понеделник, 28 юни 2010 г.

безсъници

Опитвам се да заспя. Както се казва се оцъклих . Има един определен момент в който ако не се отдадеш на съня,та ттой си хваща шапката и отива да чака някой друг да го пожелае. Ами явно го пропуснах. Има два изхода. Бързо изпиване на да речем 100 гр. твърд алкохол. Това не е точно сън, което следва но върши работа. Другият е да мислиш за нещо приятно. Приятно но не и секс, че следват едни други работи дето ще удължат ноща :) Та реших дда пробвам с другото , да си предизвикам приятни емоции посредством музика. Даммм ама каква да е тази музика Нещо бързо и шумно надали ще свърши работа . Ами ще пробвам с нещо бавно и приятно. Новият албум на Масив Атак например. Първа песен, втора песен, трета песен (това вече е нещо по-старо)...и изникват някакви думи в главата ми...просто се появяват отникъде:

....Тишината ми нашепва във ухото, че е сама

Прозявам се. Пишенето в блога също върши работа или пък трябваше да броя овце? Пускам си следващата песен.

Лека нощ и на теб!

петък, 25 юни 2010 г.

фестивала Sofia Rocks

Сега си мисля, че ако Рамщайн бяха продължили още малко...само песен две в повече и сигурно щях да припадна от умора.

Наистина се разбихме в скалите на музиката. Влязохме в началото в едно спокойно, приветливо море от хора на стадиона.
Постепенно се надигна една рок буря в която аз лично корабокруширах и двата пъти (разбирай и на Металика и на Рамщайн) и бях
изхвърлен безпомощен навън :) Много куфеене (Slayer, Rammstein), много бира (ъъъъъ 8 по 6 ъъъ ае много), пот (носих си резервна фланелка), движение (имам приятна мускулна треска на мускулите стягащи бирени кореми) и приятни емоции (и временна глухота ако я прибавим към приятните емоции :).

неделя, 20 юни 2010 г.

Диалози 1

- Звънях ти.
- Мхм.
- Липсваш ми.
- Ами ОК...лягам си...лека

събота, 19 юни 2010 г.

Metallica und Rammstein

Наближава датата на Сони Сфиър (или така наречения София Рокс фестивал...чудя се ще измислят ли още едно име за тази проява). Платих си една доста добра (разбирай евтина) цифра за билет за двата дни...ама куриерите нещо не успяха да ме открият днес (то аз не мога да се открия че те ли). Всъщност и Металика и Рамщайн са ми скучни вече, искам да си припомня времето когато заспивах с Alice in Chains и се будих с Megadeth, та затова и изобщо се реших да ходя на тази проява. Нека комерса започне сега...ъъъъъ кога, кога тва...ми ще разбера само да си стисна здраво в ръце билетчето...дай боже!

сряда, 16 юни 2010 г.

Опити в аналоговата фотография

Сдобих се със Zenit 15M. Сносен огледално рефлексен фотоапарат (как я харесвам тази дума!) но май с дефект и със изхабени батерии на светлоизмерващия елемент. Днес си взех две ленти. Изборът никак не е лесен (особено за човек снимал за последно с подобен апарат преди повече от 15 години). Та попрочетох тук там и се спрях на една Centuria 200 и едно Fuji 100. Понеже Fuji-то изтича този месец а и поради факта, че сестра ми ми каза че "май прави бяла линия на снимката", реших да установя дефекта след като изцъкам тази първа лента. Попрочетох по руските сайтове че такава лента често се получава при проблеми със затвора (клеясвал е едната причина, другата братята руснаци бяха нарекли "неопределен дефект"....ще се спра на определената :) След като видя резултата ще реша какво да правя. Много му е яко на цветно-негативния процес....чакането ;)За сега ще карам без светломер (още една светла дума :)и по спомени...а ако има нужда от ремонт ще се правя на майстор (прочетох че често ремонта струва колкото апарата като цяло) Иначе обектива не е лош, идеален за близки планове. В очакване....:)

сряда, 9 юни 2010 г.

Забра(нени)вени неща

лПишейки тук уж се опитвам да забравя действителността уж пиша за нея. Оксиморон ли е парадокс лие , няма значение. Да се откъсваш от настоящето помага но възможно ли е да стигнеш до крайната граничната линия след която няма връщане назад. Оставаш си там на белия лист, живееш там и нищо от действителността не те вълнува а само нейното пречупване през собствената призма. Казваш си "Еййй как само го написах, описах, пречупих, преиначих или преувеличих". Кефиш се на факта, а то настоящето хииииич не му дреме за тебе Пиши, пиши, живей в миналото, гледай в бъдещето...все тая, аз ще си бъда тук и сега и факта че ти не ме виждаш такова каквото съм си е лично твой проблем - казва действителността, врътка се и заминава надалеч, отива в миналото. Става забравена и омърсена от думите описващи я такава каквато я пречупваме през сонствения си мироглед, призма, криво огледало или лупа....във всички случаи променена.
Как хем да бъдем себе си , хем да сме тук и сега...?
Решението май е едно, да се опитваме да я направим по-добра, в синхрон с нас и в синхрон с всичко което си струва да обичаме, защитаваме.....да сме тук и сега с нея.

вторник, 8 юни 2010 г.

The land of the proud idiots 1

Стана така че имах време днес (около 10 мин) да поспоря по тема (за малоумността на всяка една кауза от сорта на „Да дадем терен на масовите убийци където могат да убиват плюшени мечета, за да спрат да го правят с хора”), да си направя изводи за женската психика (вредно е , приемайте всичко за чиста монета иначе горко ви), да измисля темата на тази публикация, да си припомня значението на мизантроп (mis en trop - идва от френски, означава точно това което означава) да си направя кафе и да изпуша цигара. Горд съм от себе си че не умея да губя много време за себе си.

Та за приказката за онази страна на прекомерно гордите и вманиачени в историята си, видели свободията в действие идиоти.


Имало едно време...по-скоро в сегашно време...

Една чудна страна, пълна с шепа идиоти (има няма 6-7 милиона, имало и други националности ама те били в етнически мир с местните защото засегнеш ли ги на чест туземците започвали да вдигат едни шествия, правели се едни подписки, дружно се самоубеждавали че са прави и се напивали от кеф пееки патриотични песни и оплювайки останалия свят), а около тях прекрасна природа, море планини , равнини. Хората в тази страна нямали и какпа самокритика в себе си (от което много се гордеели). Не обичали да им се казва "ей това е правилния начин" или "Ама защо изобщо трябва да го правите бе хора"....те обичали да чуват "Извинявай", "Аз съм в грешка", "Еййй ти си прав бе", "Малееее страхотна кола", "Искаш ли да ти дам...?" и все такива ми ти самовлюбени и подклаждащи егото им неща.
Публична тайна било в тази тайнствена страна , че има мноооого богати облагодетелствали се на гърба на простичките хора (освен това тези презабогатели, или новооблажили се хорица смятали това за съвсем нормално и )персонажи. Гледайки цялата тази пародия, имащите мозък в главата си жители хващали пътя за чужбина и заживявали на места, където не си заобиколен от самовлюбени идиоти (тъжейки повече за хубавата си страна и по-малко за тоталната липса на ред, честност и ширещата се идиотия ). Готино им било на идиотите, ежедневно се самоубеждавали че те са центъра на света и че именно от тях се е пръкнала цялата човешка цивилизация. Ширели се слухове, че маймуните също са се появили там след някакъв природен феномен и по-този начин сложили началото на еволюцията в природата и следователно цялата модерна цивилизация. Даже учените (доколкото можело да се говори за наука в тази окаяна цивилизизационна черна дупка) били единодушни че точно поради тази причина все още били запазени някой маймунски навици сред хората в тази страна, като факта например че обичали да се хвалят с гениталиите си. Изобщо си царяла пълна идилия в този географски регион.
В миналото си тази част от континента била сръвнително размирен район. Водели се войни, създавала се нация, държава, закони. В настоящето си горките наследници на тази славна нация, ,не знаел;и друго освен да се лъжат един друг и да се хвалят със славното си минало......


Следва продължение...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Вино, сирене и Going Postal

Взех си ботъл оф вайн - 4 Friens CUVEE на изба Todoroff (страхотен коктейл от Мавруд, Каберне Совиньон, Мерло и Сира от където идва и името "4 Приятели" ) , синьо сиренце Паладин и ще гледам Going Postal, последният филм по книга на Пратчет. Кой кат мене :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Семейно положение "сложно е"

