Няма такава държавка! Няма!
Някой беше казал, че основната цел на бюрокрацията по-принцип в една държава рано или късно става нейното самоотцеляване.
Пореден пример, а това и съвсем не е отскоро, е сливането на официални празници. Какво означава да се сливат празници с дни, които поначало са си работни за сметка на почивни, които са си поначало почивни. Как и откъде изкопаха това отработване и защо станаха толкова нагли, че взеха да ни крадат от почивните дни при това предварително.
Това смея да кажа го няма никъде другаде. При това доказано. Мой приятел работи в представителство на норвежка фирма в Добрич и те не сливат празниците. Интересно дали норвежците са толкова глупави горките (живи да ги оплачеш), че да не го правят. Не просто е нормално празника да си е празник, работният ден работен ден, а съботата събота. Логично а ?
Администрацията по начало е кръвопиеца на всяка една една държава. По начало там са най-ниско квалифицираните служители. Нямат стимули за работа, нямат интерес към развитие, нямат елементарно пазарно мислене, нямат желание да научат каквото и да било ново, нямат желание да помагат на бизнеса (а трябваше да им създадат кодекс даже в който е описано, че добрата административна хлебарка няма да бъде наказана ако си върши работата)нямат акъл за две стотинки, създават процедури заради самото създаванем, налагат ограничения от желание за власт, ходят често до тоалетна и дълго време пият кафе и т.н.
БЕСЕН СЪМ!
Защо служител в държавната администрация би бил така добър да си размърда малкото спряло, закостеняло и стопено от алкохола мозъче? Защо му е да помисли, че ако няма хора (на които би трябвало да служи по принцип), които да генерират реален продукт в тази държавка, то и неговото местенце ще се обледи първоначално от шока на празната хазна, а после бавно и мъчително ще изстине.
Проблемът със сливането на празниците винаги ме е вълнувал живо. Но сега направо си ме интересува живо. Как може на човек който има най-голямата изгода да си слива празници с почивни дни, за да може да прави НИЩО (каквото очевидно прави и на работа) в къщи или на село или на море или на планина или пред блока чешейки си големия корем и наливайки се с бира заедно със седейки и обсъждайки кухи теми като политика, чалга или каквото там си говорят хората седящи пред блока и мразещи целият свят защото горките са толкова онеправдани от това че сами не желаят да си размърдат малките, закърнели, свитички и роболепни мозъчета.
Каква е ползата за бизнеса? Ами абсолютно никаква. Напълно и само вреда. Разкъсва се нормалния работен ритъм, нарушава се цикличността. Има фирми, които не спазват тези неНормални сливания на дни.
Ае хора! Това са само препоръки, разберете го! Никой не може да Ви каже кога ще почивате и кога ще работите, това е въпрос на бизнес решение а не на малоУмно решение на дебел чиновники/чка.
Разбира се във всички случаи, интелигентния човек трябва да си зададе въпроса ЗАЩО?
Отговора на човека с омачкания панталон и празен поглед зад бюрото е : Е как, така хората ще си починат по-добре!
А официалните празници за почивка ли са бе кретени. Защо ще лешперите 4 дни тъй като някой някога е направил нещо за вас, което никога няма да разберете? Празниците оЛигофрени заспали са, за да осмислите както са направили тези хора, да ги почетете, дават Ви се за да мислите е не да лешперите кретени жалки.
Стига хейт. Просто това е още един факт от ежедневието ни, който доказва,че скоро няма да потръгнат нещата тук. Жалко и тъжно.
четвъртък, 25 август 2011 г.
петък, 5 август 2011 г.
Неебателница
"Мисли на пияната възглавница"
Какво е обратното на наблюдателница? Неебателница.
След вечери като снощи винаги си казвам, че съм стар за подобни неща. Не знам. Сигурно е заради мазохизма с който се наливам или просто в моменти на загриженост за собственото си здраве. Във всички случаи винаги съм го правил и най-вероятно ще продължа докато не намеря нещо по-добро и интересно за правене, преживяване, почустване и вдъхновяване или не пипна цироза, хепатит C или нещо друго екзотично, трудно (за предпочитане невъзможно) за лекуване. Важна е мотивацията. Определено правейки изборите си винаги си питам мотивацията следният въпрос:
- Ще пием ли? :) Ако ми отговори мммммда или само мхм да чуя и става тя една. Ако обаче мотивацията тръгне да се мръщи и дърпа оставам си я самичка и си отивам сам да се наливам. Преди всичко мотивацията ми е заинтересована от женската част на човечеството. Та кажа ли и :
- Ще има една мацка дето има едни мноооого сини/зелени очи, искаш ли да проверим какви са точно?
И тя скача , удря се по ръбовете на масата, насинява се едно добре по мотивационните си форми и си взима нещо за пиене очаквайки момента на срещата. Говоря за мотивацията си, ама и за чашата си да говоря то пак ще си важи. И така сега пък излезе, че мотивацията е в чашата...много правилно!
Винаги попадайки на подобни места първото нещо е да почустваш средата. Често проучването е свързано с музиката, цената на пиенето (2 лева облака...безбожие...та това е пълна липса на уважение към алкохола :) е добра , хората са весели. После подушване на въздуха...ахааааа ей там пафкат. После идват разговорите. Често на подобни места те започват със : " Уаум супер парче, ъъъ ай наздраве...ае ти гледал ли си...и с кво прайш там" и завършват със "Ае те сички знаят, че ми е малка пишката" "Мляс мляс мляс... (тука или някой се натискат и се опитват да се изядат или пиян драйфа и се облизва за да не си окапе тениската)" или пък любимите ми факти от "Непотвърдената измишльология" (това са случайно дочути реплики или любими цитати от филми, които се запечатват в главата от раз не излизат от там докато не намерят точната секунда от разговора в който да ги употребиш) като например че "Ае ти знаеш ли че интелектуалната дистанция между шимпанзето и средно интелигентния човек сравнено с тази между средно интелигентния човек и Платон или Ницше е изключително малка." или пък се стига до заключението "всички ще умрем един ден...ай наздраве".
Винаги ме е очаровала Неебателницата. (бел.ред. Неебателница е тази част от вечерта между Вечерницата и Зорницата, която се характеризира с няколко основни факта. Натискане по пейките, драйфане, пикаене по средата на пътя, спане на масата, бягане и хълцане в проливен дъжд и всички подобни факти, които са такива защото е употребено определено количество алкохол, което почти винаги не е достатъчно, за да стане неебателницата ГОЛЯМА). Случва се колкото очаквано толкова и не, защото в един момент една част от съзнанието ти усеща че се е случила вече, а другата - порканата казва....и кво ти пука. И се започва. На фона на сериозните неща които човек си мисли рано сутрин когато не го събужда будилник а мирис характерен за козметиката, която използва привлекателен обект от женски пол, който трябва да си ходи защото след малко е на работа, неебателницата започва да изглежда малко странно безмислена. Като всеки процес тя води до някакви резултати. Ако те са свързани с желаната цел ОК, ама в 90% се случва нещо друго (като например желаната цел да бъде заградена от тип с татуировки, натискана, мляскана - ъъъ те имали май някви отношения ама тя нещо се дърпа, понеже неебателницата те е пуснала точно в момента в който ти е писнало да им гледаш сцените, си бягаш в дъжда, после смачкваш няколко улука щото те са ти виновни, че си мухльо и пак си излязал с жената на която и идва там някаква връзка и почва да я мляска пред тебе, за по голяма увереност сритваш няколко кошчета за боклук и спокоен се прибираш да се самосъжаляваш). Бидейки виден експерт по подобни случки, пак съм си изгубил телефона. Както и да е.
