Прах при прахта, или звезден прах при звездите.
Досега винаги съм подценявал християнството като религия. Струваше ми се старомодна, леко наивистична и крайно нелогична теория за нас и нещата около нас. Някакви хора с висок морал се срещат с други с нисък, които им правят мръсно и после един човек умира,за да се жертва за всички останали. Следват множество поуки, изводи и смешни традиции от сорта на "Сега не се яде месо защото жалим смъртта на Исус" или "Трябва се кръстиш от ляво на дясно защото това е правилно". Признавам не съм задълбочвал познанията си повече от гледането на библейски филми, малко евангелистка литература, няколко сравнителни изследвания на религиите и разговори с хора, били те набожни или не. Виж будизма, хиндуизма и т.н. източни религии са друга работа. Шаренийка, танци, песни, Кама Сутра, Черни и Бели книги за Живи и за Умрели. Модерна работа!
При все това, преди дни в едно "особено" състояние на пълен с храна корем и извисено съзнание, започнах да си повтарям "прах при прахта...прах при прахта...прах при прахта" и то не защото стаята ми имаше спешна нужда от отстраняване на наслоил се прах започнал да образува странни кълбовидни форми и запълващ все по-големи обеми в ъглите. Не. Замислих се какво е имал предвид автора. И сега любимата ми част. Връзката на християнството и астрофизичната теория за началото на живота. Само, че аз го захванах от към края му.
Фразата "прах при прахта" често се чува по проповеди и погребения. Често се използва и пепел и кал. Според въображението на посредника (попа, отчето и т.н.) и според желания ефект. Не не се подигравам. Напротив иронизирам се, иронизирам атеизма и прагматичноста си. Та изведнъж ми светна следното. Ако сме възникнали от космически прах, а в християнството се казва абсолютно същото но с метафора за края ни "прах при прахта" то тогава е ли самото то (християнството) толкова старомодно и наивно? Ами ако приемем, че авторът е имал предвид точно това за което се хващам аз, не е . Тогава пак да помислим какво друго е възможно да наведе автора (не знам кой точно от авторите в християнската литература го е казал, а и Гугъл вади баси странните резултати) на подобна метафора. Мислих, мислих, мислих и не можах да измисля по-логично нещо от това, че е имал предвид че ставаме на прах и отиваме при другата прах, която пък е изключително незначителна, т.е. ние сме незначителни. Това е ясно и е ... хммм средновековно.
Сега ние сме значимите, ние сме проявлението на разума (дано де!), ние сме звезден прах и един ден ще отидем при прародителите си...звездите - и веднага снимка на поп астронавт се среща с бога
Няма коментари:
Публикуване на коментар