Из българските групи производни и подобни на @Anonimous мярнах заглавието на този пост написано точно по този начин.При-Рода. Харесва ми начина на изписване и посланието, което носи. Излизайки от пещерите хората са се изолирали напълно от заобикалящата ги среда. Изолацията е повсеместна и между тях самите. Създават изкуствени граници и правила, за да регулират отношенията си. Говорят помежду си все по-трудно и се делят с граници. Природата е в нас и не можем да избягаме от нея. Ето защо и не трябва да сме толкова самотни бягайки от нея.
неделя, 28 юли 2013 г.
Мау
Мау живееше с майка си и седемте си братя и сестри. Майка му беше в тази къща още преди да се бяха появили Мау и другите. Мау не знаеше, че се казва така. Името му бе дадено от плешивия рокер, който един ден дойде в къщата и обяви, че ще го направи "истински ловец".
Мау беше отнесен от рокера в нов дом. В къщата живееха рокера, Шара и някакъв индивид, който отдалече си личеше, че не харесва такива като Мау и Шара. Шара беше дошла няколко дни преди Мау и не искаше да дели къщата с други като Мау. Мау разбра това веднага. Трудна задача беше да се сприятелят с Шара. Тя го гонеше по всякакви причини. Освен нея и неприятния индивид му създаваше проблеми. Не му обръщаше никакво внимание, а когато направеше някаква беля му викаше и го преследваше с чехъл. Мау искаше да се хареса на този индивид и постоянно търсеше вниманието му. Въпреки това индивида все така го отбягваше и гонеше, когато се заиграе с някоя негова вещ. Мау и Шара започнаха да осъзнават, че ще делят тази къща заедно за дълго време. Започнаха да споделят повече време заедно и то не само за да се гонят и бият. Излизаха заедно от къщата, играеха навън. Заедно се прибираха и заедно се закачаха с неприятния индивид. Той от своя страна започна да им обръща повече внимание. Говореше някакви неразбираеми за Мау и Шара неща и си кривеше устата по странен начин, когато започваше да издава някакви странни звуци. Шара каза на Mау, че понеже познава повече хората като рокера и неприятния знае, че щом си кривят устите и издават гърлени звуци, значи храната ще е добра. Една сутрин Мау и Шара се бяха опънали до неприятния индивид. Правеха го често но той всеки път ги хващаше и сваляше от леглото на което спеше. Въпреки това двете хлапета постоянно опитваха да привлекът вниманието му. Тази сутрин беше различно. Неприятния се събуди и не започна да вика, напротив взе да издава гърлените звуци, взе Мау и Шара и дълго им говори. Позле ги поглези с хубава храна и започна да си играе с тях. Битката беше спечелена. Всички се радваха, а Мау и Шара си раздаваха закачливи плесници и ухапвания. Рокерът също се радваше на това. Той беше запознал Мау и Шара, той ги беше събрал заедно и пак той им носеше лакомства и кренвирши, за да се нахранят след дългите игри през деня. Всичко това нямаше да продължи дълго но нямаше никакво значение.
Мау беше отнесен от рокера в нов дом. В къщата живееха рокера, Шара и някакъв индивид, който отдалече си личеше, че не харесва такива като Мау и Шара. Шара беше дошла няколко дни преди Мау и не искаше да дели къщата с други като Мау. Мау разбра това веднага. Трудна задача беше да се сприятелят с Шара. Тя го гонеше по всякакви причини. Освен нея и неприятния индивид му създаваше проблеми. Не му обръщаше никакво внимание, а когато направеше някаква беля му викаше и го преследваше с чехъл. Мау искаше да се хареса на този индивид и постоянно търсеше вниманието му. Въпреки това индивида все така го отбягваше и гонеше, когато се заиграе с някоя негова вещ. Мау и Шара започнаха да осъзнават, че ще делят тази къща заедно за дълго време. Започнаха да споделят повече време заедно и то не само за да се гонят и бият. Излизаха заедно от къщата, играеха навън. Заедно се прибираха и заедно се закачаха с неприятния индивид. Той от своя страна започна да им обръща повече внимание. Говореше някакви неразбираеми за Мау и Шара неща и си кривеше устата по странен начин, когато започваше да издава някакви странни звуци. Шара каза на Mау, че понеже познава повече хората като рокера и неприятния знае, че щом си кривят устите и издават гърлени звуци, значи храната ще е добра. Една сутрин Мау и Шара се бяха опънали до неприятния индивид. Правеха го често но той всеки път ги хващаше и сваляше от леглото на което спеше. Въпреки това двете хлапета постоянно опитваха да привлекът вниманието му. Тази сутрин беше различно. Неприятния се събуди и не започна да вика, напротив взе да издава гърлените звуци, взе Мау и Шара и дълго им говори. Позле ги поглези с хубава храна и започна да си играе с тях. Битката беше спечелена. Всички се радваха, а Мау и Шара си раздаваха закачливи плесници и ухапвания. Рокерът също се радваше на това. Той беше запознал Мау и Шара, той ги беше събрал заедно и пак той им носеше лакомства и кренвирши, за да се нахранят след дългите игри през деня. Всичко това нямаше да продължи дълго но нямаше никакво значение.
неделя, 21 юли 2013 г.
Ко? Не!
- Днес видях себе си копеле! - Ами случайно да не си се сблъскал с тези проклети изобретения наречени "огледало"? - Не се бъзикай копеле, сигурен съм че се видях, вървях с къси гащи и зелена фланелка, а до мене някаква путка копеле. Нещо се смеех, показвах и някакви смешки и тя се смееше. Беше от тия с нуждата от внимание и средно дълбока и осъзната депресия, която постоянно трябва да бъде обръщана. Сешсе тия дето са със теб, за да им правиш веселото, да си говорите за книги и изкуство, а после отива да се чука с приятеля си? - Да човек, знам ги. А ти знаеш ли с кого водиш този разговор в момента? - Да знам, копеле...с теб, знам че си измислен персонаж, знам че те няма реално но пък нали си говорим, че даже и ни е забавно. То е същото като с путката копеле. Там е само за да се забавлява, а когато нещата стават сериозни си бие камшика и отпрашва да вари боб на авера си. Минаха няколко часа. - Още ли си тук? - Винаги ще съм тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)