За да те обичат трябва да си нещастник

Шантава работа. Днес разбрах че трябва да съм без семейство на което мога да разчитам, живота ми да е бил пълен с говна (с каквито е пълен целия свят бай дъ уей) и да съм "почти" пълен боклук, за да ме обичат.

Досега все си мислех, че жените търсят сигурността на уравновесените мъже с ясна представа за бъдещето и поне някаква интелигентност (изключвам много интелигентните че те са си социопати по подразбиране).

Явно наистина нещо мнооооооого не ми е наред. Фък!!!

самоубийството

Винаги съм си задавал въпроса (а предполагам и вие) , защо хората се самоубиват и какво точно се случва в главата им, за да сложат край на живота си. Какъв е процеса според мен ще опиша по-долу.

Първото нещо е причината. Тя може да бъде от абсолютно всякакъв характер. Безнадеждна любов, проблеми с половинката, липсата на средства, проблеми в работата и някой други като например, че любимият им отбор е паднал или, че искат да протестират пред обществото за даден проблем. Разбира се тук не може да не споменем и фаталните заболявания за които самоубийството е по-лесният и безболезнен начин за съкращаване на мъките. Има и множество други причини разбира се, които могат да доведат до подобно решение. Това решение в повечето случаи не се взима за ден и е следствие пълното обезверяване на човека водещо до решителността, която го обзема.

Братята скандинавци определено имат голям опит в това тъй като решението да сложиш край на живота си е състояние до което може да те доведе най-простата липса на слънчева светлина. Явно на север е по лесно да изпаднеш в него предвид статистиката. Другата причина под сурдинка според мен е скуката, която ги тормози с този скучен живот.

Второто нещо, след като човек е взел решение да се самоубие е начина, по който да го стори. Ей тук точно се губи най-много време. Дали да е с прерязване на вените на ръцете (задължително надлъжно и във вана или под горещ душ), дали с огнестрелно оръжие или с успокоителни. Разбира се винаги има възможност да се обесите но пък трябва висока греда за целта. За мен най-чистото са си хапчетата с алкохол но в България не може да се намерят лесно бензодиазепини без необходимата рецепта. Много удобен и чист начин е скачането от високо. НО! Ако предпочетете това е по-добре да е наистина високо. Никой не иска да е цял живот инвалид и да тормози близките си с това. Самозапалването пък е запазена марка на протестиращите, сравнително сигурно е но пък е доста болезнено, а както се знае никой тръгнал да се самоубива не иска да изпитва болка тъй като той бяга от нея (била тя психическа или физическа).

Като цяло в зависимост от тежестта на състоянието решилия да сложи край на живота си губи повече или по-малко време в това да реши как точно иска да умре. Това не е лесно, тъй като се гледат доста практически аспекти. Да не изцапаш много, да не се обезобразиш много, да е ефективно и фаталния край да е сигурен, т.е. да не попаднеш в психиатрична клиника с диагноза суисидален.

Следва избора на време. Ден, нощ , рожденния ден на много хора е любимо време за слагане на край на жизнения им път. Разбира се тук можем да включим и дати свързани с хора които по някакъв начин са свързани със състоянието на решилия да сложи край на живота си. Много хора го решават в деня в който се е случило събитието подтикнало ги към самото самоубийство. Чудили ли сте се защо в джоба на скочил от мост са намирали билети за самолет за Хаваите? Ами не се чудете, просто решението е взето за твърде кратко време, за да може самоубиеца да се погрижи за всички подробности, да се избръсне, изкъпи и да си облече новите дрехи и да е с празни джобове.

Идва момента на самия акт. Обикновено човек е изключително спокоен според филмите в момента, в който иска да сложи край на живота си. Аз не мисля, че е така. Най-малкото мотивацията ти за подобен акт е в главата ти, а причината за нейното наличие определено не е малка предвид последствията.

И така. Не е лошо да се слуша бавна музика стимулираща човека да стори подобно нещо, например Ulver. Също така чаша хубав алкохол и цигара, за феновете на тези неща.

Човек опира дулото до главата си, надява примката на бесилото, изпива хапчетата с водка, вади бръснача, качва се на парапета, излива бензина върху себе си иииии следва момента в който вътрешния конфликта между живота и смърта в него бива разрешен......само за информация винаги може да се откажете от пиенето и наркотиците, да си намерите любим/а в живота и да изчакате смърта сама да си дойде.

Веселба в кокошарника

Има една история за един кокошарник, в който петела бил гей. Кокошките като цяло били много толерантни и даже до някъде се кефели на куража на гребестия да се показва като мъж от време на време. Но като всеки гей петел той основно на себе си искал да докаже, че е мъж и може да командва цял кокошарник прии това авторитарно и с твърда ръка. Така те били убедени,че кокошарника се движи в правилната посока, разчитайки основно на полувинчатите му мъжки изпълнения и не се притеснявали много за крайния резултат - да го наречем производството на яйца. Не може да се отрече и друго на кокошарника. Яйцата всъщност в целия кокошарник не били снасяни от кокошките (основно поради липсата на някой качества на петела), а били внос от друг кокошарник. Така всички кокошки гледали петела в очите докато кукурига и знаели, че няма да им се налага да си разширяват много задниците (разбирай снасят), за да бъдат нахранени.

Кой е вносителя, кой петела и дали петела дълго ще се задържи в кокошарника е една друга бира.

Предполагам банално вече - НЕ НА АСТА!!!

Ами сигурно е банално но и аз да си дам мнението и покажа начина за протест. Не ги харесвам аз тези работи с ограничаването на свободата ми до информация и писах на нашите избраници :

slavi.binev@europarl.europa.eu
filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu
stanimir.ilchev@europarl.europa.eu
ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu
iliana.ivanova@europarl.europa.eu
ivailo.kalfin@europarl.europa.eu
metin.kazak@europarl.europa.eu
evgeni.kirilov@europarl.europa.eu
andrey.kovatchev@europarl.europa.eu
mariya.nedelcheva@europarl.europa.eu
Nadezhda.Neynsky@europarl.europa.eu
vladkotodorov.panayotov@europarl.europa.eu
antonyia.parvanova@europarl.europa.eu
dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu
emilstefanov.stoyanov@europarl.europa.eu
vladimir.urutchev@europarl.europa.eu
kristian.vigenin@europarl.europa.eu

Текста в общи линии изразява недоволството ми от подобни действия зад гърба на цял народ (не че се интересуваме изобщо какви решения взимат нашите евродепутати, и не че някой ни казва де). Текста с някой промени е взет от публикуваното на няколко места отворено писмо до депутатите ни:

Уважаеми депутати,

Като Ваш избирател изразявам неодобрението си спрямо подписаното от
България споразумение ACTA. Това подписване беше извършено непрозрачно и не
взема предвид интересите на гражданите на Република България, а самото
споразумение съдържа текстове, които застрашават мои изконни граждански,
социални, икономически и други права. Нямам причини да го подкрепя!

Държа, като представители на България и волята на българския народ в
Европейския парламент , да гласувате "ПРОТИВ". "ПРОТИВ" са много граждани
на стари и развити демократични държави и "ПРОТИВ" трябва да бъде всеки
отговорен човек защитаващ своите права като гражданин на демократична
страна. Разчитаме на Вашата отговорност!

Надявам се това писмо да помогне получените гласовете "ПРОТИВ" да са повече
от тези "ЗА", и гласът Ви да се съобрази с волята на избирателите.

С уважение: Преслав Пенев

Гражданин на ЕС и избирател в Република България


За тема на писмото помислих че е подходящо да е : АЗ НЕ ИСКАМ АСТА ! А ВИЕ?

недокоснати мисли

Тази сутрин през замъгленото ми от алкохол съзнание се сетих нещо много умно и го забравих на момента. По-добре. Нямам нужда вече от факти, сравнения, метафори и оптимистични изблици на философска основа. Всъщност съм забелязал, че когато не може човек да намери решение в дадена ситуация или се примирява и търси утеха в религия/философия/работа/пороци или чака нещата да следват собствения си ритъм без нуждата от намеса до постигане на някаква равновесна ситуация или докато се разболее и умре или полудее преди това. Тъй като за толкова години не се научих да чакам, винаги съм търсил начин да въздействам , по правилното е да действам , просто заради самото действие (и всичко идва от задоволяването на егото "че си направил нещо"). Сега си давам сметка, че голяма част от тъпотиите които се случват на хората са в следствие собствените им постъпки, и аз като част от тази порода си скачам сам върху себе си и си викам "страхливец". Най-големият ми страх винаги е бил да няма какво да направя. Просто да НЯМА. Е то винаги има, но ще е за сметка на някой друг, а не трябва. Някой неща просто не бива да се правят, за да може всички да са щастливи, а ти самия не.

Нямам идея как да постъпя, какво да направя и какво би могло да се случи ако просто си остана на принципа Дао и не се намесвам. Хората наричат това "пускане по течението", което не е хубаво според общото разбиране, защото сме "правещи" същества и защото "нещо винаги можело да се направи".

Чакането като такова е най-трудното и най-хубавото едновременно ако го възприемеш като път, по който трябва да минеш, за да стигнеш там където искаш да отидеш.

Не знам колко и до кога.
Не мога да стоя така.
А ако стигна и не ми хареса.
А ако умра преди това?

