вторник, 31 юли 2012 г.

Три варианта

- Имаме три варианта. Единият е да продължим както досега. Това неминуемо ще ескалира до нещо много неприятно, защото ти никога няма си изцяло тук с мен. Чуствам го, а и наблюдавайки себе си през тези няколко месеца знам, че няма да издържа. Другият е да спрем.

- Знаеш, че няма да се получи да спрем. Какво е различното? Какво се е променило от преди? Защо не можеш да продължиш?

- Знаеш защо. Не мога. Това е кражба или по-скоро подаяние от твоя страна. Не се задоволявам с огризки. Всичко или нищо.

- Какъв е третият?

- Сега като се замисля са повече от три. Но няколко много си приличат. Например да спрем може да означава някой от нас да умре. Предпочитам да съм аз.

- Недей говори подобни неща.

- Третият го знаеш. Колко време според теб ще ти е нужно?

- Аз никога няма да го оставя.

- Никога ?!

- Никога, може би не, не знам. Имам чувство за дълг към него. Какво ще си каже майка ми.

- Остави, няма смисъл да говорим повече за това. Все още нищо не се е променило така или иначе. Какво да го мислим отсега.

Платиха, станаха и тръгнаха заедно. Вечерта беше от онези пролетните с дъх на приближаващо лято. Вървяха умислени. С всяка крачка се приближаваха към края на споделената си вечер..

Той:"Никога е много време. Нямам толкова. Най-добре ще е да си намеря друга работа, за да се опитам да прекъсна тази безнадеждна връзка. Безнадеждна?! Кой знае, може и да стане след време но не точно сега. Явно има нещо, което много силно ги свързва. Край. От утре задействам процедурата. Трябва да се махна, за да не полудея."

Тя: "Защо не може да приеме положението. В крайна сметка аз бях тази която започна всичко. Не трябваше да го правя. Само ако знаех, че не е от тези на които не им пука. Е в крайна сметка нищо не губя. Готин е но пък трябва да имам своята сигурност, а тя не е с него. Определено не е."

Започнаха някакъв безмислен разговор само, за да прикрият намеренията и мислите, които ги вълнуваха.

А вятърът леко подухваше и казваше: "Всичко приключи."

четвъртък, 19 юли 2012 г.

курви,колелета и каубойци

- Взе ми 70 кинта мамка и! 60 кинта за чукането и 10 за стаята.

- Ами не е ли ОК?

- Луд ли си бе човек, тая селянка...заеби, даже не даваше да я пипам по циците.

- Ами честно нямам опит с проститутки, ама циците са си важни, действат ми успокоително и са си красиви де. А как беше чукането?

- Дърво, на задна 15 минути и после дай кинтите.

- Ами кво очакваш? Все пак е професионалистка пък и кинтите не са много.

- Абе тая селянка ли бе, ама да ти кажа предпочитам така. Плащаш си, чукаш и който от където.

- Ами да то така или иначе си плащаш. А ти не обичаш да дългите връзки явно, стават досадни и изкуствени по едно време или...?

- Човек, за едното ебане няма да си дам свободата. Така е по-добре, пък ако може и без пари още по-добре. Ей с тия двете искам да направим тройка.

- Кои, тия от маймунарника ли?

- Да, навити са ми ама все говорят за обвързване и женене. Ще им предложа аз. Горе в планината. Мисля че ще ги прасна.

- Еййй супер, без усложнения, без въпроси, без задължения и обвързване.

- Ми да, ебаси искам да живея на колела и да правя каквото харесвам.

- Ами деца, или нещо да остане след тебе?

- Все ми е тая. Не виждаш ли че важното е сега, в момента, в яденето, в пиенето, в чукането.

- Да, знам но не ми харесва.

- Ти пък си един и ти. Айде ще черпя една курва!

- Не човек, предполагам че няма да ми стане даже, ама не се засягай де, ако те кефи значи всичко е ОК.

- Така е! Ай да пафнем....

Добре си поговорихме с каубоя. Типичен е и мисли прагматично, като ония ездачи завладяващи непознатите територии само заради тръпката. Живот на колела и копита. Живот заради самия живот.

Допих си джина и станах. Качих се на колелото и тръгнахме. Каубоя караше зад мен тъй като аз карам като луд обикновено. Нямам практиката да карам поркан и бях забравил че рефлексите са важни при високи скорости. Та засилил съм си се и уж мисля от къде и как да мина и се метнах на един тротоар. Байка ми хвръкна във въздуха а аз с предно салто върху една кола. Ударът беше силен но пък и гърбът ми е здрав. Отхвръкнах и се проснах по гръб на тротоара. "Излезе ми въздуха" си мисля, "А дали си счупих нещо?" Анализ на основни системи - движа си ръцете, краката и не ми е изтръпнала главата. Значи всичко е ОК без болката в гърба. "Я да видим сега дали ще стана" Идва каубоя.

- Леле кво направи бе Пепо? Мале как се прасна в колата.Всичко видях аз, ама и ти си за бой, пак се напорка и айдеееее! Ай ставай да не дойде собственика на колата.

- Ъъъъъъ, секунда нещо нямам много въздух човек. Баси дано не съм си скъсал сандалите...ейй здрави са. Охххх май ми има нещо на гърба човек. Аааа понатъртил съм го. Уфффф и колелото му се еба мамата.

- Споко само кормилото. От кога ти казвам да го смениш това кормило, сега вече нямаш оправдания.

- Хахахха да ама и щях да купувам кормило два пъти !

- Ае давай да се махаме.

Качихме се и пак газ към квартирата. Карайки си мисля, че ако умреш от катастрофа със спряла кола ще бъде ебати тъпата смърт, че и никой няма да ти е виновен. А има ли добър начин всъщност за умиране. Ми няма. Достойната смърт като цяло доста е възхвалявана ама това е все едно да кажеш и да се кафиш от факта, че си хванал СПИН от много яка кака. Заеби. Стигнахме.

- Айде утре отивам и го взимам и после на море.

- Аха, ама кога, че аз сега имам много работа и не знам дали ще мога тез дни.

- Ееее нали за това са приятелите, ще те изчакам

- Ти си пич брат, ама не си харчи парите за глупости, отивай и взимай къщата и ще направим типи.

- Оооо да, аз да ти кажа изобщо ми е все тая ква ше е тая къща. За мене по-важен е буса, да е ОК и да мога да живея в него.

Взех риванола и започнах да почиствам охлузванията. "Добре че го взех тоя риванол. Все ще ти потрябва"

- Айде да спим.

- Утре ли ще изнасяме леглата?

- Да, ай утре,че сега съм доста понатъртен, не че утре няма да съм ама сутринта е по-свежо.

- ОК, лека! Ама ако кажеш, отиваме на курви човек, трябва да пробваш.

- Лека брат и да сънуваш хубави и евтини курви родени в София, хахахаха !