Нищо няма да бъде каквото е било, никой няма да бъде какъвто е бил

Противно на мнението, че вълкът кожата си мени но нрава не аз казвам, че постоянно всичко се променя, най-много хората за добро или зло - но се променят. Вътрешно, външно но се променят (както колите след автомивка :) Просто сме твърде тесногръди и улисани в настоящето и в "тук и сега", за да го видим. Живей за мига...my ass. Консуматорското общество също се променя (това го вмъкнах защото нещо гениално се беше измъкнало и подаде грозната си свръхестествена муцуна от незнайните дебри на дълготрайната ми памет, но обещавам щом се сетя какво беше ще го напиша в нарочен пост). Всъщност живеем в интересни времена (няма да Ви занимава с теориите за технологичната и антропологичната акселерация, според които настъпват микроеволюции на все по кратки периоди от време, но казах че не това е основното в този пост). Времената са интересни защото имаме толкова много свобода , а не знаем какво да я правим най-малкото и правим грешка след грешка, опитваме се да направим всичко по свой образ и подобие но дали е нужно и дали изобщо цялото това усложняване и преобразяване на социлната ни структура води до нещо различно от ново поробване или води до осъзнаване и..... Сега ще говорим за нещо друго. Ще говорим за буйната младост, за съзряване, за грешки, за спокойното осъзнаване и както мислех преди - настъпващото след това очуждаване от хората бъркайки го с помъдряването. Всичко това (което се случва) трябва да се случи, но това не ни пречи да не сме съгласни с него. Както казва неведнъж Васко Колев някъде из своя блог (между впрочем няма търсачка така ще ви се наложи да изчетете повече за да го намерите но пък обящавам, няма да ви е скучно:)липсва ни критичното мислене. Всъщност не знам дали още утре нещата няма да са се променили но нека не навлизаме в толкова дълбоко в анализа на динамиката, който ако се замислим е безкраен (защото няма как да анализираш нещо което постоянно се променя и може да бъде коренно различно още докато го анализираме), а навлезем в анализа на статиката на статиката а именно нещата които въпреки всичко си остават такива каквито са си били и преди 100 000 години а защо не и повече.

Преди много много години имало хора. Хора обикновенни за себе си но променящи всичко и всеки който е имал досег с тях. Хората били номади и постоянно обикаляли. Посещавали земи в които спокойно и от хилядолетия живеели други хора. Тези пътуващите, им се налагало да свикват с промените мигновенно и това ги направило изключително съобразителни и изобретателни. Пътувайки на своите коне (това бил най-бързия транспорт за времето за което говоря, тъй като биволите пък били много бавни а други животни не се връзвали на акъла на хората да ги използват за своите си цели) те не се задържали много на едно място. Имали инстинктите на хищници защото често им се налагало да ловуват, нали били номади и нямали време нито да изгледат реколта нито да пасат стада и имали познания за навигация и метеорология тъй като често е трябвало да изберат правилната посока при това без да се натресат на някоя буря или пустинна област. И така те обикаляли но при всяка следваща обиколка ставали все по-малко. Въпреки номадската кръв, някой от тях впечатлени от местата които посещавали, решавали да останат. И създаването на държави им станало хоби. Стигнали до широка, пълноводна река и хоп групичка от тях решила да остане. Река, вода, риба - все богатства от които можели да се възползват. Стигнали до висока планина с пълноводни потоци, хладни гори и богата на дивеч и хоп, друга част решила да остане. Стигнали до бреговете на непознато море и друга част решила да остане. И така този номадски народ се пръснал из целият континент. Създал държавност и ред и подчинил на своята воля коренното население. Кои били тези хора? Как създали облика на съвременната цивилизация в Европа? Според някой изторически данни те са били прабългари. Много източници отричат това посочвайки някой по него време някой доста варварски племена. И все пак. Всичко се променя и нищо няма да бъде същото. Това е предполагам девиз който са заслужавали да имат.

А какво имаме днес? Жалки , злобни, завистливи човечета. В по-голямата си част срамуващи се от род и произход и възхваляващи чуждото, припознавайки се ту в едни (ей тук вече сме в геополитическите интереси на двете най-големи сили в света) ту в други народи като наши духовни и икономически бащи. Но какво допринесе за тази промяна ? Трудностите през които преминахме или многобройните смесвания с преминаващи през нашите земи народи. Не. Самите ние. Защото забравихме за номадския живот и за трудностите които той носи. Какво сме преживяли в сравнение с народи просъществували след упостошителни граждански войни и братоубийства. Винаги се оплакваме и искаме съжаление. Винаги търсим вината вън от себе си и никога в нас. Не четем, защото в модерния свят не е модерно да се чете. Не се интересуваме какво се случва в съседа когато бие жена си. Модерно се напиваме и надрусваме и се клатим в такт с жалкия си живот и обвиняваме пак другите.

Нищо няма да бъде каквото е било , никой няма да бъде същия. Дано! И дано запомним този срамен период на псевдоосъзната демокрация, социалност и мнима грижа за другите, за да не го повторим.
А дотогава? Дотогава трябва да прочетем мноооооого книжки, да се вгледаме в себе си и да ни хване срам от това което виждаме и започнем със самокритиката.