К'ви празници, к'ви нови години , к'ви маи, к'ви краища, кви 23 лева за вино, добруджанска сушеница, два хляба и яйца и мляко (за палачинките)? Кви весели празници к'ви пожелания, к'ви усмивки, к'ви наздравици? Вероятно това е времето на най-голямото лицемерие и предозиране с храна и пиене (с наркотици не е важно да има повод да не кажем, че изобщо няма нужда от положителни емоции). Квииииииича вече :)
Да поквичим в кича на празниците!
По традиция, всяка година досега (от около 9 години) този отрязък от време характеризиран с консуматорско суетене и добри пожелания, ми е изключително противен. И то не заради безотговорно похарчените монетарни средства за разплащане на дребно, не заради освинването с храна (т'ва си е субективно), не заради безпрецедентната консумация на алкохол (та т'ва е ежедневие), не. Просто това бездействие по празниците ме побърква. Трябва да си правя равносметки (щото имам предостатъчно време за това), почвам да се захващам с проучвания свързани с нещата,които най-много са ги занимавали хората през миналата година. Трябва да се оправдавам за това, че не ми се ходи нито в малкото тихо кръчме с хубава кухня, нито в безумното Банско, нито на гости. Трябва открито да демонстрирам, че се надявам идната година да бъдела ненам ква си...блях!
Ами не се надявам, нямам очаквания, нито надежди. Аз си пия всеки ден, смея се когато ми идва отвътре и се изолирам, когато имам нужда от това. И изобщо делниците ми повече приличат на тази еуфория около края на така или иначе измислената от нас година отколкото празниците. И занапред мисля да си пълня делниците, а празниците да си ги ползват другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар