Наложи се да подам документацията в една малка и измекярска фирма за продажба на едро на строителни материали, фаянс, гранотгрес и други твърди повърхности с които да си покривате пода, стените пък ако щете и таваните на обитаваните от вас кутийки.
За целта трябваше да стигна до улица, до която видях че се стига с трамвай двайсе и двойка та се потутках насам натам да намеря най-удобната и близка начална спирка за моето пътешествие към заветната българска търговска фирма на мечти за дома.
Взех трамвая от спирката срещу халите, точно до чешмите с топлата минерална вода, която незнайно за мен защо хората бяха решили, че е лековите или нещо подобно (аз от вода не разбирам признавам си).Стоя си на спирката и си се радвам че не съм в офиса в който не ме свърта и минута.Трамито дойде и хоп вече съм вътре с уникалната универсалната и служебна карта за всички линии. Пиип и вече съм редовен. Стоя прав винаги. Не ми се занимава да сядам и после да се правя, че ми пука и да ставам, когато някоя баба или дядо застане до мен и започне да пухти, подсмърча, покашля, мърмори, получи инфаркт, удар или просто се втренчи в мен.
Заслушах се в раговора на две момчета и едно момиче:
- Бате шибаната кука ме спира и ми вика, ти документи имаш ли, че караш кола и колата на кого е (това момичето го казва, момчетата се обръщаха към нея по същия начин и всички си говорех на бате, между другото странно извращение на отношенията) Аз му подавам документите и му казвам, че няма никво право да ме спира и да ме пуска да си тръгвам, че трябва да взема едни приятели. Пусна ме.
Момчетата изобщо не обърнаха внимание на разказа на мацката, къде заради това, че е жена и говори за коли, къде поради факта, че в това време се заформи следващия разговор:
- Бате на тоя шу отрежат ръцете, казвам ти. Дължи на толкова много хора пари, че вече лошо му се пише. То мен ако се случи какво мога да направя? Ами ще си ходя без ръце бате. Ей така. - и показва как ще си ходи без ръце, поклащайки се като патка със скръстени отпред ръце
- Хахахах ми да и пари ще ти даде държавата даже, нали ще си инвалид бате.
- Казвам ти бате, лошо му се пише
В това време трамвая беше спрял на спирка и точно потегляше, когато един човек попита ватмана дали минава през място, през което след секунда стана ясно, че няма намерение да мине, къде поради факта, че се движи по строго фиксирани линии, къде поради факта, че човека беше объркал трамваите. Щом разбраха това момчетата прихнаха да се хилят.
- Нещастник! - каза едното
- А ти защо си със суичър в това време? - попита едното момче момичето (което пък имаше забележителен гърбав нос белег или на счупване или на далечни роднини от Гърция или Израел)
- Ами малко ми е студено, мисля че съм болна малко.
- A ядеш ли много или повръщаш ли?
- Ами гади ми се малко.
- А ядеш ли много?
Мълчание.
- Ядеш ли много ма кучко?! - поядоса момчето поради липсата на отговор и хвана момичето за брадичката и и поразклати малката детска черепна кутия в комплект с горна и долна челюст наречена в комплект "глава".
- Не, не ям - отговори наперено тя но и леко уплашена
- Щото ако ядеш много изчезвам за 9-10 месеца, покривам се. И да го кръстите, Петър Калчев. Пък аз като се върна ще го науча как да изкарва пари. Ще му покажа как се продава и ще стане най-печения дилър бате, хаха
Дойде им спирката и слязоха, На тръгване момчето бъдещ баща каза на 18-ката (момичето):
- Обади ми се да не се налага да те търся
В това време до мен се водеше следният телефонен разговор:
- Здрасти! Абе ти защо ме попита дали работя още там? - някой отреща обясни защо. Аааа аз си помислих, че за друго - някой от среща обясни, че не е за друго. Аха, а ти сега къде си, бачкаш ли - някой отсреща обясни че бачка в казино-ресторант и че ще се радва да се види с този с въпросите. - Да , къде е това - мън мън мън, до Подуяне, мън. - Аха, ама приятеля ти да не вземе да дойде? Да се чуствам ли в безоппастност - мън мън, няма страшно, мън дрън дрън ще му кажа че си просто приятел мън. - Аха , добре , значи аз ще съм приятеля да знаеш. - мън да де, мън няма страшно ела ще се уговорим нещо за довечера хем ,мън - Аха добре идвам.
Любовника постоя постоя, погледна си маратонките, понапери се , потърси нещо в главата си , не го намери, поогледа се и установи, че за да стигне до Подуене трябва да хване трамвая в обратната посока, поколеба се и слезе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар