Споко. Няма да се разказва за смрадливи, нечистоплътни и неадекватни жени пушещи цигари, загърнати в стари проскубани опърпани кожени палта от котка (и по полека с определенията сега, защото вероятно малцина знаят че по едно време беше адски нашумяло да носиш такова палто) говорещи на висок глас обяснявайки, как са дали съвет на ББ да не вдига засега майчинските, защото колкото повече деца българчета толкова повече ще се отслаби изборната сила на пенсионерите и циганите и сам ще се прецака, а смятам е ясно кой кого избира в България. Няма да става на въпрос и за чувства или прозрения в момент на душевен катарзис. Изобщо няма да спомена и студа и Иран и Северна Корея и затруднените финансово Sony, Sharp и Panasonic. Всичко това за което няма да става дума е важно но пък този пост и този блог изобщо не претендират да са посветени на важни неща и не бива да бъдат взимани насериозно. Изобщо, няколко дни преди края на света си мисля, че човек изобщо не трябва да се посвещава на каквото и да било писане или четене, а напротив трябва да побърза да свърши всичко заради което може да съжалява ако споменатия край не дойде. С две думи не си плащайте кредитите, изхарчете всичко за алкохол и наркотици и ако се налага жени и ако пък съвсем ви се наложи може (т.е. не сте го правили досега) да си спретнете оргия с всички съседи/съседки па барем ако не дойде края, като се разминавате по стълбите да си хвърляте цяла година по един закачлив поглед.
Това, което в важното сега е проявлението на личният протест на възрастен човек возещ се в трамвай номер 5. Случи се така, че понякога на връщане от мястото където работя използвам същият трамвай, за да се добера до метростанция, която пък ми върши работа в предвижването ми от точка до точка, като втората точка като цяло е на десет минути пеш от мястото където спя и се храня и ме подслонява в дни на голям студ или дъжд.
Стоейки си давайки вид на изключително асоциален тип, за да не ме закачат кондуктори и други по принуда свръхсоциални същества (разбирай предозирали с амфети и/или напълно луди) подочувам понякога разговори. Веднъж дори подочух прошепване за гърба си. Прошепването гласеше : "Ще уреш скоро". Но не това е важното. Та слушайки си ефира наситен от телефонни разговори, оплаквания за цените, друсането (на трамвая еййй! :) и оценките на малките ученици и за вечерното меню на бай Кольо, който не харесвал зелен боб затова буля Кица щяла да му вземе две наденици и да ги наготви със зрял боб, подочух интересен разговор, който нямаше как да не привлече вниманието ми защото ДОСЛОВНО го чувах за ВТОРИ път. РАзговорът се провеждаше по мобилен телефон. Говорещият нямаше никакви притеснения, че го слуша целия трамвай (и първия път нямаше нищо против).В общи линии диалогът (всъщност както по-късно стана ясно човекът говореше по изключен телефон, така че е спорно дали е диалог) съдържаше следните реплики (не претендирам за точност)
- Кажи и че не може всички да се тровят заради нея. (пауза изпълнена с несъществуващите реплики на онзи от другата страна на слушалката)
- Е как така да не можела, кажои и да ги оставя тези смрадливи цигари. Че то това е болестно състояние, хем си дава парите хем се трови. То всички пушачи значи са душевноболни! - ядоса се нашия човек на несъществуващия отговор от несъщесвтуващия си събеседник. (тук паузата беше по-дълга, точно колкото хората отново да се загледат в нищото през потните стъкла на трамвая - и само между другото, хораааа нищо не се вижда през запотени стъкла, ако ще си давате вид че ви занимава гледката поне изтрийте стъклото)
- Значи , кажи и ... да се прибира, да стои в банята поне два часа, да си извари дрехите, за да падне цялата тази смрад от нея тази смрад на пушач и да идва.
И това е. Човекът си говореше очевидно сам. Но това беше ясно само на мен. Позабавлявах се малко с тази мисъл. Погалих наблюдателността си, тя взе да мърка и да се търка в краката на егото ми, а тялото ми или по-точно очите ми се опитаха да запомнят стареца. Ушите ми първоначално леко ошашавени сега се опитваха да запаметят диалога, а егото ми вече съвсем разтопено от самодоволство си, си рече: "Ми да взема да го напиша"....и ето го на.
След като всички тези действия и процеси се случиха, започнах вече съвсем рационално да се чудя какво го е подтрикнало този старец да повтаря този театър всеки път щом е в трамва (в което разбира се не съм сигурен). Починал от рак на белите дробове близък. Трудно, близко с полудяване скорошно отказване на цигарите. Категорична забрана от съпругата му. Тайна мисия дадена му от извънземни. Вродена непоносимост свързана с цигарения дим причиняваща му мозъчен оток и напикаване. Ами не знам. Но всичко това пък ме наведе на една друга мисъл. "Гледай го ти хитрия старец, какъв начин е измислил за убеждаване на страничните слушатели в тезата си, а именно НЕ НА ТЮТЮНОПУШЕНЕТО". (и без тва е актуално пък аз съм върл пушач що да не вземем всички да провеждаме фалшиви телефонни разговори в трамвая, за да убеждаваме хората в собствените си възгледи).
Няма коментари:
Публикуване на коментар