Трамвай 22 - парт уно

Наложи се да подам документацията в една малка и измекярска фирма за продажба на едро на строителни материали, фаянс, гранотгрес и други твърди повърхности с които да си покривате пода, стените пък ако щете и таваните на обитаваните от вас кутийки.

За целта трябваше да стигна до улица, до която видях че се стига с трамвай двайсе и двойка та се потутках насам натам да намеря най-удобната и близка начална спирка за моето пътешествие към заветната българска търговска фирма на мечти за дома.

Взех трамвая от спирката срещу халите, точно до чешмите с топлата минерална вода, която незнайно за мен защо хората бяха решили, че е лековите или нещо подобно (аз от вода не разбирам признавам си).Стоя си на спирката и си се радвам че не съм в офиса в който не ме свърта и минута.Трамито дойде и хоп вече съм вътре с уникалната универсалната и служебна карта за всички линии. Пиип и вече съм редовен. Стоя прав винаги. Не ми се занимава да сядам и после да се правя, че ми пука и да ставам, когато някоя баба или дядо застане до мен и започне да пухти, подсмърча, покашля, мърмори, получи инфаркт, удар или просто се втренчи в мен.

Заслушах се в раговора на две момчета и едно момиче:

- Бате шибаната кука ме спира и ми вика, ти документи имаш ли, че караш кола и колата на кого е (това момичето го казва, момчетата се обръщаха към нея по същия начин и всички си говорех на бате, между другото странно извращение на отношенията) Аз му подавам документите и му казвам, че няма никво право да ме спира и да ме пуска да си тръгвам, че трябва да взема едни приятели. Пусна ме.

Момчетата изобщо не обърнаха внимание на разказа на мацката, къде заради това, че е жена и говори за коли, къде поради факта, че в това време се заформи следващия разговор:

- Бате на тоя шу отрежат ръцете, казвам ти. Дължи на толкова много хора пари, че вече лошо му се пише. То мен ако се случи какво мога да направя? Ами ще си ходя без ръце бате. Ей така. - и показва как ще си ходи без ръце, поклащайки се като патка със скръстени отпред ръце

- Хахахах ми да и пари ще ти даде държавата даже, нали ще си инвалид бате.

- Казвам ти бате, лошо му се пише

В това време трамвая беше спрял на спирка и точно потегляше, когато един човек попита ватмана дали минава през място, през което след секунда стана ясно, че няма намерение да мине, къде поради факта, че се движи по строго фиксирани линии, къде поради факта, че човека беше объркал трамваите. Щом разбраха това момчетата прихнаха да се хилят.

- Нещастник! - каза едното

- А ти защо си със суичър в това време? - попита едното момче момичето (което пък имаше забележителен гърбав нос белег или на счупване или на далечни роднини от Гърция или Израел)

- Ами малко ми е студено, мисля че съм болна малко.

- A ядеш ли много или повръщаш ли?

- Ами гади ми се малко.

- А ядеш ли много?

Мълчание.

- Ядеш ли много ма кучко?! - поядоса момчето поради липсата на отговор и хвана момичето за брадичката и и поразклати малката детска черепна кутия в комплект с горна и долна челюст наречена в комплект "глава".

- Не, не ям - отговори наперено тя но и леко уплашена

- Щото ако ядеш много изчезвам за 9-10 месеца, покривам се. И да го кръстите, Петър Калчев. Пък аз като се върна ще го науча как да изкарва пари. Ще му покажа как се продава и ще стане най-печения дилър бате, хаха

Дойде им спирката и слязоха, На тръгване момчето бъдещ баща каза на 18-ката (момичето):

- Обади ми се да не се налага да те търся

В това време до мен се водеше следният телефонен разговор:

- Здрасти! Абе ти защо ме попита дали работя още там? - някой отреща обясни защо. Аааа аз си помислих, че за друго - някой от среща обясни, че не е за друго. Аха, а ти сега къде си, бачкаш ли - някой отсреща обясни че бачка в казино-ресторант и че ще се радва да се види с този с въпросите. - Да , къде е това - мън мън мън, до Подуяне, мън. - Аха, ама приятеля ти да не вземе да дойде? Да се чуствам ли в безоппастност - мън мън, няма страшно, мън дрън дрън ще му кажа че си просто приятел мън. - Аха , добре , значи аз ще съм приятеля да знаеш. - мън да де, мън няма страшно ела ще се уговорим нещо за довечера хем ,мън - Аха добре идвам.

Любовника постоя постоя, погледна си маратонките, понапери се , потърси нещо в главата си , не го намери, поогледа се и установи, че за да стигне до Подуене трябва да хване трамвая в обратната посока, поколеба се и слезе.

жАж Да!

Чета "Алкохол" и пия докато чета. Интересна е. Много ме пали обаче. Всичко ми дава постоянни мотиви да пия. Не ми допада наоколото и го разкрасявам или пък се самозатъпявам, за да мога да го преодолея. Според Терзийски има фаза на самоосъзнато наливане. Когато знаеш че си зависим и си търсиш дозата, за да можеш изобщо да започнеш да мислиш. Също така има и отвращение от себе си, т.е. знаеш че не трябва да пиеш но продължаваш, въпреки или поради това. Имаше и други доказателства, че си зависим.

Пиеш и не ти дреме ама за никой и за нищо. Идеята е че се чувстваш по-добре. Идеята е че мислиш, че се чувстваш по-добре. Няма идея в това.

Не мога да мисля достатъчно задълбочено и се разсейвам. Нямам никаква мотивация да направя каквото и да било за себе си или за някого.

Снощи съм изпил 200 мл джеймисън направо от бутилката - 10 кинта, не е зле. Разбрах го сутринта защото намерих бутилката на масата оставена по гръб. Така се поставя бутилка когато си сигурен че няма вече нищо в нея, а си сигурен защото си я обърнал вертикално, за да изцедиш последните капки.

Ако се напиеш късно през ноща, сутринта си още пиян някъде до обяд. Мисля и че метаболизма също влияе. Т.е. ако си с бавен те държи по-дълго. Аз съм с бавен. Доволно.

По средата на разговор забравям най-силните си аргументи в подкрепа на позицията си. Явно трябва да спра да представям аргументи или да започна да споря само пиян. Тогава му се отдава на човек да спори. И на мен, значи ли че съм човек?

Първата фаза е отричането. Даже не помня да съм я преминавал. Скачам директно на умишленото самоосъзнато наливане. ЖаЖдА!

Три варианта

- Имаме три варианта. Единият е да продължим както досега. Това неминуемо ще ескалира до нещо много неприятно, защото ти никога няма си изцяло тук с мен. Чуствам го, а и наблюдавайки себе си през тези няколко месеца знам, че няма да издържа. Другият е да спрем.

- Знаеш, че няма да се получи да спрем. Какво е различното? Какво се е променило от преди? Защо не можеш да продължиш?

- Знаеш защо. Не мога. Това е кражба или по-скоро подаяние от твоя страна. Не се задоволявам с огризки. Всичко или нищо.

- Какъв е третият?

- Сега като се замисля са повече от три. Но няколко много си приличат. Например да спрем може да означава някой от нас да умре. Предпочитам да съм аз.

- Недей говори подобни неща.

- Третият го знаеш. Колко време според теб ще ти е нужно?

- Аз никога няма да го оставя.

- Никога ?!

- Никога, може би не, не знам. Имам чувство за дълг към него. Какво ще си каже майка ми.

- Остави, няма смисъл да говорим повече за това. Все още нищо не се е променило така или иначе. Какво да го мислим отсега.

Платиха, станаха и тръгнаха заедно. Вечерта беше от онези пролетните с дъх на приближаващо лято. Вървяха умислени. С всяка крачка се приближаваха към края на споделената си вечер..

Той:"Никога е много време. Нямам толкова. Най-добре ще е да си намеря друга работа, за да се опитам да прекъсна тази безнадеждна връзка. Безнадеждна?! Кой знае, може и да стане след време но не точно сега. Явно има нещо, което много силно ги свързва. Край. От утре задействам процедурата. Трябва да се махна, за да не полудея."

Тя: "Защо не може да приеме положението. В крайна сметка аз бях тази която започна всичко. Не трябваше да го правя. Само ако знаех, че не е от тези на които не им пука. Е в крайна сметка нищо не губя. Готин е но пък трябва да имам своята сигурност, а тя не е с него. Определено не е."

Започнаха някакъв безмислен разговор само, за да прикрият намеренията и мислите, които ги вълнуваха.

А вятърът леко подухваше и казваше: "Всичко приключи."

курви,колелета и каубойци

- Взе ми 70 кинта мамка и! 60 кинта за чукането и 10 за стаята.

- Ами не е ли ОК?

- Луд ли си бе човек, тая селянка...заеби, даже не даваше да я пипам по циците.

- Ами честно нямам опит с проститутки, ама циците са си важни, действат ми успокоително и са си красиви де. А как беше чукането?

- Дърво, на задна 15 минути и после дай кинтите.

- Ами кво очакваш? Все пак е професионалистка пък и кинтите не са много.

- Абе тая селянка ли бе, ама да ти кажа предпочитам така. Плащаш си, чукаш и който от където.

- Ами да то така или иначе си плащаш. А ти не обичаш да дългите връзки явно, стават досадни и изкуствени по едно време или...?

- Човек, за едното ебане няма да си дам свободата. Така е по-добре, пък ако може и без пари още по-добре. Ей с тия двете искам да направим тройка.

- Кои, тия от маймунарника ли?

- Да, навити са ми ама все говорят за обвързване и женене. Ще им предложа аз. Горе в планината. Мисля че ще ги прасна.

- Еййй супер, без усложнения, без въпроси, без задължения и обвързване.

- Ми да, ебаси искам да живея на колела и да правя каквото харесвам.

- Ами деца, или нещо да остане след тебе?

- Все ми е тая. Не виждаш ли че важното е сега, в момента, в яденето, в пиенето, в чукането.

- Да, знам но не ми харесва.

- Ти пък си един и ти. Айде ще черпя една курва!

- Не човек, предполагам че няма да ми стане даже, ама не се засягай де, ако те кефи значи всичко е ОК.

- Така е! Ай да пафнем....

Добре си поговорихме с каубоя. Типичен е и мисли прагматично, като ония ездачи завладяващи непознатите територии само заради тръпката. Живот на колела и копита. Живот заради самия живот.

Допих си джина и станах. Качих се на колелото и тръгнахме. Каубоя караше зад мен тъй като аз карам като луд обикновено. Нямам практиката да карам поркан и бях забравил че рефлексите са важни при високи скорости. Та засилил съм си се и уж мисля от къде и как да мина и се метнах на един тротоар. Байка ми хвръкна във въздуха а аз с предно салто върху една кола. Ударът беше силен но пък и гърбът ми е здрав. Отхвръкнах и се проснах по гръб на тротоара. "Излезе ми въздуха" си мисля, "А дали си счупих нещо?" Анализ на основни системи - движа си ръцете, краката и не ми е изтръпнала главата. Значи всичко е ОК без болката в гърба. "Я да видим сега дали ще стана" Идва каубоя.

- Леле кво направи бе Пепо? Мале как се прасна в колата.Всичко видях аз, ама и ти си за бой, пак се напорка и айдеееее! Ай ставай да не дойде собственика на колата.

- Ъъъъъъ, секунда нещо нямам много въздух човек. Баси дано не съм си скъсал сандалите...ейй здрави са. Охххх май ми има нещо на гърба човек. Аааа понатъртил съм го. Уфффф и колелото му се еба мамата.

- Споко само кормилото. От кога ти казвам да го смениш това кормило, сега вече нямаш оправдания.

- Хахахха да ама и щях да купувам кормило два пъти !

- Ае давай да се махаме.

Качихме се и пак газ към квартирата. Карайки си мисля, че ако умреш от катастрофа със спряла кола ще бъде ебати тъпата смърт, че и никой няма да ти е виновен. А има ли добър начин всъщност за умиране. Ми няма. Достойната смърт като цяло доста е възхвалявана ама това е все едно да кажеш и да се кафиш от факта, че си хванал СПИН от много яка кака. Заеби. Стигнахме.

- Айде утре отивам и го взимам и после на море.

- Аха, ама кога, че аз сега имам много работа и не знам дали ще мога тез дни.

- Ееее нали за това са приятелите, ще те изчакам

- Ти си пич брат, ама не си харчи парите за глупости, отивай и взимай къщата и ще направим типи.

- Оооо да, аз да ти кажа изобщо ми е все тая ква ше е тая къща. За мене по-важен е буса, да е ОК и да мога да живея в него.

Взех риванола и започнах да почиствам охлузванията. "Добре че го взех тоя риванол. Все ще ти потрябва"

- Айде да спим.

- Утре ли ще изнасяме леглата?

- Да, ай утре,че сега съм доста понатъртен, не че утре няма да съм ама сутринта е по-свежо.

- ОК, лека! Ама ако кажеш, отиваме на курви човек, трябва да пробваш.

- Лека брат и да сънуваш хубави и евтини курви родени в София, хахахаха !

ластичка за коса, комари, кино, Tricky, самота

Гореща вечер, а няма с какво да си вържеш косата. Веднъж една приятелка го направи пред мен за секунди и използва обикновен химикал. Косата и е хубава и ухае на зелена ябълка от шампоана. Тя самата е разкошна и объркана. Всички сме объркани и ухаем на самота.

Гореща вечер и комарите са изпохапали целите ти крака. Това изобщо не те притеснява, ти не си тук. А ако си, си за малко, колкото да не те помислят за твърде ненормален. Целите ти ръце са изпохапани и в рани от невротичното разчесване на ухапванията от реалността.

Гореща вечер и независимо американско кино. Стереотип е,че американското кино не става. Комерс е, а всички са затънали в смрадлив лайнян ъндърграунд. Когато излизат от него в реалността си облизват дори пръстите, за да не ги напуска усещането, че са по-различни.

Гореща вечер и цигари. Ръчно свити защото е по-кул и по-евтино разбира се. Почти не можеш да различиш доброто от злото и мразиш еднакво двете. Затова пушиш и знаеш, че всичко ще свърши рано или късно. По-добре рано.

Гореща вечер, а отдавна не е топло. Гориш от вътрешната жега на негодуванието от съдбата си. И който казва,че самотата е студена не знае, че през лятото е изгаряща. Толкова изгаряща., че единственото което искаш да направиш е да вържеш косата си, а нямаш ластичка и няма кой да ти покаже как става с обикновен химикал.

Гореща вечер и насекоми. Пълзят и падат от стените, кацат по екрана, а ти единствено искаш да ги убиваш. Да убиваш гадините хапещи душата ти и не ти даващи покой и прохлада. Ухапванията минават но остават рани.

Гореща вечер и Tricky. Равносметка. Отново ъндърграунд но вече толкова популярен, че са започнали да го забравят. Облизваш мелодията и ти нагарча. Нагарча ти от спомените от миналото лято и напиването до безсъзнание докато слушаш лайняния ъндърграунд.

Гореща вечер, комари, пусната коса, Tricky и самота.

Гробница за чуства

Душата ми е гробница. Толкова много чуства трябваше да убия, за да не ме убият те. Въпреки това те са там. Полуразложени, вече миришещи на цинизъм и бездушие. Костите на някой отдавна мъртви се белеят, оглозгани от миналото време и мизантропията.Вече съм сигурен, че нито една емоция, нито едно било то и много дълбоко чуство не може да живее вечно. Вечни са само изкуството и безразличието. И те описват най-добре двете крайности на живота. Затова, ако го нямаше изкуството всички щяхме да да сме безразлични, неодушевени, задоволени, студенокръвни, фокусирани, пресметливи и коравосърдечни машини.

При всяко убийство на чуство ми е тъжно. Тъжно за пропуснатите моменти, тъжно за несподелената любов, тъжно за всяко парченце душа, което губим с времето. Но винаги има нещо или някой който да регенерира душите ни, и добре че го има. Когато и той си отиде всичко свършва.

шофьор на такси

Вечерта беше нито много студена, нито много топла. Майска вечер след няколкодневни дъждове. Изпихме по няколко ракии затапени с една бира накрая и решихме, че ще си ходим. Оказа се че ще ме оставят с такси до нас тъй като маршрута минаваше от там. Стояхме на спирката на трамвая и чакахме някое такси да се покаже по булеварда. Нямаше и две минути и се появи таксито. Влязохме набързо и тръгнахме. Казахме на шофьора маршрута и той се съгласи с поклащане на глава. Не каза нито дума в началото и си караше спокойно. С всеки изминал метър обаче човека продължаваше да се съгласява с всичко, което се случваше около него и то по същия начин по който ни отговори и на нас - с поклащане на главата. Но всеки път това поклащане беше едно и също и започнах да подозирам, че просто има тик. И наистина това беше неконтролирано движение на врата изместващо главата му по същия начин по който всеки от нас показва, че е съгласен с това, което му казват или му се случва.

Замислих се. В началото ми стана смешно, а после изключително тъжно,а после пък изключително тъпо за това, че ми е било смешно. Дали е в следствие на претърпяна злополука, дали по рождение или просто придобит тик от постоянния натиск на живота да се съгласява с нещата, които му се случват? Мислих, мислих по въпроса, и междувременно пристигнахме до нас. Казах чао, колегата отвърна, а шофьорът отново се съгласи с мен, че вечерта ще е приятна за всички живи същества, отново тикозно поклащайки глава.