Неебателница

"Мисли на пияната възглавница"

Какво е обратното на наблюдателница? Неебателница.

След вечери като снощи винаги си казвам, че съм стар за подобни неща. Не знам. Сигурно е заради мазохизма с който се наливам или просто в моменти на загриженост за собственото си здраве. Във всички случаи винаги съм го правил и най-вероятно ще продължа докато не намеря нещо по-добро и интересно за правене, преживяване, почустване и вдъхновяване или не пипна цироза, хепатит C или нещо друго екзотично, трудно (за предпочитане невъзможно) за лекуване. Важна е мотивацията. Определено правейки изборите си винаги си питам мотивацията следният въпрос:
- Ще пием ли? :) Ако ми отговори мммммда или само мхм да чуя и става тя една. Ако обаче мотивацията тръгне да се мръщи и дърпа оставам си я самичка и си отивам сам да се наливам. Преди всичко мотивацията ми е заинтересована от женската част на човечеството. Та кажа ли и :
- Ще има една мацка дето има едни мноооого сини/зелени очи, искаш ли да проверим какви са точно?
И тя скача , удря се по ръбовете на масата, насинява се едно добре по мотивационните си форми и си взима нещо за пиене очаквайки момента на срещата. Говоря за мотивацията си, ама и за чашата си да говоря то пак ще си важи. И така сега пък излезе, че мотивацията е в чашата...много правилно!

Винаги попадайки на подобни места първото нещо е да почустваш средата. Често проучването е свързано с музиката, цената на пиенето (2 лева облака...безбожие...та това е пълна липса на уважение към алкохола :) е добра , хората са весели. После подушване на въздуха...ахааааа ей там пафкат. После идват разговорите. Често на подобни места те започват със : " Уаум супер парче, ъъъ ай наздраве...ае ти гледал ли си...и с кво прайш там" и завършват със "Ае те сички знаят, че ми е малка пишката" "Мляс мляс мляс... (тука или някой се натискат и се опитват да се изядат или пиян драйфа и се облизва за да не си окапе тениската)" или пък любимите ми факти от "Непотвърдената измишльология" (това са случайно дочути реплики или любими цитати от филми, които се запечатват в главата от раз не излизат от там докато не намерят точната секунда от разговора в който да ги употребиш) като например че "Ае ти знаеш ли че интелектуалната дистанция между шимпанзето и средно интелигентния човек сравнено с тази между средно интелигентния човек и Платон или Ницше е изключително малка." или пък се стига до заключението "всички ще умрем един ден...ай наздраве".

Винаги ме е очаровала Неебателницата. (бел.ред. Неебателница е тази част от вечерта между Вечерницата и Зорницата, която се характеризира с няколко основни факта. Натискане по пейките, драйфане, пикаене по средата на пътя, спане на масата, бягане и хълцане в проливен дъжд и всички подобни факти, които са такива защото е употребено определено количество алкохол, което почти винаги не е достатъчно, за да стане неебателницата ГОЛЯМА). Случва се колкото очаквано толкова и не, защото в един момент една част от съзнанието ти усеща че се е случила вече, а другата - порканата казва....и кво ти пука. И се започва. На фона на сериозните неща които човек си мисли рано сутрин когато не го събужда будилник а мирис характерен за козметиката, която използва привлекателен обект от женски пол, който трябва да си ходи защото след малко е на работа, неебателницата започва да изглежда малко странно безмислена. Като всеки процес тя води до някакви резултати. Ако те са свързани с желаната цел ОК, ама в 90% се случва нещо друго (като например желаната цел да бъде заградена от тип с татуировки, натискана, мляскана - ъъъ те имали май някви отношения ама тя нещо се дърпа, понеже неебателницата те е пуснала точно в момента в който ти е писнало да им гледаш сцените, си бягаш в дъжда, после смачкваш няколко улука щото те са ти виновни, че си мухльо и пак си излязал с жената на която и идва там някаква връзка и почва да я мляска пред тебе, за по голяма увереност сритваш няколко кошчета за боклук и спокоен се прибираш да се самосъжаляваш). Бидейки виден експерт по подобни случки, пак съм си изгубил телефона. Както и да е.

Рано сутрин, когато обаче се събуждаш от шибаната мелодия на алармата на телефона (вратът ти е схванат възглавницата е на земята, леглото тясно, и няма обект от женски пол няоколо когото да хмммм...да речем да подушиш за добро утро) и ти иде първо да скочиш от терасата след това да си наместиш сам счупванията (това от мазохизъм пак, според мен рано или късно ходенето на работа се превръща в мазохизъм) и с походката на камила, която мрази произхода си и мястото където е родена да се понесеш към хладен офис с удобен стол, неебателницата се оказва най-големия враг. Пример: вървиш под въздействието ма снощните събития, мозъка ти е опърлен и решаваш, че точно днес трябва да минеш по коренно различен път. Закъсняваш пак и така (хммм и така всяка сутрин) си навкичап някакви последствия. Или пристигане в офиса. Думи от колеги, усмихнати, свежи, мотивирани или просто успели първи да си направят кафе, фреш да изядат банан да се изпикаят и пак да имат време да ти кажат : "Добро утро! Ъъъъ, как си?" или в лошия случай (закъснял си с 2 часа за работа) шефът те вижда и ти казва : "Следващият път поне се обади" :)))) защото той знае. Знае и тайно се надява да има следващ път, за да ти го каже пак (садизъм :) И така цялата работа става едно садо-мазо дето като го пуснат по порно каналите сменяма директно с Дискавъри.

И така стигаме до смисъла на нещата, които правим. За всеки те носят разлличен смисъл според личната самооценка. Например: Сера в гората! Смисъл едно: имам нужда да го направя като част от естествения процес на човешкия организъм наречен храносмилане. Смисъл две: Почвата в тази гора има изключително голяма нужда от това което правя в момента. След като приключи разпада на моето уникално творение, ще израсте дъб/бук или друго подходящо на величието на моето творение дърво с чиито плодове ще се изхрани цяло стадо диви свине, които ще бъдат отстреляни в трофеен лов.
Въпрос на гледна точка, а тя е въпрос на самооценка.

Случвало ли Ви се е да се чуствате като порцеланова брадва? Напълно излишен но любопитен предмет. Ей така се чуствам понякога. Ама не ми пука...чакам си следващата неебателница.