Продължение на темата за музиката - или защо сме хора и имаме дарбата да ценим определен звуци повече от други

Напоследък съм на вълна индийска музика и самобитни индиански напеви.

Зарибих се по тази музика след един невероятен излет (поход, екскурзия, едно приключение или просто разходка) със стари (с Ники се знаем от повече от 12 години и е от хората с които си мълчим с кеф :) а с Пацо ни свързват едни други морски приключения и битнически изпълнения :)- не мога да не се усмихн а като се сетя и за двамата ) и не толкова стари (но пък изключително интересни) приятели - Ани и Елена .

Как открих тези ритми, които толкова ме вълнуват през тези януаро-февруарски дни?

След като тези девойки (ъъъ малки момичета, поне за мен са такива :) ме зарибиха по тази музика потърсих какво ще ми предложи Интернет за ключови думи "indian music". Разбира се чичко Гугъл, както винаги беше безкомпромисен относно семантиката на думите и блъвна освен това, което търся (а именно един тон индийска музика) и "Музиката на северно-американските индианци".

МУЗИКА/музика/МУЗИКА/музика (това е тук заради различното въздействие на думите написани с малкии и големи букви)

Индийската класическа музика. Цитра, табла, глас (едни други инструменти дето не им разбирам имената като например шрути бокс :)- хармония, спокойствие и в същото време неистовото желание за живот и любов. Философия изплетена от дребни ежедневни мъдрости и примери за добро и зло. Шарения и кич дотолкова добре вплетени в мъдростта на природата, че изглеждат като неразривна част от нея. Жизнерадост и любов , мъка и тъга. Множество божества всяко свързано с даден момент от живота ни или страна от характера ни. Свързано с болести и радости, удоволствие и болка - до толкова разнообразни и цветни, че трябват хиляди години и милиарди животи, за да стигнеш до същината (т.е. е напълно невъзможно да стигнеш до нея).

И по пътищата на сложната и изтънчена мелодия на класическите индийски ритми стигам до първобитното звучене на музиката на северно-американските индианци. А тя (музиката им) е толкова човешка. Само глас, някакче ва перкусия и парчета метал, кости или камъни които се поклащат, подрусват в някакъв особен ритъм, който разказва за трудният им живот и хармонията с духа на растенията, животните или просто казано Природата. Това е най-разтърсващото, най-елементарното и същевременно сложно и невъзможно да го повториш (както казва Ники) нещо.

Странно е да пишеш за музика. Това е като да говорш за кино или да екранизираш книга.

Надявам се само и единствено да съм разпалил интереса на някого да чуе тези ритми и да ги послуша така както аз ги слушах...смирено.

[повечето неща за които говорих са уловени в пиратския залив]