраза на на един любим човек) така де btw всичко винаги е стечение на обстоятелствата. И по това щастливо подобно стечение се озовахме в прекрасен, спокоен и уреден град. Хага се оказа място в което просто хората живеят (ъъъъ или живеят просто) и се наслаждават на този факт. А също така и се наслаждават на Северно море на сърфирането в него и на плажа му (е поне лятото де).
И какво ми просветна тази вечер да разказвам за Хага. А да. Не посетихме нито един музей, институция или известно място. Просто живяхме в него четири дни и искахме да разберем как се чустват хората там. Ами добре си се чустват да ви кажа. Още първата вечер се запознахме с момиче от Нова Зенландия, момче от Мароко, момиче от Мексико и няколко местни сърфисти и със сигурност не им беше зле . Така че и ние се сляхме с обстановката и решихме да се чустваме добре :)
Съвет: Не плащайте за градски транспорт, никой не проверява.
Съвет: Не рискувайте често да не плащате в градския транспорт, ако ви хванат глобата е мнооооооого висока :)
вторник, 20 декември 2011 г.
Филм на Уди Алън
Вече се чуствам като във филм на Уди Алън. Та едно съм забелязъл в тези филми. Винаги има невероятни каши които героят забърква. Има бързане, има неща които не трябва да се казват а се казват след някое и друго питие, има очакване, има стеснителност има тук таме някой абсурд и лееееек привкус на романтика. Е понякога не е толкова лек. Има сиво ежедневие, героя има сума ти и мании (без да е освидетелстван :) има меланхолия, която рязко прераства в екстаз, има и винаги някаква непреодолима пречка, която най-често е само в главата на героя. Има цветя, има романтични вечери които се сгромолясват в пълен провал. Има недоизказани думи и грешно разбрани намеци. Всичко си имат тези филми. Както го има и в живота на всеки човек.
Та сценария е много забавен както винаги. Работещ мъж, ходи на работа, има котка например (аз нямам)защото е средностатистически градски самотник, има си всекидневните тревоги с наема и разходите и с това какво ще яде за вечеря, ае общо взето нормален човек работещ не дотам интересна работа. Почти всяка вечер остава в офиса, защото няма какво друго да прави. Има приятели (макар и малко), получава съвети с които се опитва да се съобрази или не.В един момент се появява една жена и почва едно суетене. Отдавна я бил търсил но имала приятел. Приятел го порицава, че не било спортсменско да прави подоби неща, а от друга страна ако имал наистина чувства не би трябвало нищо да го спира. Разбира се той започва да проучва почвата и в един момент след куп недоразумения и съвпадения той разбира, че тя е върнала ключовете на майката на бившия си приятел. Понеже нашия човек винаги търси под вола теле то решава, че всъщност тя си има настоящ приятел а просто е имала 2 години ключове от апартамента на предишния си приятел. Ами дотам е стигнал сценария. Сега главния герой е в депресия, пие много, пуши много и се самосъжалява. Да я попита ли дали бившия приятел е по-бивш или да и каже направо, че я харесва или да приеме, че ще живее до края на живота си в дупка сам евентуално с котка. Междувременно се случват различни неща свързани с всекидневието, което толкова го улисва, че вече не знае какво иска, кой е и къде отива. И дотам. Пълно късо съединение в личния му живот. На всичкото отгоре мисли и за предишната си връзка и постоянно изтъква недостатъците и, но сам не вярва че нещата не са се прецакали по негова вина, а те са. И стигайки до подобни изводи започва да се самообвинява. А решението винаги идва само, просто героят не го вижда.
Та сценария е много забавен както винаги. Работещ мъж, ходи на работа, има котка например (аз нямам)защото е средностатистически градски самотник, има си всекидневните тревоги с наема и разходите и с това какво ще яде за вечеря, ае общо взето нормален човек работещ не дотам интересна работа. Почти всяка вечер остава в офиса, защото няма какво друго да прави. Има приятели (макар и малко), получава съвети с които се опитва да се съобрази или не.В един момент се появява една жена и почва едно суетене. Отдавна я бил търсил но имала приятел. Приятел го порицава, че не било спортсменско да прави подоби неща, а от друга страна ако имал наистина чувства не би трябвало нищо да го спира. Разбира се той започва да проучва почвата и в един момент след куп недоразумения и съвпадения той разбира, че тя е върнала ключовете на майката на бившия си приятел. Понеже нашия човек винаги търси под вола теле то решава, че всъщност тя си има настоящ приятел а просто е имала 2 години ключове от апартамента на предишния си приятел. Ами дотам е стигнал сценария. Сега главния герой е в депресия, пие много, пуши много и се самосъжалява. Да я попита ли дали бившия приятел е по-бивш или да и каже направо, че я харесва или да приеме, че ще живее до края на живота си в дупка сам евентуално с котка. Междувременно се случват различни неща свързани с всекидневието, което толкова го улисва, че вече не знае какво иска, кой е и къде отива. И дотам. Пълно късо съединение в личния му живот. На всичкото отгоре мисли и за предишната си връзка и постоянно изтъква недостатъците и, но сам не вярва че нещата не са се прецакали по негова вина, а те са. И стигайки до подобни изводи започва да се самообвинява. А решението винаги идва само, просто героят не го вижда.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Mинало
Миналото.
Някой хора са доволни от него. За тях то е важна част от живота. То е основанието им да продължават напред защото стъпват върху нещо солидно. Изградили своето име хора държат да подчертават своето минало, а бъдещето ги плаши изключително много. Миналите победи и успехи са сладка тръпка в съзнанието им. Настоящето е просто един миг стъпал върху успешното минало.Бъдещето може да бъде изключително добро за хора с добро минало (най-вече според тях).
За други миналото носи само лоши спомени. Ето защо живеят в бъдещето и мислят само за него. Виждат го светло и зпълнено само с хубави и интересни неща (колко наивно). Настоящето за тези хора не съществува.
Трети живеят сега. То и аз така. Предпочитам всичко да мине през мен (то и минава).
А миналото е просто нещо което е било. И то няма никога да бъде същото нито в настоящето нито в бъдещето. Просто ми е минало от миналото.
Някой хора са доволни от него. За тях то е важна част от живота. То е основанието им да продължават напред защото стъпват върху нещо солидно. Изградили своето име хора държат да подчертават своето минало, а бъдещето ги плаши изключително много. Миналите победи и успехи са сладка тръпка в съзнанието им. Настоящето е просто един миг стъпал върху успешното минало.Бъдещето може да бъде изключително добро за хора с добро минало (най-вече според тях).
За други миналото носи само лоши спомени. Ето защо живеят в бъдещето и мислят само за него. Виждат го светло и зпълнено само с хубави и интересни неща (колко наивно). Настоящето за тези хора не съществува.
Трети живеят сега. То и аз така. Предпочитам всичко да мине през мен (то и минава).
А миналото е просто нещо което е било. И то няма никога да бъде същото нито в настоящето нито в бъдещето. Просто ми е минало от миналото.
петък, 4 ноември 2011 г.
Скайп веселбици и самотни душици
[16:28:45] preslav_penev: ми по едно време трябва да се спре човек щот мноо лошо мое да почне да издевателства над PC-то
[16:28:57] linderbg: хахахахха да
[16:29:35] preslav_penev: моя му бях вкарал един десен прав
[16:29:41] linderbg: АХАХААХАХА
[16:29:44] preslav_penev: че и винчунски май бил
[16:29:52] preslav_penev: после го понамествах :D
[16:29:53] linderbg: я , на лаптопа ли
[16:29:57] preslav_penev: мхм
[16:30:15] preslav_penev: толкова съм се напил че не съм могъл да си въведа парола
[16:30:17] preslav_penev: та
[16:30:28] preslav_penev: и съм казал аз на тебе мамата мамата
[16:30:32] preslav_penev: и айдеееее
[16:30:36] preslav_penev: отървахме коня
[16:30:36] linderbg: ХАХАХАХАХАХАХА
[16:30:38] linderbg: :D
[16:30:50] preslav_penev: сутринта срам
[16:30:52] preslav_penev: :)
[16:31:08] linderbg: кой компютъра ли
[16:31:15] linderbg: сам си попълва паролата вече
[16:31:16] linderbg: :D
[16:31:24] linderbg: сам цъка по клавишите ..
[16:31:30] linderbg: "Желаете и да отворя пощата"
[16:31:38] linderbg: "Желаете ли да видите последните новини от света и у нас"
[16:31:43] preslav_penev: хахахаххаха
[16:31:45] linderbg: "Кафенце, сър?"
[16:32:37] preslav_penev: хехехе , масажче, кроасанче нещо :D
[16:32:47] linderbg: хахааххах да
[16:32:49] preslav_penev: ми май тряя да си го побийвам по-честичко
[16:32:55] preslav_penev: че да почне
[16:32:57] preslav_penev: :D
[16:32:58] linderbg: ХААХХАХАХАХ, то кат жената
[16:33:02] preslav_penev: naprao
[16:33:32] preslav_penev: тряяя му измисля и женско име, въййййй ми то затъ ми е жената, то сичкото ми порно там :D
[16:33:48] linderbg: :D хаххахахах
[16:34:19] preslav_penev: и фасони прай, и ни пий да ми прай компания, ни пуши
[16:34:28] preslav_penev: бах маа му
[16:34:47] linderbg: то и мензис има , кат почне да ги вади тез червените диалогови прозорци с ерорите
[16:34:51] linderbg: (rofl)
[16:35:13] preslav_penev: а не ве, а вчера вика топло мий прегрял бил
[16:35:22] linderbg: а тъй , женски простотии
[16:35:28] linderbg: топли и студени вълни ги обливат
[16:35:37] linderbg: дейб ... и порнографита дейб
[16:35:45] preslav_penev: даммм
[16:28:57] linderbg: хахахахха да
[16:29:35] preslav_penev: моя му бях вкарал един десен прав
[16:29:41] linderbg: АХАХААХАХА
[16:29:44] preslav_penev: че и винчунски май бил
[16:29:52] preslav_penev: после го понамествах :D
[16:29:53] linderbg: я , на лаптопа ли
[16:29:57] preslav_penev: мхм
[16:30:15] preslav_penev: толкова съм се напил че не съм могъл да си въведа парола
[16:30:17] preslav_penev: та
[16:30:28] preslav_penev: и съм казал аз на тебе мамата мамата
[16:30:32] preslav_penev: и айдеееее
[16:30:36] preslav_penev: отървахме коня
[16:30:36] linderbg: ХАХАХАХАХАХАХА
[16:30:38] linderbg: :D
[16:30:50] preslav_penev: сутринта срам
[16:30:52] preslav_penev: :)
[16:31:08] linderbg: кой компютъра ли
[16:31:15] linderbg: сам си попълва паролата вече
[16:31:16] linderbg: :D
[16:31:24] linderbg: сам цъка по клавишите ..
[16:31:30] linderbg: "Желаете и да отворя пощата"
[16:31:38] linderbg: "Желаете ли да видите последните новини от света и у нас"
[16:31:43] preslav_penev: хахахаххаха
[16:31:45] linderbg: "Кафенце, сър?"
[16:32:37] preslav_penev: хехехе , масажче, кроасанче нещо :D
[16:32:47] linderbg: хахааххах да
[16:32:49] preslav_penev: ми май тряя да си го побийвам по-честичко
[16:32:55] preslav_penev: че да почне
[16:32:57] preslav_penev: :D
[16:32:58] linderbg: ХААХХАХАХАХ, то кат жената
[16:33:02] preslav_penev: naprao
[16:33:32] preslav_penev: тряяя му измисля и женско име, въййййй ми то затъ ми е жената, то сичкото ми порно там :D
[16:33:48] linderbg: :D хаххахахах
[16:34:19] preslav_penev: и фасони прай, и ни пий да ми прай компания, ни пуши
[16:34:28] preslav_penev: бах маа му
[16:34:47] linderbg: то и мензис има , кат почне да ги вади тез червените диалогови прозорци с ерорите
[16:34:51] linderbg: (rofl)
[16:35:13] preslav_penev: а не ве, а вчера вика топло мий прегрял бил
[16:35:22] linderbg: а тъй , женски простотии
[16:35:28] linderbg: топли и студени вълни ги обливат
[16:35:37] linderbg: дейб ... и порнографита дейб
[16:35:45] preslav_penev: даммм
четвъртък, 25 август 2011 г.
Остра олигофрения в държавната администрация
Няма такава държавка! Няма!
Някой беше казал, че основната цел на бюрокрацията по-принцип в една държава рано или късно става нейното самоотцеляване.
Пореден пример, а това и съвсем не е отскоро, е сливането на официални празници. Какво означава да се сливат празници с дни, които поначало са си работни за сметка на почивни, които са си поначало почивни. Как и откъде изкопаха това отработване и защо станаха толкова нагли, че взеха да ни крадат от почивните дни при това предварително.
Това смея да кажа го няма никъде другаде. При това доказано. Мой приятел работи в представителство на норвежка фирма в Добрич и те не сливат празниците. Интересно дали норвежците са толкова глупави горките (живи да ги оплачеш), че да не го правят. Не просто е нормално празника да си е празник, работният ден работен ден, а съботата събота. Логично а ?
Администрацията по начало е кръвопиеца на всяка една една държава. По начало там са най-ниско квалифицираните служители. Нямат стимули за работа, нямат интерес към развитие, нямат елементарно пазарно мислене, нямат желание да научат каквото и да било ново, нямат желание да помагат на бизнеса (а трябваше да им създадат кодекс даже в който е описано, че добрата административна хлебарка няма да бъде наказана ако си върши работата)нямат акъл за две стотинки, създават процедури заради самото създаванем, налагат ограничения от желание за власт, ходят често до тоалетна и дълго време пият кафе и т.н.
БЕСЕН СЪМ!
Защо служител в държавната администрация би бил така добър да си размърда малкото спряло, закостеняло и стопено от алкохола мозъче? Защо му е да помисли, че ако няма хора (на които би трябвало да служи по принцип), които да генерират реален продукт в тази държавка, то и неговото местенце ще се обледи първоначално от шока на празната хазна, а после бавно и мъчително ще изстине.
Проблемът със сливането на празниците винаги ме е вълнувал живо. Но сега направо си ме интересува живо. Как може на човек който има най-голямата изгода да си слива празници с почивни дни, за да може да прави НИЩО (каквото очевидно прави и на работа) в къщи или на село или на море или на планина или пред блока чешейки си големия корем и наливайки се с бира заедно със седейки и обсъждайки кухи теми като политика, чалга или каквото там си говорят хората седящи пред блока и мразещи целият свят защото горките са толкова онеправдани от това че сами не желаят да си размърдат малките, закърнели, свитички и роболепни мозъчета.
Каква е ползата за бизнеса? Ами абсолютно никаква. Напълно и само вреда. Разкъсва се нормалния работен ритъм, нарушава се цикличността. Има фирми, които не спазват тези неНормални сливания на дни.
Ае хора! Това са само препоръки, разберете го! Никой не може да Ви каже кога ще почивате и кога ще работите, това е въпрос на бизнес решение а не на малоУмно решение на дебел чиновники/чка.
Разбира се във всички случаи, интелигентния човек трябва да си зададе въпроса ЗАЩО?
Отговора на човека с омачкания панталон и празен поглед зад бюрото е : Е как, така хората ще си починат по-добре!
А официалните празници за почивка ли са бе кретени. Защо ще лешперите 4 дни тъй като някой някога е направил нещо за вас, което никога няма да разберете? Празниците оЛигофрени заспали са, за да осмислите както са направили тези хора, да ги почетете, дават Ви се за да мислите е не да лешперите кретени жалки.
Стига хейт. Просто това е още един факт от ежедневието ни, който доказва,че скоро няма да потръгнат нещата тук. Жалко и тъжно.
Някой беше казал, че основната цел на бюрокрацията по-принцип в една държава рано или късно става нейното самоотцеляване.
Пореден пример, а това и съвсем не е отскоро, е сливането на официални празници. Какво означава да се сливат празници с дни, които поначало са си работни за сметка на почивни, които са си поначало почивни. Как и откъде изкопаха това отработване и защо станаха толкова нагли, че взеха да ни крадат от почивните дни при това предварително.
Това смея да кажа го няма никъде другаде. При това доказано. Мой приятел работи в представителство на норвежка фирма в Добрич и те не сливат празниците. Интересно дали норвежците са толкова глупави горките (живи да ги оплачеш), че да не го правят. Не просто е нормално празника да си е празник, работният ден работен ден, а съботата събота. Логично а ?
Администрацията по начало е кръвопиеца на всяка една една държава. По начало там са най-ниско квалифицираните служители. Нямат стимули за работа, нямат интерес към развитие, нямат елементарно пазарно мислене, нямат желание да научат каквото и да било ново, нямат желание да помагат на бизнеса (а трябваше да им създадат кодекс даже в който е описано, че добрата административна хлебарка няма да бъде наказана ако си върши работата)нямат акъл за две стотинки, създават процедури заради самото създаванем, налагат ограничения от желание за власт, ходят често до тоалетна и дълго време пият кафе и т.н.
БЕСЕН СЪМ!
Защо служител в държавната администрация би бил така добър да си размърда малкото спряло, закостеняло и стопено от алкохола мозъче? Защо му е да помисли, че ако няма хора (на които би трябвало да служи по принцип), които да генерират реален продукт в тази държавка, то и неговото местенце ще се обледи първоначално от шока на празната хазна, а после бавно и мъчително ще изстине.
Проблемът със сливането на празниците винаги ме е вълнувал живо. Но сега направо си ме интересува живо. Как може на човек който има най-голямата изгода да си слива празници с почивни дни, за да може да прави НИЩО (каквото очевидно прави и на работа) в къщи или на село или на море или на планина или пред блока чешейки си големия корем и наливайки се с бира заедно със седейки и обсъждайки кухи теми като политика, чалга или каквото там си говорят хората седящи пред блока и мразещи целият свят защото горките са толкова онеправдани от това че сами не желаят да си размърдат малките, закърнели, свитички и роболепни мозъчета.
Каква е ползата за бизнеса? Ами абсолютно никаква. Напълно и само вреда. Разкъсва се нормалния работен ритъм, нарушава се цикличността. Има фирми, които не спазват тези неНормални сливания на дни.
Ае хора! Това са само препоръки, разберете го! Никой не може да Ви каже кога ще почивате и кога ще работите, това е въпрос на бизнес решение а не на малоУмно решение на дебел чиновники/чка.
Разбира се във всички случаи, интелигентния човек трябва да си зададе въпроса ЗАЩО?
Отговора на човека с омачкания панталон и празен поглед зад бюрото е : Е как, така хората ще си починат по-добре!
А официалните празници за почивка ли са бе кретени. Защо ще лешперите 4 дни тъй като някой някога е направил нещо за вас, което никога няма да разберете? Празниците оЛигофрени заспали са, за да осмислите както са направили тези хора, да ги почетете, дават Ви се за да мислите е не да лешперите кретени жалки.
Стига хейт. Просто това е още един факт от ежедневието ни, който доказва,че скоро няма да потръгнат нещата тук. Жалко и тъжно.
петък, 5 август 2011 г.
Неебателница
"Мисли на пияната възглавница"
Какво е обратното на наблюдателница? Неебателница.
След вечери като снощи винаги си казвам, че съм стар за подобни неща. Не знам. Сигурно е заради мазохизма с който се наливам или просто в моменти на загриженост за собственото си здраве. Във всички случаи винаги съм го правил и най-вероятно ще продължа докато не намеря нещо по-добро и интересно за правене, преживяване, почустване и вдъхновяване или не пипна цироза, хепатит C или нещо друго екзотично, трудно (за предпочитане невъзможно) за лекуване. Важна е мотивацията. Определено правейки изборите си винаги си питам мотивацията следният въпрос:
- Ще пием ли? :) Ако ми отговори мммммда или само мхм да чуя и става тя една. Ако обаче мотивацията тръгне да се мръщи и дърпа оставам си я самичка и си отивам сам да се наливам. Преди всичко мотивацията ми е заинтересована от женската част на човечеството. Та кажа ли и :
- Ще има една мацка дето има едни мноооого сини/зелени очи, искаш ли да проверим какви са точно?
И тя скача , удря се по ръбовете на масата, насинява се едно добре по мотивационните си форми и си взима нещо за пиене очаквайки момента на срещата. Говоря за мотивацията си, ама и за чашата си да говоря то пак ще си важи. И така сега пък излезе, че мотивацията е в чашата...много правилно!
Винаги попадайки на подобни места първото нещо е да почустваш средата. Често проучването е свързано с музиката, цената на пиенето (2 лева облака...безбожие...та това е пълна липса на уважение към алкохола :) е добра , хората са весели. После подушване на въздуха...ахааааа ей там пафкат. После идват разговорите. Често на подобни места те започват със : " Уаум супер парче, ъъъ ай наздраве...ае ти гледал ли си...и с кво прайш там" и завършват със "Ае те сички знаят, че ми е малка пишката" "Мляс мляс мляс... (тука или някой се натискат и се опитват да се изядат или пиян драйфа и се облизва за да не си окапе тениската)" или пък любимите ми факти от "Непотвърдената измишльология" (това са случайно дочути реплики или любими цитати от филми, които се запечатват в главата от раз не излизат от там докато не намерят точната секунда от разговора в който да ги употребиш) като например че "Ае ти знаеш ли че интелектуалната дистанция между шимпанзето и средно интелигентния човек сравнено с тази между средно интелигентния човек и Платон или Ницше е изключително малка." или пък се стига до заключението "всички ще умрем един ден...ай наздраве".
Винаги ме е очаровала Неебателницата. (бел.ред. Неебателница е тази част от вечерта между Вечерницата и Зорницата, която се характеризира с няколко основни факта. Натискане по пейките, драйфане, пикаене по средата на пътя, спане на масата, бягане и хълцане в проливен дъжд и всички подобни факти, които са такива защото е употребено определено количество алкохол, което почти винаги не е достатъчно, за да стане неебателницата ГОЛЯМА). Случва се колкото очаквано толкова и не, защото в един момент една част от съзнанието ти усеща че се е случила вече, а другата - порканата казва....и кво ти пука. И се започва. На фона на сериозните неща които човек си мисли рано сутрин когато не го събужда будилник а мирис характерен за козметиката, която използва привлекателен обект от женски пол, който трябва да си ходи защото след малко е на работа, неебателницата започва да изглежда малко странно безмислена. Като всеки процес тя води до някакви резултати. Ако те са свързани с желаната цел ОК, ама в 90% се случва нещо друго (като например желаната цел да бъде заградена от тип с татуировки, натискана, мляскана - ъъъ те имали май някви отношения ама тя нещо се дърпа, понеже неебателницата те е пуснала точно в момента в който ти е писнало да им гледаш сцените, си бягаш в дъжда, после смачкваш няколко улука щото те са ти виновни, че си мухльо и пак си излязал с жената на която и идва там някаква връзка и почва да я мляска пред тебе, за по голяма увереност сритваш няколко кошчета за боклук и спокоен се прибираш да се самосъжаляваш). Бидейки виден експерт по подобни случки, пак съм си изгубил телефона. Както и да е.
Рано сутрин, когато обаче се събуждаш от шибаната мелодия на алармата на телефона (вратът ти е схванат възглавницата е на земята, леглото тясно, и няма обект от женски пол няоколо когото да хмммм...да речем да подушиш за добро утро) и ти иде първо да скочиш от терасата след това да си наместиш сам счупванията (това от мазохизъм пак, според мен рано или късно ходенето на работа се превръща в мазохизъм) и с походката на камила, която мрази произхода си и мястото където е родена да се понесеш към хладен офис с удобен стол, неебателницата се оказва най-големия враг. Пример: вървиш под въздействието ма снощните събития, мозъка ти е опърлен и решаваш, че точно днес трябва да минеш по коренно различен път. Закъсняваш пак и така (хммм и така всяка сутрин) си навкичап някакви последствия. Или пристигане в офиса. Думи от колеги, усмихнати, свежи, мотивирани или просто успели първи да си направят кафе, фреш да изядат банан да се изпикаят и пак да имат време да ти кажат : "Добро утро! Ъъъъ, как си?" или в лошия случай (закъснял си с 2 часа за работа) шефът те вижда и ти казва : "Следващият път поне се обади" :)))) защото той знае. Знае и тайно се надява да има следващ път, за да ти го каже пак (садизъм :) И така цялата работа става едно садо-мазо дето като го пуснат по порно каналите сменяма директно с Дискавъри.
И така стигаме до смисъла на нещата, които правим. За всеки те носят разлличен смисъл според личната самооценка. Например: Сера в гората! Смисъл едно: имам нужда да го направя като част от естествения процес на човешкия организъм наречен храносмилане. Смисъл две: Почвата в тази гора има изключително голяма нужда от това което правя в момента. След като приключи разпада на моето уникално творение, ще израсте дъб/бук или друго подходящо на величието на моето творение дърво с чиито плодове ще се изхрани цяло стадо диви свине, които ще бъдат отстреляни в трофеен лов.
Въпрос на гледна точка, а тя е въпрос на самооценка.
Случвало ли Ви се е да се чуствате като порцеланова брадва? Напълно излишен но любопитен предмет. Ей така се чуствам понякога. Ама не ми пука...чакам си следващата неебателница.
Какво е обратното на наблюдателница? Неебателница.
След вечери като снощи винаги си казвам, че съм стар за подобни неща. Не знам. Сигурно е заради мазохизма с който се наливам или просто в моменти на загриженост за собственото си здраве. Във всички случаи винаги съм го правил и най-вероятно ще продължа докато не намеря нещо по-добро и интересно за правене, преживяване, почустване и вдъхновяване или не пипна цироза, хепатит C или нещо друго екзотично, трудно (за предпочитане невъзможно) за лекуване. Важна е мотивацията. Определено правейки изборите си винаги си питам мотивацията следният въпрос:
- Ще пием ли? :) Ако ми отговори мммммда или само мхм да чуя и става тя една. Ако обаче мотивацията тръгне да се мръщи и дърпа оставам си я самичка и си отивам сам да се наливам. Преди всичко мотивацията ми е заинтересована от женската част на човечеството. Та кажа ли и :
- Ще има една мацка дето има едни мноооого сини/зелени очи, искаш ли да проверим какви са точно?
И тя скача , удря се по ръбовете на масата, насинява се едно добре по мотивационните си форми и си взима нещо за пиене очаквайки момента на срещата. Говоря за мотивацията си, ама и за чашата си да говоря то пак ще си важи. И така сега пък излезе, че мотивацията е в чашата...много правилно!
Винаги попадайки на подобни места първото нещо е да почустваш средата. Често проучването е свързано с музиката, цената на пиенето (2 лева облака...безбожие...та това е пълна липса на уважение към алкохола :) е добра , хората са весели. После подушване на въздуха...ахааааа ей там пафкат. После идват разговорите. Често на подобни места те започват със : " Уаум супер парче, ъъъ ай наздраве...ае ти гледал ли си...и с кво прайш там" и завършват със "Ае те сички знаят, че ми е малка пишката" "Мляс мляс мляс... (тука или някой се натискат и се опитват да се изядат или пиян драйфа и се облизва за да не си окапе тениската)" или пък любимите ми факти от "Непотвърдената измишльология" (това са случайно дочути реплики или любими цитати от филми, които се запечатват в главата от раз не излизат от там докато не намерят точната секунда от разговора в който да ги употребиш) като например че "Ае ти знаеш ли че интелектуалната дистанция между шимпанзето и средно интелигентния човек сравнено с тази между средно интелигентния човек и Платон или Ницше е изключително малка." или пък се стига до заключението "всички ще умрем един ден...ай наздраве".
Винаги ме е очаровала Неебателницата. (бел.ред. Неебателница е тази част от вечерта между Вечерницата и Зорницата, която се характеризира с няколко основни факта. Натискане по пейките, драйфане, пикаене по средата на пътя, спане на масата, бягане и хълцане в проливен дъжд и всички подобни факти, които са такива защото е употребено определено количество алкохол, което почти винаги не е достатъчно, за да стане неебателницата ГОЛЯМА). Случва се колкото очаквано толкова и не, защото в един момент една част от съзнанието ти усеща че се е случила вече, а другата - порканата казва....и кво ти пука. И се започва. На фона на сериозните неща които човек си мисли рано сутрин когато не го събужда будилник а мирис характерен за козметиката, която използва привлекателен обект от женски пол, който трябва да си ходи защото след малко е на работа, неебателницата започва да изглежда малко странно безмислена. Като всеки процес тя води до някакви резултати. Ако те са свързани с желаната цел ОК, ама в 90% се случва нещо друго (като например желаната цел да бъде заградена от тип с татуировки, натискана, мляскана - ъъъ те имали май някви отношения ама тя нещо се дърпа, понеже неебателницата те е пуснала точно в момента в който ти е писнало да им гледаш сцените, си бягаш в дъжда, после смачкваш няколко улука щото те са ти виновни, че си мухльо и пак си излязал с жената на която и идва там някаква връзка и почва да я мляска пред тебе, за по голяма увереност сритваш няколко кошчета за боклук и спокоен се прибираш да се самосъжаляваш). Бидейки виден експерт по подобни случки, пак съм си изгубил телефона. Както и да е.
Рано сутрин, когато обаче се събуждаш от шибаната мелодия на алармата на телефона (вратът ти е схванат възглавницата е на земята, леглото тясно, и няма обект от женски пол няоколо когото да хмммм...да речем да подушиш за добро утро) и ти иде първо да скочиш от терасата след това да си наместиш сам счупванията (това от мазохизъм пак, според мен рано или късно ходенето на работа се превръща в мазохизъм) и с походката на камила, която мрази произхода си и мястото където е родена да се понесеш към хладен офис с удобен стол, неебателницата се оказва най-големия враг. Пример: вървиш под въздействието ма снощните събития, мозъка ти е опърлен и решаваш, че точно днес трябва да минеш по коренно различен път. Закъсняваш пак и така (хммм и така всяка сутрин) си навкичап някакви последствия. Или пристигане в офиса. Думи от колеги, усмихнати, свежи, мотивирани или просто успели първи да си направят кафе, фреш да изядат банан да се изпикаят и пак да имат време да ти кажат : "Добро утро! Ъъъъ, как си?" или в лошия случай (закъснял си с 2 часа за работа) шефът те вижда и ти казва : "Следващият път поне се обади" :)))) защото той знае. Знае и тайно се надява да има следващ път, за да ти го каже пак (садизъм :) И така цялата работа става едно садо-мазо дето като го пуснат по порно каналите сменяма директно с Дискавъри.
И така стигаме до смисъла на нещата, които правим. За всеки те носят разлличен смисъл според личната самооценка. Например: Сера в гората! Смисъл едно: имам нужда да го направя като част от естествения процес на човешкия организъм наречен храносмилане. Смисъл две: Почвата в тази гора има изключително голяма нужда от това което правя в момента. След като приключи разпада на моето уникално творение, ще израсте дъб/бук или друго подходящо на величието на моето творение дърво с чиито плодове ще се изхрани цяло стадо диви свине, които ще бъдат отстреляни в трофеен лов.
Въпрос на гледна точка, а тя е въпрос на самооценка.
Случвало ли Ви се е да се чуствате като порцеланова брадва? Напълно излишен но любопитен предмет. Ей така се чуствам понякога. Ама не ми пука...чакам си следващата неебателница.
вторник, 3 май 2011 г.
Smallman в Строежа на 15.05.2011
И понеже наскоро открих пичовете от Smallman няма как да пропусна да се развикам из блогосферата от кеф, че ще имат концерт на 15.05.2011 в клуб Строежа в София. Новината дойде от фенстраницата им във Facebook. След като пропуснах предишните им прояви в Бургас и тук в София (а може би и на много други места :) смятам този път да съм там....урааааа! :)
четвъртък, 28 април 2011 г.
Поезия в средата на седмицата
Много ми харесаха следните първи стихове от стихотворението на Камелия Кондова "На Христо Фотев".
Ето ги и тях:
На Христо Фотев
Прогонихте поета. Е, честито!
Сега ще ви тревожи само проза.
Не виждате? Сложете си очите.
Без него този град е мъртво грозен.
.............
Цялото ТУК
Ето ги и тях:
На Христо Фотев
Прогонихте поета. Е, честито!
Сега ще ви тревожи само проза.
Не виждате? Сложете си очите.
Без него този град е мъртво грозен.
.............
Цялото ТУК
вторник, 12 април 2011 г.
50 г. от първият полет на човек в космоса
И много набързо, честито на всички съпричастни към идеята!
Това е едно много хубаво филмче сглобено специално по повода от някакви добри хора.
Това е едно много хубаво филмче сглобено специално по повода от някакви добри хора.
вторник, 29 март 2011 г.
Пак музика, осъден на смърт, признание, прошка и любов
Гледах отново "Dead man walking". След това през целия ден ми беше криво. В съчетание с дъжда, тези 16 часа преминаха изключително тягостно. Вече е два на следващия ден, а аз не съм сигурен и споря все още със себе си дали филма е гениален или музиката към него е прекрасна.
С две думи филма е за едно ужасно престъпление, отричането на вината, за духовната сила на една монахиня да приема и обича дори и най-извратеният престъпник, за закъснялото разкаяние, за прошката...спирам, интересен и смислен филм, страхотни актьори- Сюзън Сарандън, Шон Пен.
Музиката. Еди Ведър заедно с Рахат Фатех Али Кхан допринасят за духовната атмосфера във филма със своето невероятно изпълнение. За съжаление не можах да намеря целият саундтрак (филма е от 1995 г.) но пък и това парче стига, за да се усети какво е искал да каже Тим Робинс. Филмът е по едноименната книга на Хелън Прежан (Sister Helen Prejean). Тя заедно със свои съмишленици активно се бори срещу смъртното наказание, което все още е факт в някой щати на Америка.
Хммм...и точно пишейки тези редове се замислям, дали не съм се променил поне малко и аз. Дали осъзнаването на вината, умението да признаваме грешките пред себе си и пред другите, както и умението да получаваме и да даваме прошка не са нещата които ни липсват в отношенията помежду ни?
С две думи филма е за едно ужасно престъпление, отричането на вината, за духовната сила на една монахиня да приема и обича дори и най-извратеният престъпник, за закъснялото разкаяние, за прошката...спирам, интересен и смислен филм, страхотни актьори- Сюзън Сарандън, Шон Пен.
Музиката. Еди Ведър заедно с Рахат Фатех Али Кхан допринасят за духовната атмосфера във филма със своето невероятно изпълнение. За съжаление не можах да намеря целият саундтрак (филма е от 1995 г.) но пък и това парче стига, за да се усети какво е искал да каже Тим Робинс. Филмът е по едноименната книга на Хелън Прежан (Sister Helen Prejean). Тя заедно със свои съмишленици активно се бори срещу смъртното наказание, което все още е факт в някой щати на Америка.
Хммм...и точно пишейки тези редове се замислям, дали не съм се променил поне малко и аз. Дали осъзнаването на вината, умението да признаваме грешките пред себе си и пред другите, както и умението да получаваме и да даваме прошка не са нещата които ни липсват в отношенията помежду ни?
понеделник, 21 февруари 2011 г.
Преди, сега и след това...все тая
Всеки път когато говорим за времето го определяме с различни понятия спрямо момента в който се поставяме. Понякога говорим за неща които са се случили в миналото (т.е. момента в който говорим е след момента на случката), а понякога говорим за неща, които ще се случат или смятаме , че биха могли да се случат или в най-добрия случай сме уверени, че ще се случат (нека кажем че в единият случай по един начин искаме нещо да се случи (мечтаем), а в случая когато просто казваме че ще се случат можем да определим нещата които ще се случат като неизбежно стечение на обстоятелствата или накратко съдба). Когато говорим или се изразяваме с понятия за времето неизменно делим времето на преди, сега, след.
Има много теории за времето. Някой го смятат за линейна функция с начало и посока (по вектор с дължина клоняща към безкрайност), а други са по-широко скроени и казват че преди, сега и след съществуват заедно (т.е. използват сложни математически модели описващи различни измерения ). За нормалният човек е сравнително трудно да разбере и повярва в това (второто) и сравнително лесно да приеме че времето си има начало и посока (т.е. се движи от миналото през настоящето и в посока към бъдещето) и в даден момент престава да съществува за тях (при тяхната смърт).
Нека приемем сега, че се намираме в един точно определен момент, момент определен във времето с точни координати (ще разгледаме модела на линейно развитие на времето, поради неговата простота и сравнително приемливо съществуване) с точност до възможно най-малката стойност на единицата с която решим да го измерим (т.е. сме се поставили в точка от пространството която се движи към бъдещето със скорост нула, ако е отрицателна тази скорост се връщаме в миналото, а ако е положителна се движим към бъдещето). Тогава по този начин би трябвало да можем да надникнем и в миналото и в бъдещето (т.е. ако за нас времето е спряло ние ще можем да се движим независимо от неговия ход, напред , назад подминавайки всичко което някога се е случило или ще се случи като "пътен знак" както обичат да казват хората за нещо което подминаваме когато няма значение за нас).
И така. Ние сме спрели и единствено размера на скороста която решим да развием ще определи дали
се връщаме назад или продължаваме напред.
След толкова много опити да върна миналото, просто спрях. Спрях и имах цялото време на света. Спрях и имах най-хубавата гледка от всички гледки. Спрях и затаих дъх. Преглътнах, но вкусът в устата ми продължи да бъде на нещо минало. Преглътнах отново и миналото си беше отишло. С него и всичко хубаво и лошо, което се беше случило. Прочистих дробовете си и се изхрачих. Изхрачих всичко минало, което се беше загнездило в тях. Вдишах от безкрайността...и забравих всичко.
Има много теории за времето. Някой го смятат за линейна функция с начало и посока (по вектор с дължина клоняща към безкрайност), а други са по-широко скроени и казват че преди, сега и след съществуват заедно (т.е. използват сложни математически модели описващи различни измерения ). За нормалният човек е сравнително трудно да разбере и повярва в това (второто) и сравнително лесно да приеме че времето си има начало и посока (т.е. се движи от миналото през настоящето и в посока към бъдещето) и в даден момент престава да съществува за тях (при тяхната смърт).
Нека приемем сега, че се намираме в един точно определен момент, момент определен във времето с точни координати (ще разгледаме модела на линейно развитие на времето, поради неговата простота и сравнително приемливо съществуване) с точност до възможно най-малката стойност на единицата с която решим да го измерим (т.е. сме се поставили в точка от пространството която се движи към бъдещето със скорост нула, ако е отрицателна тази скорост се връщаме в миналото, а ако е положителна се движим към бъдещето). Тогава по този начин би трябвало да можем да надникнем и в миналото и в бъдещето (т.е. ако за нас времето е спряло ние ще можем да се движим независимо от неговия ход, напред , назад подминавайки всичко което някога се е случило или ще се случи като "пътен знак" както обичат да казват хората за нещо което подминаваме когато няма значение за нас).
И така. Ние сме спрели и единствено размера на скороста която решим да развием ще определи дали
се връщаме назад или продължаваме напред.
След толкова много опити да върна миналото, просто спрях. Спрях и имах цялото време на света. Спрях и имах най-хубавата гледка от всички гледки. Спрях и затаих дъх. Преглътнах, но вкусът в устата ми продължи да бъде на нещо минало. Преглътнах отново и миналото си беше отишло. С него и всичко хубаво и лошо, което се беше случило. Прочистих дробовете си и се изхрачих. Изхрачих всичко минало, което се беше загнездило в тях. Вдишах от безкрайността...и забравих всичко.
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Продължение на темата за музиката - или защо сме хора и имаме дарбата да ценим определен звуци повече от други
Напоследък съм на вълна индийска музика и самобитни индиански напеви.
Зарибих се по тази музика след един невероятен излет (поход, екскурзия, едно приключение или просто разходка) със стари (с Ники се знаем от повече от 12 години и е от хората с които си мълчим с кеф :) а с Пацо ни свързват едни други морски приключения и битнически изпълнения :)- не мога да не се усмихн а като се сетя и за двамата ) и не толкова стари (но пък изключително интересни) приятели - Ани и Елена .
Как открих тези ритми, които толкова ме вълнуват през тези януаро-февруарски дни?
След като тези девойки (ъъъ малки момичета, поне за мен са такива :) ме зарибиха по тази музика потърсих какво ще ми предложи Интернет за ключови думи "indian music". Разбира се чичко Гугъл, както винаги беше безкомпромисен относно семантиката на думите и блъвна освен това, което търся (а именно един тон индийска музика) и "Музиката на северно-американските индианци".
МУЗИКА/музика/МУЗИКА/музика (това е тук заради различното въздействие на думите написани с малкии и големи букви)
Индийската класическа музика. Цитра, табла, глас (едни други инструменти дето не им разбирам имената като например шрути бокс :)- хармония, спокойствие и в същото време неистовото желание за живот и любов. Философия изплетена от дребни ежедневни мъдрости и примери за добро и зло. Шарения и кич дотолкова добре вплетени в мъдростта на природата, че изглеждат като неразривна част от нея. Жизнерадост и любов , мъка и тъга. Множество божества всяко свързано с даден момент от живота ни или страна от характера ни. Свързано с болести и радости, удоволствие и болка - до толкова разнообразни и цветни, че трябват хиляди години и милиарди животи, за да стигнеш до същината (т.е. е напълно невъзможно да стигнеш до нея).
И по пътищата на сложната и изтънчена мелодия на класическите индийски ритми стигам до първобитното звучене на музиката на северно-американските индианци. А тя (музиката им) е толкова човешка. Само глас, някакче ва перкусия и парчета метал, кости или камъни които се поклащат, подрусват в някакъв особен ритъм, който разказва за трудният им живот и хармонията с духа на растенията, животните или просто казано Природата. Това е най-разтърсващото, най-елементарното и същевременно сложно и невъзможно да го повториш (както казва Ники) нещо.
Странно е да пишеш за музика. Това е като да говорш за кино или да екранизираш книга.
Надявам се само и единствено да съм разпалил интереса на някого да чуе тези ритми и да ги послуша така както аз ги слушах...смирено.
[повечето неща за които говорих са уловени в пиратския залив]
Зарибих се по тази музика след един невероятен излет (поход, екскурзия, едно приключение или просто разходка) със стари (с Ники се знаем от повече от 12 години и е от хората с които си мълчим с кеф :) а с Пацо ни свързват едни други морски приключения и битнически изпълнения :)- не мога да не се усмихн а като се сетя и за двамата ) и не толкова стари (но пък изключително интересни) приятели - Ани и Елена .
Как открих тези ритми, които толкова ме вълнуват през тези януаро-февруарски дни?
След като тези девойки (ъъъ малки момичета, поне за мен са такива :) ме зарибиха по тази музика потърсих какво ще ми предложи Интернет за ключови думи "indian music". Разбира се чичко Гугъл, както винаги беше безкомпромисен относно семантиката на думите и блъвна освен това, което търся (а именно един тон индийска музика) и "Музиката на северно-американските индианци".
МУЗИКА/музика/МУЗИКА/музика (това е тук заради различното въздействие на думите написани с малкии и големи букви)
Индийската класическа музика. Цитра, табла, глас (едни други инструменти дето не им разбирам имената като например шрути бокс :)- хармония, спокойствие и в същото време неистовото желание за живот и любов. Философия изплетена от дребни ежедневни мъдрости и примери за добро и зло. Шарения и кич дотолкова добре вплетени в мъдростта на природата, че изглеждат като неразривна част от нея. Жизнерадост и любов , мъка и тъга. Множество божества всяко свързано с даден момент от живота ни или страна от характера ни. Свързано с болести и радости, удоволствие и болка - до толкова разнообразни и цветни, че трябват хиляди години и милиарди животи, за да стигнеш до същината (т.е. е напълно невъзможно да стигнеш до нея).
И по пътищата на сложната и изтънчена мелодия на класическите индийски ритми стигам до първобитното звучене на музиката на северно-американските индианци. А тя (музиката им) е толкова човешка. Само глас, някакче ва перкусия и парчета метал, кости или камъни които се поклащат, подрусват в някакъв особен ритъм, който разказва за трудният им живот и хармонията с духа на растенията, животните или просто казано Природата. Това е най-разтърсващото, най-елементарното и същевременно сложно и невъзможно да го повториш (както казва Ники) нещо.
Странно е да пишеш за музика. Това е като да говорш за кино или да екранизираш книга.
Надявам се само и единствено да съм разпалил интереса на някого да чуе тези ритми и да ги послуша така както аз ги слушах...смирено.
[повечето неща за които говорих са уловени в пиратския залив]
Нищо няма да бъде каквото е било, никой няма да бъде какъвто е бил
Противно на мнението, че вълкът кожата си мени но нрава не аз казвам, че постоянно всичко се променя, най-много хората за добро или зло - но се променят. Вътрешно, външно но се променят (както колите след автомивка :) Просто сме твърде тесногръди и улисани в настоящето и в "тук и сега", за да го видим. Живей за мига...my ass. Консуматорското общество също се променя (това го вмъкнах защото нещо гениално се беше измъкнало и подаде грозната си свръхестествена муцуна от незнайните дебри на дълготрайната ми памет, но обещавам щом се сетя какво беше ще го напиша в нарочен пост). Всъщност живеем в интересни времена (няма да Ви занимава с теориите за технологичната и антропологичната акселерация, според които настъпват микроеволюции на все по кратки периоди от време, но казах че не това е основното в този пост). Времената са интересни защото имаме толкова много свобода , а не знаем какво да я правим най-малкото и правим грешка след грешка, опитваме се да направим всичко по свой образ и подобие но дали е нужно и дали изобщо цялото това усложняване и преобразяване на социлната ни структура води до нещо различно от ново поробване или води до осъзнаване и..... Сега ще говорим за нещо друго. Ще говорим за буйната младост, за съзряване, за грешки, за спокойното осъзнаване и както мислех преди - настъпващото след това очуждаване от хората бъркайки го с помъдряването. Всичко това (което се случва) трябва да се случи, но това не ни пречи да не сме съгласни с него. Както казва неведнъж Васко Колев някъде из своя блог (между впрочем няма търсачка така ще ви се наложи да изчетете повече за да го намерите но пък обящавам, няма да ви е скучно:)липсва ни критичното мислене. Всъщност не знам дали още утре нещата няма да са се променили но нека не навлизаме в толкова дълбоко в анализа на динамиката, който ако се замислим е безкраен (защото няма как да анализираш нещо което постоянно се променя и може да бъде коренно различно още докато го анализираме), а навлезем в анализа на статиката на статиката а именно нещата които въпреки всичко си остават такива каквито са си били и преди 100 000 години а защо не и повече.
Преди много много години имало хора. Хора обикновенни за себе си но променящи всичко и всеки който е имал досег с тях. Хората били номади и постоянно обикаляли. Посещавали земи в които спокойно и от хилядолетия живеели други хора. Тези пътуващите, им се налагало да свикват с промените мигновенно и това ги направило изключително съобразителни и изобретателни. Пътувайки на своите коне (това бил най-бързия транспорт за времето за което говоря, тъй като биволите пък били много бавни а други животни не се връзвали на акъла на хората да ги използват за своите си цели) те не се задържали много на едно място. Имали инстинктите на хищници защото често им се налагало да ловуват, нали били номади и нямали време нито да изгледат реколта нито да пасат стада и имали познания за навигация и метеорология тъй като често е трябвало да изберат правилната посока при това без да се натресат на някоя буря или пустинна област. И така те обикаляли но при всяка следваща обиколка ставали все по-малко. Въпреки номадската кръв, някой от тях впечатлени от местата които посещавали, решавали да останат. И създаването на държави им станало хоби. Стигнали до широка, пълноводна река и хоп групичка от тях решила да остане. Река, вода, риба - все богатства от които можели да се възползват. Стигнали до висока планина с пълноводни потоци, хладни гори и богата на дивеч и хоп, друга част решила да остане. Стигнали до бреговете на непознато море и друга част решила да остане. И така този номадски народ се пръснал из целият континент. Създал държавност и ред и подчинил на своята воля коренното население. Кои били тези хора? Как създали облика на съвременната цивилизация в Европа? Според някой изторически данни те са били прабългари. Много източници отричат това посочвайки някой по него време някой доста варварски племена. И все пак. Всичко се променя и нищо няма да бъде същото. Това е предполагам девиз който са заслужавали да имат.
А какво имаме днес? Жалки , злобни, завистливи човечета. В по-голямата си част срамуващи се от род и произход и възхваляващи чуждото, припознавайки се ту в едни (ей тук вече сме в геополитическите интереси на двете най-големи сили в света) ту в други народи като наши духовни и икономически бащи. Но какво допринесе за тази промяна ? Трудностите през които преминахме или многобройните смесвания с преминаващи през нашите земи народи. Не. Самите ние. Защото забравихме за номадския живот и за трудностите които той носи. Какво сме преживяли в сравнение с народи просъществували след упостошителни граждански войни и братоубийства. Винаги се оплакваме и искаме съжаление. Винаги търсим вината вън от себе си и никога в нас. Не четем, защото в модерния свят не е модерно да се чете. Не се интересуваме какво се случва в съседа когато бие жена си. Модерно се напиваме и надрусваме и се клатим в такт с жалкия си живот и обвиняваме пак другите.
Нищо няма да бъде каквото е било , никой няма да бъде същия. Дано! И дано запомним този срамен период на псевдоосъзната демокрация, социалност и мнима грижа за другите, за да не го повторим.
А дотогава? Дотогава трябва да прочетем мноооооого книжки, да се вгледаме в себе си и да ни хване срам от това което виждаме и започнем със самокритиката.
Преди много много години имало хора. Хора обикновенни за себе си но променящи всичко и всеки който е имал досег с тях. Хората били номади и постоянно обикаляли. Посещавали земи в които спокойно и от хилядолетия живеели други хора. Тези пътуващите, им се налагало да свикват с промените мигновенно и това ги направило изключително съобразителни и изобретателни. Пътувайки на своите коне (това бил най-бързия транспорт за времето за което говоря, тъй като биволите пък били много бавни а други животни не се връзвали на акъла на хората да ги използват за своите си цели) те не се задържали много на едно място. Имали инстинктите на хищници защото често им се налагало да ловуват, нали били номади и нямали време нито да изгледат реколта нито да пасат стада и имали познания за навигация и метеорология тъй като често е трябвало да изберат правилната посока при това без да се натресат на някоя буря или пустинна област. И така те обикаляли но при всяка следваща обиколка ставали все по-малко. Въпреки номадската кръв, някой от тях впечатлени от местата които посещавали, решавали да останат. И създаването на държави им станало хоби. Стигнали до широка, пълноводна река и хоп групичка от тях решила да остане. Река, вода, риба - все богатства от които можели да се възползват. Стигнали до висока планина с пълноводни потоци, хладни гори и богата на дивеч и хоп, друга част решила да остане. Стигнали до бреговете на непознато море и друга част решила да остане. И така този номадски народ се пръснал из целият континент. Създал държавност и ред и подчинил на своята воля коренното население. Кои били тези хора? Как създали облика на съвременната цивилизация в Европа? Според някой изторически данни те са били прабългари. Много източници отричат това посочвайки някой по него време някой доста варварски племена. И все пак. Всичко се променя и нищо няма да бъде същото. Това е предполагам девиз който са заслужавали да имат.
А какво имаме днес? Жалки , злобни, завистливи човечета. В по-голямата си част срамуващи се от род и произход и възхваляващи чуждото, припознавайки се ту в едни (ей тук вече сме в геополитическите интереси на двете най-големи сили в света) ту в други народи като наши духовни и икономически бащи. Но какво допринесе за тази промяна ? Трудностите през които преминахме или многобройните смесвания с преминаващи през нашите земи народи. Не. Самите ние. Защото забравихме за номадския живот и за трудностите които той носи. Какво сме преживяли в сравнение с народи просъществували след упостошителни граждански войни и братоубийства. Винаги се оплакваме и искаме съжаление. Винаги търсим вината вън от себе си и никога в нас. Не четем, защото в модерния свят не е модерно да се чете. Не се интересуваме какво се случва в съседа когато бие жена си. Модерно се напиваме и надрусваме и се клатим в такт с жалкия си живот и обвиняваме пак другите.
Нищо няма да бъде каквото е било , никой няма да бъде същия. Дано! И дано запомним този срамен период на псевдоосъзната демокрация, социалност и мнима грижа за другите, за да не го повторим.
А дотогава? Дотогава трябва да прочетем мноооооого книжки, да се вгледаме в себе си и да ни хване срам от това което виждаме и започнем със самокритиката.
Абонамент за:
Публикации (Atom)