Оруел

Днес покрай цялото затишие в работния процес (и поради удобната липса на шефчета :) реших да си почета като бял човек през работно време малко неща, които винаги съм отлагал или пък за които не бях чувал. И понеже Крокодила се грижи за нашето добро умствено развитие публикувайки в блога си неща, които наистина си заслужава да се прочетат се спрях на "За застреляш слон" и на "Фермата".

Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)

"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).

"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата " - описание на революцията в Русия свалила монархията там и последвалите събития (разбирай тормоз) че чак до съвремието ни (разбирай тормоз) и всичко това разказано като революция на животните живеещи в една англиска ферма срещу стопанинът им.

Дано все някой се засили и прочете поне едното от двете гениални писания на Оруел та вземе и се позамисли за нещата, които са ни се случвали и ни се случват и сега (някъде прочетох, че в момента Оруел е твърде повече уважаван отколкото четен и нормално, то ако повече хора го четяха , ндали щяхме да сме на това дередже). Както казва Оруел и преди и сега свинщина.