пак

Нещо много взех да пиша в тия хроники, ама те са за това. Като има събития те да бъдат хроникирани. Събития има. Особено щом се касае до геополитическата обстановка в световен мащаб. Знам че е амбициозна задача, да не кажа грандоманска да се напише подобно нещо, но смятам че склонноста ми към обобщения ще ми помогне да го събера в по-малко от няколко десетки страници доклад, който спокойно може да отиде в кофата за боклук на мозъка на всеки човек. Всъщност кофата за боклук, както казва Крокодила си е казано на чист "български" език, bullshit filter-а на всеки един човек. Какво има там и как работи си е нещо лично за всеки. Какво няма и какво трябва да има е задача на всеки, който знае че го има :) Всъщност основната идея е, че на ден ни занимават с неща, които изобщо, ама "ИЗОБЩО" не ни интересуват. За да не обидим обаче отсрещният субект, който ни занимава с неговите щуротии, то си включваме филтъра и не се натоварваме толкова с глупостите с които иска да ни натовари. Важно е споменаването на субект и натоварване. От там нататък не е много ясно какво ще се случи. Най-вероятното развитие на обстоятелствата е субекта да засече,че имате булшит филтър. Това обижда повечето хора, спира всякакви раговори и прекъсва отношения поняккога. Ако сте с прекъснати отношения, натиснете едно! (1) А то се оказва че не си на телефона. Фък...забравих си мисълта. Интересното е обаче, че може да си ровиш понякога в кофата. Намират се много странни неща. Понякога просто от нищото се сещам, че имам събрани цели три точки, за да получа така мечтаната керамична тавичка (нарочно го умалих) на Пикадили. Или че примерно света щял да свърши нейде покрай таз година. Много важно.

8 години

8 години. Мир на прахта ти.

Зле ли е ?

И точно си помислих, че не може да стане по-зле и то взе че стана.Винаги сме викали : "Когат сме най-зле ей така да сме", ама то ако четеш само "най-зле, ей така да сме" и ти става ясно че от най-зле няма накъде. Ама има. Ей сега :))))

Бетонирам отношения

Получих странен подарък, но много на място. Подаръкът е във вид на обява. Olex направи такива за колегата и за мен. Ръм получи обява във вид на "Комплексно обслужване на жени" имаше и включена услуга "безплатно бръснене на гръб". Харесва ми иронията в обявата която е направил за мен. Моята е нещо средно между обява за "семейни консултации" и "разрешаване на кризи в отношенията". И всичко това на "мой гръб" като крайното следствие от това е "бетониране на отношенията" между двата субекта. Ирония баце, ирония.

Рожден ден

Днес се родих преди 34 години. Не помня как, не помня къде и не знам дали съм искал ама ей на. Случило се. Мисля че това е страшно много време. Какви неща се случват за толкова време само. А с мен почти нищо не се е случило. Побелях малко. Поумнях малко и пак всеки път когато нещо мога да объркам го обърквам. Станах повече егоист, повече непукист и сравнително добре ми се отдава иронията и сарказмът. Все ненужни неща.

Като малък когато ми се налагаше да свиря на пиано все си мислех, че на тази възраст трябва да съм стигнал все накъде, "да стане нещо от мен" както си говореха тогава възрастните. Ама ей на. Имало и още след това.

Винаги съм искал да живея в по-романтични времена. Но пък знае ли човек. Може още след малко това да се промени. Затова се наливам с оптимизъм и продължавам нататък. А по пътя е ясно, че ще има много кофтинки но няма да ги мисля.

Шисти, икономически интереси и свинщината на едно управление

Първите пробиви за шистов газ са факт. Беше ясно, че е неизбежно. Отношението на властта беше крайно пренебрежително, за да си помисли човек, че няма да се случи. Пренебрежително и още как. Помня на една от срещите как ББ каза, че му били досаждали вече протестите на загрижените за природата на България хора. Помня също и сравнението, което направи със свинята в кочината визирайки недоволството на протестиращите срещу разработването на находища за шистов газ.

Какво си мислихме, че ще се промени с подписки и протести, при положение, че договорът с Шеврон е сключен още по време на управлението на смешника с разваления български?

И така, пробивите ще са поне 200, терените на пробивите се охраняват не от кого да е, а военни части. Решението е взето, планът изпипан, а ние нека си скандираме и нека оплакваме собственото си безсилие.

Икономическият интерес е ясен. Едно управление никога няма да се откаже от парите, които му се вливат от компания решила да съсипе и българската природа. Едно управление има нужда от тези пари, за да прикрие собственото си безсилие да се справи с безработицата и сивият сектор. Едно управление може да бъде само доволно от екологичните последици защото ще може да поиска още пари за тяхната "ликвидация".

Едно управление...едно полицейско управление.