Рано сутрин, когато обаче се събуждаш от шибаната мелодия на алармата на телефона (вратът ти е схванат възглавницата е на земята, леглото тясно, и няма обект от женски пол няоколо когото да хмммм...да речем да подушиш за добро утро) и ти иде първо да скочиш от терасата след това да си наместиш сам счупванията (това от мазохизъм пак, според мен рано или късно ходенето на работа се превръща в мазохизъм) и с походката на камила, която мрази произхода си и мястото където е родена да се понесеш към хладен офис с удобен стол, неебателницата се оказва най-големия враг. Пример: вървиш под въздействието ма снощните събития, мозъка ти е опърлен и решаваш, че точно днес трябва да минеш по коренно различен път. Закъсняваш пак и така (хммм и така всяка сутрин) си навкичап някакви последствия. Или пристигане в офиса. Думи от колеги, усмихнати, свежи, мотивирани или просто успели първи да си направят кафе, фреш да изядат банан да се изпикаят и пак да имат време да ти кажат : "Добро утро! Ъъъъ, как си?" или в лошия случай (закъснял си с 2 часа за работа) шефът те вижда и ти казва : "Следващият път поне се обади" :)))) защото той знае. Знае и тайно се надява да има следващ път, за да ти го каже пак (садизъм :) И така цялата работа става едно садо-мазо дето като го пуснат по порно каналите сменяма директно с Дискавъри.
И така стигаме до смисъла на нещата, които правим. За всеки те носят разлличен смисъл според личната самооценка. Например: Сера в гората! Смисъл едно: имам нужда да го направя като част от естествения процес на човешкия организъм наречен храносмилане. Смисъл две: Почвата в тази гора има изключително голяма нужда от това което правя в момента. След като приключи разпада на моето уникално творение, ще израсте дъб/бук или друго подходящо на величието на моето творение дърво с чиито плодове ще се изхрани цяло стадо диви свине, които ще бъдат отстреляни в трофеен лов.
Въпрос на гледна точка, а тя е въпрос на самооценка.
Случвало ли Ви се е да се чуствате като порцеланова брадва? Напълно излишен но любопитен предмет. Ей така се чуствам понякога. Ама не ми пука...чакам си следващата неебателница.
Какво е обратното на наблюдателница? Неебателница.
След вечери като снощи винаги си казвам, че съм стар за подобни неща. Не знам. Сигурно е заради мазохизма с който се наливам или просто в моменти на загриженост за собственото си здраве. Във всички случаи винаги съм го правил и най-вероятно ще продължа докато не намеря нещо по-добро и интересно за правене, преживяване, почустване и вдъхновяване или не пипна цироза, хепатит C или нещо друго екзотично, трудно (за предпочитане невъзможно) за лекуване. Важна е мотивацията. Определено правейки изборите си винаги си питам мотивацията следният въпрос:
- Ще пием ли? :) Ако ми отговори мммммда или само мхм да чуя и става тя една. Ако обаче мотивацията тръгне да се мръщи и дърпа оставам си я самичка и си отивам сам да се наливам. Преди всичко мотивацията ми е заинтересована от женската част на човечеството. Та кажа ли и :
- Ще има една мацка дето има едни мноооого сини/зелени очи, искаш ли да проверим какви са точно?
И тя скача , удря се по ръбовете на масата, насинява се едно добре по мотивационните си форми и си взима нещо за пиене очаквайки момента на срещата. Говоря за мотивацията си, ама и за чашата си да говоря то пак ще си важи. И така сега пък излезе, че мотивацията е в чашата...много правилно!
Винаги попадайки на подобни места първото нещо е да почустваш средата. Често проучването е свързано с музиката, цената на пиенето (2 лева облака...безбожие...та това е пълна липса на уважение към алкохола :) е добра , хората са весели. После подушване на въздуха...ахааааа ей там пафкат. После идват разговорите. Често на подобни места те започват със : " Уаум супер парче, ъъъ ай наздраве...ае ти гледал ли си...и с кво прайш там" и завършват със "Ае те сички знаят, че ми е малка пишката" "Мляс мляс мляс... (тука или някой се натискат и се опитват да се изядат или пиян драйфа и се облизва за да не си окапе тениската)" или пък любимите ми факти от "Непотвърдената измишльология" (това са случайно дочути реплики или любими цитати от филми, които се запечатват в главата от раз не излизат от там докато не намерят точната секунда от разговора в който да ги употребиш) като например че "Ае ти знаеш ли че интелектуалната дистанция между шимпанзето и средно интелигентния човек сравнено с тази между средно интелигентния човек и Платон или Ницше е изключително малка." или пък се стига до заключението "всички ще умрем един ден...ай наздраве".
