жАж Да!

Чета "Алкохол" и пия докато чета. Интересна е. Много ме пали обаче. Всичко ми дава постоянни мотиви да пия. Не ми допада наоколото и го разкрасявам или пък се самозатъпявам, за да мога да го преодолея. Според Терзийски има фаза на самоосъзнато наливане. Когато знаеш че си зависим и си търсиш дозата, за да можеш изобщо да започнеш да мислиш. Също така има и отвращение от себе си, т.е. знаеш че не трябва да пиеш но продължаваш, въпреки или поради това. Имаше и други доказателства, че си зависим.

Пиеш и не ти дреме ама за никой и за нищо. Идеята е че се чувстваш по-добре. Идеята е че мислиш, че се чувстваш по-добре. Няма идея в това.

Не мога да мисля достатъчно задълбочено и се разсейвам. Нямам никаква мотивация да направя каквото и да било за себе си или за някого.

Снощи съм изпил 200 мл джеймисън направо от бутилката - 10 кинта, не е зле. Разбрах го сутринта защото намерих бутилката на масата оставена по гръб. Така се поставя бутилка когато си сигурен че няма вече нищо в нея, а си сигурен защото си я обърнал вертикално, за да изцедиш последните капки.

Ако се напиеш късно през ноща, сутринта си още пиян някъде до обяд. Мисля и че метаболизма също влияе. Т.е. ако си с бавен те държи по-дълго. Аз съм с бавен. Доволно.

По средата на разговор забравям най-силните си аргументи в подкрепа на позицията си. Явно трябва да спра да представям аргументи или да започна да споря само пиян. Тогава му се отдава на човек да спори. И на мен, значи ли че съм човек?

Първата фаза е отричането. Даже не помня да съм я преминавал. Скачам директно на умишленото самоосъзнато наливане. ЖаЖдА!