Bibliotheque Pascal - малко LSD никога не вреди

Току що го догледах. Почти по средата спрях, за да си поговорим с Борко и Бисерка, тъй като имахме уговорка с нея да мине през нас. Донесе бира и пушихме цигари. Стана интересен разговор. Основно за болници, наранявания, белези, мозъчни операции. Още някакви житейски факти си разменихме, поспорихме какво и как ще се яде. Бисера си тръгна а ние ядохме спагети. И сега след като се преборих и тази вечер да не се напия като мастия с някакъв долнопробен твърд алкохол си догледах филма.

Като се има предвид че режисьора е унгарец (мисля, че е полу ама това трябва да се провери) повечето актьори румънци (има англичани и унгарци също май) или пък, че по-голямата част от филма е снимана в Румъния или нещо такова филма много ми хареса. Може би малко в повече е използвал LSD на младини режисьора но идеите са оригинални. Главната героиня е много хубава (и добра) и най-вероятно и тя е от смесен унгаро-румънски произход (това са догадки и трябва да се потвърди). Играе добре и изобщо, колкото и филми да правим на година (каквато тенденция се наблюдава наскоро в българското кино) пак няма да направим нещо подобно. Явно някой някъде е попрекалил с планирането на бройката български филми, които трябва да бъдат заснети за година. Добре е поставяйки си количествени нормативи малко да се помисли и за качеството. Т.е. нямаме нужда от повече банални сюжети.

И след като хубаво оплюх нашето кино ми се ще все пак да кажа, че имаше попадения тази година. Също с нетърпение очаквам филма "Три" чиито снимки шпионирахме в тъмното с Гальо на шабленските скали.

Днес в Booktrading забелязох, че и нашите писатели са тръгнали да пишат книги по филми. След като гледах Battleship пък ми хрумна, че напоследък много суперпродукции са вдъхновени от сюжети на компютърни игри. От друга страна с комиксите връзката е двупосочна. Правят се филми по комикси но и комикси по филми. Сега си мисля дали да не се заснеме един филм по народна песен, след което всичко това да се романизира и превърне в компютърна игра по която да се направи комикс, който да вдъхнови чалга мюзикъл хаха. Би било страхотно.

А иначе си взех три книги и смятам поне едната ако не и двете да бъдат прочетени утре. Една малка енциклопедия на джаза "За джаза накратко" само за 3,6 лв направо подарък, една на Момчо Николов, който се е превърнал в любим мой български автор ("Hash Oil") и първа част на "Хроники" на Боб Дилън. Хубава неделя се очертава.

Някой на бара

/По полуистински случай/

"Тръгнах по пътеката. Вървях и докато мислих за това умрях. Не знам дали е наистина. Ще проверя ако съм жив." * И докато си го мислеше припадна. Хората около него скочиха. Някой се сети да му провери пулса. Беше много слаб и едва доловим, сърцето му биеше бавно, бавно.

- Жив е !- каза този някой.

- Да извикаме линейка !- каза друг някой.

- Амиииии, той така си прави. И преди му се е случвало. След малко ще се оправи, споко.- каза един отегчен някой.

- Абе как бе , веднага викайте линейка !- се разлюти някой номер едно .

Извикаха линейка. Дойде бързо предвид това че се намираха на по-малко от километър от спешното. Лекарите го погледнаха. Езикоцъкнаха няколко пъти, облизаха устни при вида на толкова алкохол на бара и се заеха да го свестяват. Единият му сложи някаква инжекция, а другия с удивление установи,че кръвното му е 70/40.

- Някой май си е пийнал и препушил с цигарки тая вечееер...ехххх! - каза лекар кръвномерител представяйки си с умиление картинката на седящ на бара човек държащ гордо пълна чаша с качествен алкохол и пушещ цигара червено "Marlboro".

- Аааа то така си му става - каза отегчен някой.

- Ами като му става така кво ни занимавате, че и филма ми прекъснахте - каза лекар нискозаплатен инжекциопоставящ.

- А как бе, вие хора ли сте бе, как няма да дойдете бе! - се възмути някой друг някой.

- Виж кво, аз такива като вас ги знам, пиете по цяла нощ, пушите и си говорите на интелектуални теми. Все едно всичко ви е ясно и всички са ви длъжни. Да ама не. Аз с тая моя заплата даже и едно на бара не мога да си позволя та ми се налага да разреждам спирта в спешното, че да мога да разпусна след като съм свестявал такива припаднали интелектуалци. Ами аз не съм ли човек? - изпадна в кратка изповед нискозаплатеният и покрусен от бутилките на бара лекар.

- Всичко е наред, идва в съзнание.- каза с въздишка на облекчение лекарят с апарата за кръвно налягане, доволен от факта,че няма да му се налага да хвърчи с бясна скорост в линейка към спешното.

- Ехххх че ни уплаши бе момче! - леко се скара на лежащото в полунесвяст тяло недоволния от недопиването си лекар.

В това време тялото се пооформи на жив човек, размърда се и отвори очи:

- Рисковете на живото предаване - каза съживеният от инжекцията и чистия въздух току що oживял труп, понадигна се , поотърси се, седна на бара и си поръча:

- Едно кафенце с коняче за кръвното!

