Три варианта

- Имаме три варианта. Единият е да продължим както досега. Това неминуемо ще ескалира до нещо много неприятно, защото ти никога няма си изцяло тук с мен. Чуствам го, а и наблюдавайки себе си през тези няколко месеца знам, че няма да издържа. Другият е да спрем.

- Знаеш, че няма да се получи да спрем. Какво е различното? Какво се е променило от преди? Защо не можеш да продължиш?

- Знаеш защо. Не мога. Това е кражба или по-скоро подаяние от твоя страна. Не се задоволявам с огризки. Всичко или нищо.

- Какъв е третият?

- Сега като се замисля са повече от три. Но няколко много си приличат. Например да спрем може да означава някой от нас да умре. Предпочитам да съм аз.

- Недей говори подобни неща.

- Третият го знаеш. Колко време според теб ще ти е нужно?

- Аз никога няма да го оставя.

- Никога ?!

- Никога, може би не, не знам. Имам чувство за дълг към него. Какво ще си каже майка ми.

- Остави, няма смисъл да говорим повече за това. Все още нищо не се е променило така или иначе. Какво да го мислим отсега.

Платиха, станаха и тръгнаха заедно. Вечерта беше от онези пролетните с дъх на приближаващо лято. Вървяха умислени. С всяка крачка се приближаваха към края на споделената си вечер..

Той:"Никога е много време. Нямам толкова. Най-добре ще е да си намеря друга работа, за да се опитам да прекъсна тази безнадеждна връзка. Безнадеждна?! Кой знае, може и да стане след време но не точно сега. Явно има нещо, което много силно ги свързва. Край. От утре задействам процедурата. Трябва да се махна, за да не полудея."

Тя: "Защо не може да приеме положението. В крайна сметка аз бях тази която започна всичко. Не трябваше да го правя. Само ако знаех, че не е от тези на които не им пука. Е в крайна сметка нищо не губя. Готин е но пък трябва да имам своята сигурност, а тя не е с него. Определено не е."

Започнаха някакъв безмислен разговор само, за да прикрият намеренията и мислите, които ги вълнуваха.

А вятърът леко подухваше и казваше: "Всичко приключи."