Винаги ме е очаровала Неебателницата. (бел.ред. Неебателница е тази част от вечерта между Вечерницата и Зорницата, която се характеризира с няколко основни факта. Натискане по пейките, драйфане, пикаене по средата на пътя, спане на масата, бягане и хълцане в проливен дъжд и всички подобни факти, които са такива защото е употребено определено количество алкохол, което почти винаги не е достатъчно, за да стане неебателницата ГОЛЯМА). Случва се колкото очаквано толкова и не, защото в един момент една част от съзнанието ти усеща че се е случила вече, а другата - порканата казва....и кво ти пука. И се започва. На фона на сериозните неща които човек си мисли рано сутрин когато не го събужда будилник а мирис характерен за козметиката, която използва привлекателен обект от женски пол, който трябва да си ходи защото след малко е на работа, неебателницата започва да изглежда малко странно безмислена. Като всеки процес тя води до някакви резултати. Ако те са свързани с желаната цел ОК, ама в 90% се случва нещо друго (като например желаната цел да бъде заградена от тип с татуировки, натискана, мляскана - ъъъ те имали май някви отношения ама тя нещо се дърпа, понеже неебателницата те е пуснала точно в момента в който ти е писнало да им гледаш сцените, си бягаш в дъжда, после смачкваш няколко улука щото те са ти виновни, че си мухльо и пак си излязал с жената на която и идва там някаква връзка и почва да я мляска пред тебе, за по голяма увереност сритваш няколко кошчета за боклук и спокоен се прибираш да се самосъжаляваш). Бидейки виден експерт по подобни случки, пак съм си изгубил телефона. Както и да е.
Рано сутрин, когато обаче се събуждаш от шибаната мелодия на алармата на телефона (вратът ти е схванат възглавницата е на земята, леглото тясно, и няма обект от женски пол няоколо когото да хмммм...да речем да подушиш за добро утро) и ти иде първо да скочиш от терасата след това да си наместиш сам счупванията (това от мазохизъм пак, според мен рано или късно ходенето на работа се превръща в мазохизъм) и с походката на камила, която мрази произхода си и мястото където е родена да се понесеш към хладен офис с удобен стол, неебателницата се оказва най-големия враг. Пример: вървиш под въздействието ма снощните събития, мозъка ти е опърлен и решаваш, че точно днес трябва да минеш по коренно различен път. Закъсняваш пак и така (хммм и така всяка сутрин) си навкичап някакви последствия. Или пристигане в офиса. Думи от колеги, усмихнати, свежи, мотивирани или просто успели първи да си направят кафе, фреш да изядат банан да се изпикаят и пак да имат време да ти кажат : "Добро утро! Ъъъъ, как си?" или в лошия случай (закъснял си с 2 часа за работа) шефът те вижда и ти казва : "Следващият път поне се обади" :)))) защото той знае. Знае и тайно се надява да има следващ път, за да ти го каже пак (садизъм :) И така цялата работа става едно садо-мазо дето като го пуснат по порно каналите сменяма директно с Дискавъри.
И така стигаме до смисъла на нещата, които правим. За всеки те носят разлличен смисъл според личната самооценка. Например: Сера в гората! Смисъл едно: имам нужда да го направя като част от естествения процес на човешкия организъм наречен храносмилане. Смисъл две: Почвата в тази гора има изключително голяма нужда от това което правя в момента. След като приключи разпада на моето уникално творение, ще израсте дъб/бук или друго подходящо на величието на моето творение дърво с чиито плодове ще се изхрани цяло стадо диви свине, които ще бъдат отстреляни в трофеен лов.
Въпрос на гледна точка, а тя е въпрос на самооценка.
Случвало ли Ви се е да се чуствате като порцеланова брадва? Напълно излишен но любопитен предмет. Ей така се чуствам понякога. Ама не ми пука...чакам си следващата неебателница.
Абонамент за:
Публикации (Atom)