без време

Алекс си мислеше, че случаят ще бъде увъртян. Десет пъти опита да се съсредоточи но имаше твърде много шум. Твърде много отражения. Твърде много смущения и интерференции с други звуци.

не изпреварвай погребалната процесия

Вчера попълвах формуляр в който трябваше да посоча имената на родителите си и рожденните им дати. После започнах да попълвам и стигнах до поле Баща. Спрях. Какво трябва да напиша, когато от 10 години не е във физическа форма. Оффф много му дреме на някой. Пиши му имената и датата и да се свършва. Забравил съм ги. Замислих се,

Влакът за Ейдънбъргъс

Пътувахме с Джоханас един срещу друг. Така се паднаха местата. Много неприятно предвид факта, че по този начин трябваше да търпя постоянното му мрънкане за незначителността на собствения му живот. Всъщност аз ги избрах но без да осъзнавам, че са разположени така. Логиката не ми позволи да приема, че последователни номера могат да бъдат един срещу друг. Другият път просто ще взема каквото ми предложи служителката. Нали затова и плащат. Нали затова е отгледана и възпитана в кастата на Дребните бюрократи. Минавахме по продължението на един много красив залив. Линията на влака минаваше покрай брега. Замислих се, че гранитните скали от които се състоеше крайбрежието са изключително издържлив на природните условия материал. Досега пътуването минаваше гладко и по всичко личеше, че скоро ще пристигнем. Загледах се навън. Небето, облаците, морето. Всичко това трябва да е означавало много за предците ни. Сега за нас е просто пейзаж, информация която постъпва през очите ни, бива обработена от мозъкът ни и веднага след това изхвърлена поради своята пълна безполезност.

"Китай днес"

Беше станала някаква грешка. Преди когато го получаваше на домашния си адрес общо взето всичко беше нормално, до момента в който не започна да изчезва мистериозно. Стана ясно, че и на другите съседи им изчезват, я писма я списанията за които се бяха абонирали. Ето защо си нае кутия в Централна поща, за да може да е сигурна.

Днес г-жа Петрова потърси своето списание "Китай днес" в пощенския клон, където нейната собствена пощенска кутия 15х30х5см ѝ гарантираше неприкосновеността на кореспонденцията получавана от множеството пощенски конвенции и договорености през годините. Пощата е светая светих! Пощата съществува още, а и преди времето в което вестоносецът Фидипид, пребягал земите на Маратон е донесъл новините за това, че персите отстъпват.

Китай днес е като Светът утре. Необуздан и непредсказуем, но планиран. Китайците за млади съзнания с идиалистични вярвания в по-доброто утре. Китайците поне две поколения са расли без братя и сестри. Всичко това е довело до изострена себичност в общество, в което отделния човек е просто лагерче в голямата машина. Това естествано се дължи на регулациите според които семействата не могат да имт повече от едно дете. И такла се ражда нация то 1,5 млрд. човека, които нямат братя или сестри .

Г-жа Петрова знаеше всичко това и въпреки фактите мечтаеше за семейство, което е изградила заедно с плодовит китаец на средна възраст от Пекин.

10 години по-късно

Минаха 10 запомнени години.Спомените са нещо като чума. Чумата на добрата памет или по-скоро чумата на осъзнатото минало. Не всеки иска да помни своето минало. Да не кажа , много алко от нас искат да сидокументират простотиите, които са сътворили в мииналото. Оооо не са простотии! Толкова по-скучно! Ако не си го спомняш, значи не се е слувало. Да, ама не. Ако не си го спомняш, ще си го спомниш. Ако не си бил ти, то ще е биил някой друг елас. Живей за мига. Мигай за живота. НЕ!

Нощем бродят

Нощем бродят сънища. Сънуващите знаят за какво говоря. Другите само подозират. Най-сигурното нещо е, че нощем бродят сънищата ни. Късметлиите. които могат да си ги спомнят се избавят от тях разкзвайки ги на сутринта на първия срещат човек. Другите са обрачени да си ги спомнят откъслечно по протежение на целия следващ ден, или целия следващ живот. Слукчващите се с невероятна бързина обрати в животът им, непреживените любови, недоубитите чудовища, неразбраните идеи от младостта им. Всичко това се случва нощем, докато сънуват. <3 br="">

Джонатан

Гледам Джонатан Линингстън - Чайката. Пиян. Изпих поне две ракии, няколко вина и допивам с коктейл от водка с тоник и сода. Любима консистенция
предпочитана по препоръка на близък приятел. Тоникът е твърде сладък, затова го разреждам със сода. А през ТОВА време една чайка на екрана се опитва да подобри рекорда си по скоростно спускане в свободен полет.Метафорите избухват в опиянения ми мозък.
Кой съм аз, какво по-различно търся от Джонатан Ливингстън - Копеле - Чайката. Той искаше да покаже на своите братя,че една чайка може да лети като орел, като сокол, като метеорит. Нееднократно рискува живота си доказвайки своята правота. Въпреки това го изправиха пред съдът на еднаквите.
Еднаквите от ятото. Еднаквите които не търпят различните.л Тези които смятат всичко различно за лошо и за заплаха за установените порядки. Тези порядки в които бяха живели векове наред, досега. Самотата на Джонатан неше най-голямато избавление за него. Самотата за мен беше най-голямото избавление.