Модерно название за обстоятелствата около личният живот на човек. Предлагам вече да има само един вид семейно положение обединяващо всички - несемеен/на,сам/а, необвързан/а, обвързан/а, семеен/на, сгоден/а, женен/омъжена и т.н. и то да се казва "сложно е".
В каквото и положение да е човек, винаги е сложно.
1. Несемеен/на - това звучи като някаква обида. Ако си в такова положение ти си нещо не -(нинам какво си). Значи нямаш семейство ли? Сложно е.
2. Сам/а - това пък си е олицетворение на самотата. Е как може да си сам сред толкова много хора? Тъжно е и е сложно.
3. Необвързан/а - Ааааа това вече е една друга бира. Значи не си вързан. За какво да си вързан и защо изобщо трябва да си вързан за нещо, за да си с някой. Сложно е.
4. Обвързан/а - Е сега вече си вързан. Хммм пак така, за кво си вързан? Дърво нещо, ограда. Да не си в полицията закопчан за парното? Сложно е.
5. Семеен/на - Виж това си е чистата истина. Всички сме били или сме семейни. Т.е. имаме семейство. На някой действа доста добре, на други отчуждаващо. Сложно е.
6. Сгоден/а - Значи си сгоден (използва се за синоним на подходящ). В един момент всички сме подходящи за каквото и който и да било
7. Женен/омъжена - тва не го разбирам съвсем. Тва е като да приемеш противоположен пол. Като жената в мъжка роля и обратното. Сложно е.

Сложно е. Всички взаимоотношения са сложни и ако бъдат определяни с название след време се разпадат, не остават същите. Всъщност да са сложни е в природата на взаимоотношенията, затова и спокойно може да се каже че всички сме с етикет семейно положение "сложно е".

А пък аз искам да живея в "просто е"! Писна ми от усложнения, обиди, недомлъвки и намеци. Хората трябва да мислят повече за другите и тогава нещата стават достатъчно прости за да ги приемат - просто е.

вторник, 1 юни 2010 г.

Не всичко е такова каквото изглежда или не всичко изглежда такова каквото е.

Казус едно (разменени мозъци или липсата им):
Четох за блокадата на "Газа" вчера. Днес имаше протест по бул. Витоша против блокадата. Групата беше основно деца, изкарани най-отпред със знамена, скандиращи, повтарящи след водещият протеста. Изглеждаше че наистина са загрижени за хората в Палестина...дано да е така. Иначе първото впечатление е добро, протест, хора, лозунги, шумотевица. И до какво води това - до щастливи журналисти и фотографи оправдали днешният си тлъст хонорар че са хванали сензационната новина. Медиен оргазъм...блях само като си представя щастливите лица на зрителите гледащи кадрите и почесващи се по коремите доволно ми се гади...два народа , от една плът и кръв и толкова омраза и толкова забавление за масмедиите. Но пък ние на Балканите не сме по-различни, само дето сме го минали вече този път , а може би ни предстои още нещо. Геополитика...блях; стратегически интереси...дабъл блях; пари, петрол, злато, борси, икономика....блях, блях, блях
Ае хора, говорете за нещо друго !

Казус две (разменени роли):
Момче и момиче се харесват. Момичето иска да си живее живота весело (нормално за всеки индивид всъщност) да пътува, да я ухажват, да се чуства желана,разнообразие в секса и партньорите (все съвременни придобивки). Момчето иска малко по-сериозни неща, топлина, любов, семейство, деца, постоянна партньорка (все остаряли ценности) . Виждат се, хубаво им е заедно, намират си причина да се скарат и продължват напред, всеки търсещ нещото което е най-напред в ценностната му система (а те тези неща се въртят , така де да не доскучава) Разменени роли нали (поне що се отнася до вижданията в обществото само допреди 20-30 години) Съвременното общество е една голяма, лъскава, напарфюмирана, манипулируема духовно бедна пумия. Лицемерна, добронамерена мащеха...или пък стерилна свободолюбива курва...все тая!
Ае хора, правете деца!


Казус три :
Надават се викове постоянно за здравната система в България и как нямало пари и как малко се отделяли и хората били болни и корупция имало :) Всъщност е много по-зле. Пример...мой приятел отива на лекар със странни симптоми (може би нещо уникално дребно, а може би сериозен сигнал). Лекарят му изписва един куп лекарства, пише в амбулаторния лист че е напълно здрав, и че се е убедил лично в това и го пуска да си ходи с олекнал портфейл. Лекарствата са от скъпите, но пък милия доктор си е осигурил вече конференция на морето с изписването им, или пък нов лаптоп, а може би млада и алчна за парите му жена...все тая!
Ае хора, мислете за другите!