Сега си мисля, че ако Рамщайн бяха продължили още малко...само песен две в повече и сигурно щях да припадна от умора.
Наистина се разбихме в скалите на музиката. Влязохме в началото в едно спокойно, приветливо море от хора на стадиона.
Постепенно се надигна една рок буря в която аз лично корабокруширах и двата пъти (разбирай и на Металика и на Рамщайн) и бях
изхвърлен безпомощен навън :) Много куфеене (Slayer, Rammstein), много бира (ъъъъъ 8 по 6 ъъъ ае много), пот (носих си резервна фланелка), движение (имам приятна мускулна треска на мускулите стягащи бирени кореми) и приятни емоции (и временна глухота ако я прибавим към приятните емоции :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар