Всеки път когато говорим за времето го определяме с различни понятия спрямо момента в който се поставяме. Понякога говорим за неща които са се случили в миналото (т.е. момента в който говорим е след момента на случката), а понякога говорим за неща, които ще се случат или смятаме , че биха могли да се случат или в най-добрия случай сме уверени, че ще се случат (нека кажем че в единият случай по един начин искаме нещо да се случи (мечтаем), а в случая когато просто казваме че ще се случат можем да определим нещата които ще се случат като неизбежно стечение на обстоятелствата или накратко съдба). Когато говорим или се изразяваме с понятия за времето неизменно делим времето на преди, сега, след.
Има много теории за времето. Някой го смятат за линейна функция с начало и посока (по вектор с дължина клоняща към безкрайност), а други са по-широко скроени и казват че преди, сега и след съществуват заедно (т.е. използват сложни математически модели описващи различни измерения ). За нормалният човек е сравнително трудно да разбере и повярва в това (второто) и сравнително лесно да приеме че времето си има начало и посока (т.е. се движи от миналото през настоящето и в посока към бъдещето) и в даден момент престава да съществува за тях (при тяхната смърт).
Нека приемем сега, че се намираме в един точно определен момент, момент определен във времето с точни координати (ще разгледаме модела на линейно развитие на времето, поради неговата простота и сравнително приемливо съществуване) с точност до възможно най-малката стойност на единицата с която решим да го измерим (т.е. сме се поставили в точка от пространството която се движи към бъдещето със скорост нула, ако е отрицателна тази скорост се връщаме в миналото, а ако е положителна се движим към бъдещето). Тогава по този начин би трябвало да можем да надникнем и в миналото и в бъдещето (т.е. ако за нас времето е спряло ние ще можем да се движим независимо от неговия ход, напред , назад подминавайки всичко което някога се е случило или ще се случи като "пътен знак" както обичат да казват хората за нещо което подминаваме когато няма значение за нас).
И така. Ние сме спрели и единствено размера на скороста която решим да развием ще определи дали
се връщаме назад или продължаваме напред.
След толкова много опити да върна миналото, просто спрях. Спрях и имах цялото време на света. Спрях и имах най-хубавата гледка от всички гледки. Спрях и затаих дъх. Преглътнах, но вкусът в устата ми продължи да бъде на нещо минало. Преглътнах отново и миналото си беше отишло. С него и всичко хубаво и лошо, което се беше случило. Прочистих дробовете си и се изхрачих. Изхрачих всичко минало, което се беше загнездило в тях. Вдишах от безкрайността...и забравих всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар