Пак музика, осъден на смърт, признание, прошка и любов

Гледах отново "Dead man walking". След това през целия ден ми беше криво. В съчетание с дъжда, тези 16 часа преминаха изключително тягостно. Вече е два на следващия ден, а аз не съм сигурен и споря все още със себе си дали филма е гениален или музиката към него е прекрасна.

С две думи филма е за едно ужасно престъпление, отричането на вината, за духовната сила на една монахиня да приема и обича дори и най-извратеният престъпник, за закъснялото разкаяние, за прошката...спирам, интересен и смислен филм, страхотни актьори- Сюзън Сарандън, Шон Пен.

Музиката. Еди Ведър заедно с Рахат Фатех Али Кхан допринасят за духовната атмосфера във филма със своето невероятно изпълнение. За съжаление не можах да намеря целият саундтрак (филма е от 1995 г.) но пък и това парче стига, за да се усети какво е искал да каже Тим Робинс. Филмът е по едноименната книга на Хелън Прежан (Sister Helen Prejean). Тя заедно със свои съмишленици активно се бори срещу смъртното наказание, което все още е факт в някой щати на Америка.

Хммм...и точно пишейки тези редове се замислям, дали не съм се променил поне малко и аз. Дали осъзнаването на вината, умението да признаваме грешките пред себе си и пред другите, както и умението да получаваме и да даваме прошка не са нещата които ни липсват в отношенията помежду ни?