* Колабсът при човек често е в следствие недостиг на кислород. В случая се касае за системна злоупотреба с алкохол и тютюневи изделия. Загубата на съзнание е защитен механизъм на мозъка, за да не бъде увреден. Често са възможни несвързани мисли или говор точно преди припадъка.

много е трудно

Няма да бъде лесно. Няма да бъде ясно. Няма да бъде това, което е било. Няма да сме същите. Няма да сме заедно винаги но няма и да сме сами. Няма да се смеем пак, но няма да плачем. Няма да се виждаме така както преди но ще сме близо и ще го знаем. Няма да бягаме но няма и да се приближаваме. Няма да се чуваме но ще се чустваме. Няма да пеем но няма и да ридаем. Ще помним всичко но и ще се забравяме. Ще си представяме другия на друго място, а себе си тук. Ще си бъдем близки отдалечавайки се. Ще си разменяме мисли така по въздуха и като пухчетата носещи желания ще ги пускаме с надеждата те да бъдат уловени от другия. Ще слушаме песни и ще мислим как ги слушаме заедно. Ще четем и ще гледаме на нещата по един и същ начин и ще знаем, че това е така. С вътрешна убеденост ще казваме,че е за добро и няма да си вярваме сами. Ще намерим утеха но ще продължаваме да мислим, че тя е временна. Ще пътуваме, ще спираме и ще поглеждаме назад без да се видим един друг по пътя. Ще се сещаме за хубавите моменти и ще казваме, че това наистина си е струвало макар и пред някой друг, а не един на друг. Ще се любим но не заедно. Ще си пишем макар и с пръсти по изпотено стъкло и без надежда че то ще бъде прочетено когато това е било нужно. Ще си представяме какво си мислим и ще се усмихваме. Ще се сънуваме и ще се събуждаме до някой друг или сами. Когато нещо, което наистина си е струвало да стане реалност но не се е случило винаги си мислим какво би било. Какво би било ако наистина всичко, което е пречело го е нямало и Нещото наистина се материализира, необезпокоявано и блестящо. Когато има пречки, винаги това което искаме да стане изглежда изключително красиво, идеално, замъглено но прекрасно. Замъглено защото не е реално и може би прекрасно точно поради същата причина. Много е трудно. Много е красиво. Много е далечно.

За да разбереш трябва да слушаш и да не будиш продавача на вафли

Всеки е изправен пред определен избор в живота си в един или друг момент и от този негов избор могат да зависят следващите десет или двадесет години или целият му живот. Малко или много в зависимост от натрупания опит, образование, отношения в семейството, интелектуално развитие или наличието или липсата на прости човешки качества надделява едно или друго решение в съзнанието на човека. То може да бъде продиктувано и от моментен импулс, може да бъде внимателно обмислено, а може просто само да изплува и да се предложи на тепсия пред теб (което не означава че ще бъде най-удачното но за анализа на възможностите по-късно).

И така важните думи в момента са възможност, избор и решение като обикновено следват в този ред. Разбира се са възможни решения пред които сме изправени поради липсата на избор (съответно възможности от които можеш да избираш) само че това аз не го приемам. Винаги имаш избор, винаги. И ако смяташ че си притиснат от обстоятелствата то просто не си помислил достатъчно за други възможности. Има и решения отлагани във времето поради липсата на точна възможност, която съвпада с личните ти възгледи за начина по който искаш да протече живота ти.Тук пък е важен този период от време, който хем не трябва да е кратък, за да имаш време да анализираш и не трябва да е прекалено дълъг, за да не започнат да изчезват възможностите от които можеш да избираш. Внимателният анализ на възможностите води до конкретен избор, а решението да се направи изборът е свързано с анализ на това до какво може да доведе решението ти.

За да разбереш какви са възможностите трябва да имаш ясни цели. Нарочно не ги споменах като най-важни тъй като те често се сменят в зависимост от това колко надалеч във времето са поставени. Страхът да си поставяш цели пък няма да доведе до нищо, ето защо го изключвам и обявявам за деструктивен елемент в системата, който води до спирането и, или т.нар. живот по течението, прехвърляне на отговорността на някой друг, оправдаване с едно или друго обстоятелство или простичък живот под моста с бутилка алкохол. Като цяло всеки човек се стреми към щастие. Някой се стремят да постигнат щастие за някой друг (ако това ги прави напълно щастливи в което изключително силно се съмнявам то пак нещата са "ОК" ама с много силно изразени кавички). Краткосрочните цели обикновенно са съвсем видими и лесно достижими. Дългосрочните такива наричани често "собствен смисъл на живота" също са ясни (е ако ставате сутрин в добро настроение а вечер ви иде да се гръмнете не е толкова лесно но пък не е невъзможно). И след толкова дърдорене мисля, че в един момент спираме да се слушаме. Поставяме границите помежду си и действаме като силни индивиди независими един от друг и силно убедени в правотата си.

А продавача на вафли спеше в будката и сънуваше своя живот изпълнен с приключения, страстна любов и себеотдаване. Не будете продавача на вафли и не му казвайте, че за вас той е просто живата машина, която ще ви достави моментната наслада от изконсумираното количество шоколад. Не го опорочавайте с лицемерието си и фалшиви любезности. Оставете го да сънува.