Всеки е изправен пред определен избор в живота си в един или друг момент и от този негов избор могат да зависят следващите десет или двадесет години или целият му живот. Малко или много в зависимост от натрупания опит, образование, отношения в семейството, интелектуално развитие или наличието или липсата на прости човешки качества надделява едно или друго решение в съзнанието на човека. То може да бъде продиктувано и от моментен импулс, може да бъде внимателно обмислено, а може просто само да изплува и да се предложи на тепсия пред теб (което не означава че ще бъде най-удачното но за анализа на възможностите по-късно).
И така важните думи в момента са възможност, избор и решение като обикновено следват в този ред. Разбира се са възможни решения пред които сме изправени поради липсата на избор (съответно възможности от които можеш да избираш) само че това аз не го приемам. Винаги имаш избор, винаги. И ако смяташ че си притиснат от обстоятелствата то просто не си помислил достатъчно за други възможности. Има и решения отлагани във времето поради липсата на точна възможност, която съвпада с личните ти възгледи за начина по който искаш да протече живота ти.Тук пък е важен този период от време, който хем не трябва да е кратък, за да имаш време да анализираш и не трябва да е прекалено дълъг, за да не започнат да изчезват възможностите от които можеш да избираш. Внимателният анализ на възможностите води до конкретен избор, а решението да се направи изборът е свързано с анализ на това до какво може да доведе решението ти.
За да разбереш какви са възможностите трябва да имаш ясни цели. Нарочно не ги споменах като най-важни тъй като те често се сменят в зависимост от това колко надалеч във времето са поставени. Страхът да си поставяш цели пък няма да доведе до нищо, ето защо го изключвам и обявявам за деструктивен елемент в системата, който води до спирането и, или т.нар. живот по течението, прехвърляне на отговорността на някой друг, оправдаване с едно или друго обстоятелство или простичък живот под моста с бутилка алкохол. Като цяло всеки човек се стреми към щастие. Някой се стремят да постигнат щастие за някой друг (ако това ги прави напълно щастливи в което изключително силно се съмнявам то пак нещата са "ОК" ама с много силно изразени кавички). Краткосрочните цели обикновенно са съвсем видими и лесно достижими. Дългосрочните такива наричани често "собствен смисъл на живота" също са ясни (е ако ставате сутрин в добро настроение а вечер ви иде да се гръмнете не е толкова лесно но пък не е невъзможно). И след толкова дърдорене мисля, че в един момент спираме да се слушаме. Поставяме границите помежду си и действаме като силни индивиди независими един от друг и силно убедени в правотата си. А продавача на вафли спеше в будката и сънуваше своя живот изпълнен с приключения, страстна любов и себеотдаване. Не будете продавача на вафли и не му казвайте, че за вас той е просто живата машина, която ще ви достави моментната наслада от изконсумираното количество шоколад. Не го опорочавайте с лицемерието си и фалшиви любезности. Оставете го да сънува.
И така важните думи в момента са възможност, избор и решение като обикновено следват в този ред. Разбира се са възможни решения пред които сме изправени поради липсата на избор (съответно възможности от които можеш да избираш) само че това аз не го приемам. Винаги имаш избор, винаги. И ако смяташ че си притиснат от обстоятелствата то просто не си помислил достатъчно за други възможности. Има и решения отлагани във времето поради липсата на точна възможност, която съвпада с личните ти възгледи за начина по който искаш да протече живота ти.Тук пък е важен този период от време, който хем не трябва да е кратък, за да имаш време да анализираш и не трябва да е прекалено дълъг, за да не започнат да изчезват възможностите от които можеш да избираш. Внимателният анализ на възможностите води до конкретен избор, а решението да се направи изборът е свързано с анализ на това до какво може да доведе решението ти.
За да разбереш какви са възможностите трябва да имаш ясни цели. Нарочно не ги споменах като най-важни тъй като те често се сменят в зависимост от това колко надалеч във времето са поставени. Страхът да си поставяш цели пък няма да доведе до нищо, ето защо го изключвам и обявявам за деструктивен елемент в системата, който води до спирането и, или т.нар. живот по течението, прехвърляне на отговорността на някой друг, оправдаване с едно или друго обстоятелство или простичък живот под моста с бутилка алкохол. Като цяло всеки човек се стреми към щастие. Някой се стремят да постигнат щастие за някой друг (ако това ги прави напълно щастливи в което изключително силно се съмнявам то пак нещата са "ОК" ама с много силно изразени кавички). Краткосрочните цели обикновенно са съвсем видими и лесно достижими. Дългосрочните такива наричани често "собствен смисъл на живота" също са ясни (е ако ставате сутрин в добро настроение а вечер ви иде да се гръмнете не е толкова лесно но пък не е невъзможно). И след толкова дърдорене мисля, че в един момент спираме да се слушаме. Поставяме границите помежду си и действаме като силни индивиди независими един от друг и силно убедени в правотата си. А продавача на вафли спеше в будката и сънуваше своя живот изпълнен с приключения, страстна любов и себеотдаване. Не будете продавача на вафли и не му казвайте, че за вас той е просто живата машина, която ще ви достави моментната наслада от изконсумираното количество шоколад. Не го опорочавайте с лицемерието си и фалшиви любезности. Оставете го да сънува.
