много е трудно

Няма да бъде лесно. Няма да бъде ясно. Няма да бъде това, което е било. Няма да сме същите. Няма да сме заедно винаги но няма и да сме сами. Няма да се смеем пак, но няма да плачем. Няма да се виждаме така както преди но ще сме близо и ще го знаем. Няма да бягаме но няма и да се приближаваме. Няма да се чуваме но ще се чустваме. Няма да пеем но няма и да ридаем. Ще помним всичко но и ще се забравяме. Ще си представяме другия на друго място, а себе си тук. Ще си бъдем близки отдалечавайки се. Ще си разменяме мисли така по въздуха и като пухчетата носещи желания ще ги пускаме с надеждата те да бъдат уловени от другия. Ще слушаме песни и ще мислим как ги слушаме заедно. Ще четем и ще гледаме на нещата по един и същ начин и ще знаем, че това е така. С вътрешна убеденост ще казваме,че е за добро и няма да си вярваме сами. Ще намерим утеха но ще продължаваме да мислим, че тя е временна. Ще пътуваме, ще спираме и ще поглеждаме назад без да се видим един друг по пътя. Ще се сещаме за хубавите моменти и ще казваме, че това наистина си е струвало макар и пред някой друг, а не един на друг. Ще се любим но не заедно. Ще си пишем макар и с пръсти по изпотено стъкло и без надежда че то ще бъде прочетено когато това е било нужно. Ще си представяме какво си мислим и ще се усмихваме. Ще се сънуваме и ще се събуждаме до някой друг или сами. Когато нещо, което наистина си е струвало да стане реалност но не се е случило винаги си мислим какво би било. Какво би било ако наистина всичко, което е пречело го е нямало и Нещото наистина се материализира, необезпокоявано и блестящо. Когато има пречки, винаги това което искаме да стане изглежда изключително красиво, идеално, замъглено но прекрасно. Замъглено защото не е реално и може би прекрасно точно поради същата причина. Много е трудно. Много е красиво. Много е далечно.