понеделник, 4 февруари 2019 г.

Джонатан

Гледам Джонатан Линингстън - Чайката. Пиян. Изпих поне две ракии, няколко вина и допивам с коктейл от водка с тоник и сода. Любима консистенция
предпочитана по препоръка на близък приятел. Тоникът е твърде сладък, затова го разреждам със сода. А през ТОВА време една чайка на екрана се опитва да подобри рекорда си по скоростно спускане в свободен полет.Метафорите избухват в опиянения ми мозък.
Кой съм аз, какво по-различно търся от Джонатан Ливингстън - Копеле - Чайката. Той искаше да покаже на своите братя,че една чайка може да лети като орел, като сокол, като метеорит. Нееднократно рискува живота си доказвайки своята правота. Въпреки това го изправиха пред съдът на еднаквите.
Еднаквите от ятото. Еднаквите които не търпят различните.л Тези които смятат всичко различно за лошо и за заплаха за установените порядки. Тези порядки в които бяха живели векове наред, досега. Самотата на Джонатан неше най-голямато избавление за него. Самотата за мен беше най-голямото избавление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар