Филм на Уди Алън

Вече се чуствам като във филм на Уди Алън. Та едно съм забелязъл в тези филми. Винаги има невероятни каши които героят забърква. Има бързане, има неща които не трябва да се казват а се казват след някое и друго питие, има очакване, има стеснителност има тук таме някой абсурд и лееееек привкус на романтика. Е понякога не е толкова лек. Има сиво ежедневие, героя има сума ти и мании (без да е освидетелстван :) има меланхолия, която рязко прераства в екстаз, има и винаги някаква непреодолима пречка, която най-често е само в главата на героя. Има цветя, има романтични вечери които се сгромолясват в пълен провал. Има недоизказани думи и грешно разбрани намеци. Всичко си имат тези филми. Както го има и в живота на всеки човек.

Та сценария е много забавен както винаги. Работещ мъж, ходи на работа, има котка например (аз нямам)защото е средностатистически градски самотник, има си всекидневните тревоги с наема и разходите и с това какво ще яде за вечеря, ае общо взето нормален човек работещ не дотам интересна работа. Почти всяка вечер остава в офиса, защото няма какво друго да прави. Има приятели (макар и малко), получава съвети с които се опитва да се съобрази или не.В един момент се появява една жена и почва едно суетене. Отдавна я бил търсил но имала приятел. Приятел го порицава, че не било спортсменско да прави подоби неща, а от друга страна ако имал наистина чувства не би трябвало нищо да го спира. Разбира се той започва да проучва почвата и в един момент след куп недоразумения и съвпадения той разбира, че тя е върнала ключовете на майката на бившия си приятел. Понеже нашия човек винаги търси под вола теле то решава, че всъщност тя си има настоящ приятел а просто е имала 2 години ключове от апартамента на предишния си приятел. Ами дотам е стигнал сценария. Сега главния герой е в депресия, пие много, пуши много и се самосъжалява. Да я попита ли дали бившия приятел е по-бивш или да и каже направо, че я харесва или да приеме, че ще живее до края на живота си в дупка сам евентуално с котка. Междувременно се случват различни неща свързани с всекидневието, което толкова го улисва, че вече не знае какво иска, кой е и къде отива. И дотам. Пълно късо съединение в личния му живот. На всичкото отгоре мисли и за предишната си връзка и постоянно изтъква недостатъците и, но сам не вярва че нещата не са се прецакали по негова вина, а те са. И стигайки до подобни изводи започва да се самообвинява. А решението винаги идва само, просто героят не го вижда.