Днес покрай цялото затишие в работния процес (и поради удобната липса на шефчета :) реших да си почета като бял човек през работно време малко неща, които винаги съм отлагал или пък за които не бях чувал. И понеже Крокодила се грижи за нашето добро умствено развитие публикувайки в блога си неща, които наистина си заслужава да се прочетат се спрях на "За застреляш слон" и на "Фермата".
Чудни са и двете. Изключително метафорични и носещи наслада за критичния ум (ако имате такъв, в противен случай не препоръчвам, ще се объркате, ще ви доскучае)
"Да застреляш слон" - кратко есе за колониалните абсурди. Всъщност в изключително кратка форма Оруел успява да опише отношението на местното население в Бирма към английското присъствие там (хммм колко много общо с положението и в Ирак и в Афганистан и сещайте се още къде и от кого). Също така описва и своето отношение към бирманците (Оруел е трето поколение колониалист, разбирай роден в Индия, управлявал полицейски участък и т.н. ). Страхотно описание на вътрешните ни противоречия, когато се очаква да постъпим по даден начин а ние сме против и въпреки това го правим, за да удовлетворим желанието на тълпата (разбирай общество, племе, държава и други такива лайна).
"Фермата" - ако трябва да разкажа всичко ще ми се наложи напълно да игнорирам съквартиранта, който пък му се е приискало да готви тази вечер. Всъщност звучеше по телефона, че иска аз да готвя ама и това ми писна и ще му се наложи за негово съжаление сам да се справи с тежката задача. Та за "Фермата". УАУ това първото което си помислих след като я прочетох. Всъщност напоследък имам склонността да започна дадено четиво да стигна до първото смислено нещо за което става дума там (разбирай да си извадя някакви изводи по някое време, там до където съм стигнал) и след това да прочета края. Отдавам го на склонността си към бързо извличане на важното в дадения текст, като щом посхвана идеята чета края и си донагласям нещата по средата. Ама нейсе. С Оруел това не става. Най-просто идеята на "Фермата " - описание на революцията в Русия свалила монархията там и последвалите събития (разбирай тормоз) че чак до съвремието ни (разбирай тормоз) и всичко това разказано като революция на животните живеещи в една англиска ферма срещу стопанинът им.
Дано все някой се засили и прочете поне едното от двете гениални писания на Оруел та вземе и се позамисли за нещата, които са ни се случвали и ни се случват и сега (някъде прочетох, че в момента Оруел е твърде повече уважаван отколкото четен и нормално, то ако повече хора го четяха , ндали щяхме да сме на това дередже). Както казва Оруел и преди и сега свинщина.
петък, 30 декември 2011 г.
четвъртък, 29 декември 2011 г.
Приключих с Фейсбук
Една голяма загуба на време по-малко. По официални данни след като си деактивирате акаунта от тук: https://www.facebook.com/group.php?gid=16929680703 и ако не се изкушите да влезете отново с профила си в рамките на 14 дни , данните и снимките и цялото време което сте си загубили там ще бъдат изцяло и безвъзвратно изтрити. А дано. На мен лично ми писна. Следва мобилния телефон :)
сряда, 28 декември 2011 г.
Повърхностноста - За или Против или зависи
Днес покрай цялото ежедневие което се изнизва покрай мен се замислих колко сме повърхностни в дадени неща, колко не сме в други и, че за всеки повърхностното отношение има свои собствени измерения, били те към даден обект, идея или ситуация или каквото там било.
В случая важното е, че всеки има повърхностно отношение към нещо. Ако няма, то той или е маниак психопат или машина и все още не е някой в общоприетия смисъл на думата.
И както винаги, понеже и блога си е мой ще ви занимая с моето повърхностно отношение към нещата.
А именно:
- Отнасям се повърхностно към здравето си (пия, пуша и тез 44 000 работи)
- Отнасям се повърхностно към хората които обичам (с което не се гордея ама си ме търпят)
- Отнасям се повърхностно (само понякога или тогава когато не мога да си го позволя) към нещата които ям
- Отнасям се повърхностно към законите (докато не ме принудят с глоба или задържане)
- Отнасям се повърхностно към хората които ме дразнят (поне се опитвам, в масовия случай им обръщам твърде много внимание с едничката цел да разберат че го правят)
- Отнасям се повърхностно към всяка една вещ, която ползвам (освен ако няма някаква специална стойност за мен, например четката ми за зъби или чашата от която пия)
- Отнасям се повърхностно с всяка една музика, която ме е срам да нарека такава
- Отнасям се повърхностно към себе си много често (дрехи, обувки, коса, зъби, хигиена ... ама понякога де :)
- Отнасям се повърхностно към теб, щото ми четеш глупостите хаха
- Отнасям се повърхностно към този пост в блога (ама само към този)
- Отнасям се повърхностно към всички публикации тук :)
И идва момента в който се замислям към какво наистина не се отнасям повърхностно.
И то е, както следва:
- Четенето (на хубави неща)
- Писането (въпреки че това е доста спорно)
- Хубавата музика (ей тук няма да споря)
- Хубавото изобразително изкуство (каквото и да означава)
- Хубавото питие (ама пък всичко пия, дали пък не е повърхностно това?)
- Хубавата храна (е как хем повърхностно хем не, както казах зависи от кинтите)
- Работата (това само заради шефовете)
- Възприемането на нови идеи (ако разбира се не са твърде тъпи)
- Пушенето (въпреки че е доста спорно, предвид това че пуша от всичко по много)
- Секса (тогава когато ми се отдаде възможност де)
И така. Въпреки, че повърхностното отношение е едно лошо нещо то то (ама не е спорт тото) има място във всеки един от нас по всяко едно време...или зависи :)
В случая важното е, че всеки има повърхностно отношение към нещо. Ако няма, то той или е маниак психопат или машина и все още не е някой в общоприетия смисъл на думата.
И както винаги, понеже и блога си е мой ще ви занимая с моето повърхностно отношение към нещата.
А именно:
- Отнасям се повърхностно към здравето си (пия, пуша и тез 44 000 работи)
- Отнасям се повърхностно към хората които обичам (с което не се гордея ама си ме търпят)
- Отнасям се повърхностно (само понякога или тогава когато не мога да си го позволя) към нещата които ям
- Отнасям се повърхностно към законите (докато не ме принудят с глоба или задържане)
- Отнасям се повърхностно към хората които ме дразнят (поне се опитвам, в масовия случай им обръщам твърде много внимание с едничката цел да разберат че го правят)
- Отнасям се повърхностно към всяка една вещ, която ползвам (освен ако няма някаква специална стойност за мен, например четката ми за зъби или чашата от която пия)
- Отнасям се повърхностно с всяка една музика, която ме е срам да нарека такава
- Отнасям се повърхностно към себе си много често (дрехи, обувки, коса, зъби, хигиена ... ама понякога де :)
- Отнасям се повърхностно към теб, щото ми четеш глупостите хаха
- Отнасям се повърхностно към този пост в блога (ама само към този)
- Отнасям се повърхностно към всички публикации тук :)
И идва момента в който се замислям към какво наистина не се отнасям повърхностно.
И то е, както следва:
- Четенето (на хубави неща)
- Писането (въпреки че това е доста спорно)
- Хубавата музика (ей тук няма да споря)
- Хубавото изобразително изкуство (каквото и да означава)
- Хубавото питие (ама пък всичко пия, дали пък не е повърхностно това?)
- Хубавата храна (е как хем повърхностно хем не, както казах зависи от кинтите)
- Работата (това само заради шефовете)
- Възприемането на нови идеи (ако разбира се не са твърде тъпи)
- Пушенето (въпреки че е доста спорно, предвид това че пуша от всичко по много)
- Секса (тогава когато ми се отдаде възможност де)
И така. Въпреки, че повърхностното отношение е едно лошо нещо то то (ама не е спорт тото) има място във всеки един от нас по всяко едно време...или зависи :)
За Холандия
Тази година за втори път отскочих до Холандия. Харесва ми. Предната идеята беше просто да отидем до там и да вкусим от всички възможни забранени плодове наведнъж. Така и направихме, е аз се поограничих де ама имаше хора, които вкусиха и от червеният цвят на живота :) И до днес си мисля защо отидохме втори път и защо Хага и какво правихме там и какво очаквахме изобщо отивайки в подобен град.
Покрай пътя (това е любима фраза на на един любим човек) така де btw всичко винаги е стечение на обстоятелствата. И по това щастливо подобно стечение се озовахме в прекрасен, спокоен и уреден град. Хага се оказа място в което просто хората живеят (ъъъъ или живеят просто) и се наслаждават на този факт. А също така и се наслаждават на Северно море на сърфирането в него и на плажа му (е поне лятото де).
И какво ми просветна тази вечер да разказвам за Хага. А да. Не посетихме нито един музей, институция или известно място. Просто живяхме в него четири дни и искахме да разберем как се чустват хората там. Ами добре си се чустват да ви кажа. Още първата вечер се запознахме с момиче от Нова Зенландия, момче от Мароко, момиче от Мексико и няколко местни сърфисти и със сигурност не им беше зле . Така че и ние се сляхме с обстановката и решихме да се чустваме добре :)
Съвет: Не плащайте за градски транспорт, никой не проверява.
Съвет: Не рискувайте често да не плащате в градския транспорт, ако ви хванат глобата е мнооооооого висока :)
Покрай пътя (това е любима фраза на на един любим човек) така де btw всичко винаги е стечение на обстоятелствата. И по това щастливо подобно стечение се озовахме в прекрасен, спокоен и уреден град. Хага се оказа място в което просто хората живеят (ъъъъ или живеят просто) и се наслаждават на този факт. А също така и се наслаждават на Северно море на сърфирането в него и на плажа му (е поне лятото де).
И какво ми просветна тази вечер да разказвам за Хага. А да. Не посетихме нито един музей, институция или известно място. Просто живяхме в него четири дни и искахме да разберем как се чустват хората там. Ами добре си се чустват да ви кажа. Още първата вечер се запознахме с момиче от Нова Зенландия, момче от Мароко, момиче от Мексико и няколко местни сърфисти и със сигурност не им беше зле . Така че и ние се сляхме с обстановката и решихме да се чустваме добре :)
Съвет: Не плащайте за градски транспорт, никой не проверява.
Съвет: Не рискувайте често да не плащате в градския транспорт, ако ви хванат глобата е мнооооооого висока :)
вторник, 20 декември 2011 г.
Филм на Уди Алън
Вече се чуствам като във филм на Уди Алън. Та едно съм забелязъл в тези филми. Винаги има невероятни каши които героят забърква. Има бързане, има неща които не трябва да се казват а се казват след някое и друго питие, има очакване, има стеснителност има тук таме някой абсурд и лееееек привкус на романтика. Е понякога не е толкова лек. Има сиво ежедневие, героя има сума ти и мании (без да е освидетелстван :) има меланхолия, която рязко прераства в екстаз, има и винаги някаква непреодолима пречка, която най-често е само в главата на героя. Има цветя, има романтични вечери които се сгромолясват в пълен провал. Има недоизказани думи и грешно разбрани намеци. Всичко си имат тези филми. Както го има и в живота на всеки човек.
Та сценария е много забавен както винаги. Работещ мъж, ходи на работа, има котка например (аз нямам)защото е средностатистически градски самотник, има си всекидневните тревоги с наема и разходите и с това какво ще яде за вечеря, ае общо взето нормален човек работещ не дотам интересна работа. Почти всяка вечер остава в офиса, защото няма какво друго да прави. Има приятели (макар и малко), получава съвети с които се опитва да се съобрази или не.В един момент се появява една жена и почва едно суетене. Отдавна я бил търсил но имала приятел. Приятел го порицава, че не било спортсменско да прави подоби неща, а от друга страна ако имал наистина чувства не би трябвало нищо да го спира. Разбира се той започва да проучва почвата и в един момент след куп недоразумения и съвпадения той разбира, че тя е върнала ключовете на майката на бившия си приятел. Понеже нашия човек винаги търси под вола теле то решава, че всъщност тя си има настоящ приятел а просто е имала 2 години ключове от апартамента на предишния си приятел. Ами дотам е стигнал сценария. Сега главния герой е в депресия, пие много, пуши много и се самосъжалява. Да я попита ли дали бившия приятел е по-бивш или да и каже направо, че я харесва или да приеме, че ще живее до края на живота си в дупка сам евентуално с котка. Междувременно се случват различни неща свързани с всекидневието, което толкова го улисва, че вече не знае какво иска, кой е и къде отива. И дотам. Пълно късо съединение в личния му живот. На всичкото отгоре мисли и за предишната си връзка и постоянно изтъква недостатъците и, но сам не вярва че нещата не са се прецакали по негова вина, а те са. И стигайки до подобни изводи започва да се самообвинява. А решението винаги идва само, просто героят не го вижда.
Та сценария е много забавен както винаги. Работещ мъж, ходи на работа, има котка например (аз нямам)защото е средностатистически градски самотник, има си всекидневните тревоги с наема и разходите и с това какво ще яде за вечеря, ае общо взето нормален човек работещ не дотам интересна работа. Почти всяка вечер остава в офиса, защото няма какво друго да прави. Има приятели (макар и малко), получава съвети с които се опитва да се съобрази или не.В един момент се появява една жена и почва едно суетене. Отдавна я бил търсил но имала приятел. Приятел го порицава, че не било спортсменско да прави подоби неща, а от друга страна ако имал наистина чувства не би трябвало нищо да го спира. Разбира се той започва да проучва почвата и в един момент след куп недоразумения и съвпадения той разбира, че тя е върнала ключовете на майката на бившия си приятел. Понеже нашия човек винаги търси под вола теле то решава, че всъщност тя си има настоящ приятел а просто е имала 2 години ключове от апартамента на предишния си приятел. Ами дотам е стигнал сценария. Сега главния герой е в депресия, пие много, пуши много и се самосъжалява. Да я попита ли дали бившия приятел е по-бивш или да и каже направо, че я харесва или да приеме, че ще живее до края на живота си в дупка сам евентуално с котка. Междувременно се случват различни неща свързани с всекидневието, което толкова го улисва, че вече не знае какво иска, кой е и къде отива. И дотам. Пълно късо съединение в личния му живот. На всичкото отгоре мисли и за предишната си връзка и постоянно изтъква недостатъците и, но сам не вярва че нещата не са се прецакали по негова вина, а те са. И стигайки до подобни изводи започва да се самообвинява. А решението винаги идва само, просто героят не го вижда.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Mинало
Миналото.
Някой хора са доволни от него. За тях то е важна част от живота. То е основанието им да продължават напред защото стъпват върху нещо солидно. Изградили своето име хора държат да подчертават своето минало, а бъдещето ги плаши изключително много. Миналите победи и успехи са сладка тръпка в съзнанието им. Настоящето е просто един миг стъпал върху успешното минало.Бъдещето може да бъде изключително добро за хора с добро минало (най-вече според тях).
За други миналото носи само лоши спомени. Ето защо живеят в бъдещето и мислят само за него. Виждат го светло и зпълнено само с хубави и интересни неща (колко наивно). Настоящето за тези хора не съществува.
Трети живеят сега. То и аз така. Предпочитам всичко да мине през мен (то и минава).
А миналото е просто нещо което е било. И то няма никога да бъде същото нито в настоящето нито в бъдещето. Просто ми е минало от миналото.
Някой хора са доволни от него. За тях то е важна част от живота. То е основанието им да продължават напред защото стъпват върху нещо солидно. Изградили своето име хора държат да подчертават своето минало, а бъдещето ги плаши изключително много. Миналите победи и успехи са сладка тръпка в съзнанието им. Настоящето е просто един миг стъпал върху успешното минало.Бъдещето може да бъде изключително добро за хора с добро минало (най-вече според тях).
За други миналото носи само лоши спомени. Ето защо живеят в бъдещето и мислят само за него. Виждат го светло и зпълнено само с хубави и интересни неща (колко наивно). Настоящето за тези хора не съществува.
Трети живеят сега. То и аз така. Предпочитам всичко да мине през мен (то и минава).
А миналото е просто нещо което е било. И то няма никога да бъде същото нито в настоящето нито в бъдещето. Просто ми е минало от миналото.
петък, 4 ноември 2011 г.
Скайп веселбици и самотни душици
[16:28:45] preslav_penev: ми по едно време трябва да се спре човек щот мноо лошо мое да почне да издевателства над PC-то
[16:28:57] linderbg: хахахахха да
[16:29:35] preslav_penev: моя му бях вкарал един десен прав
[16:29:41] linderbg: АХАХААХАХА
[16:29:44] preslav_penev: че и винчунски май бил
[16:29:52] preslav_penev: после го понамествах :D
[16:29:53] linderbg: я , на лаптопа ли
[16:29:57] preslav_penev: мхм
[16:30:15] preslav_penev: толкова съм се напил че не съм могъл да си въведа парола
[16:30:17] preslav_penev: та
[16:30:28] preslav_penev: и съм казал аз на тебе мамата мамата
[16:30:32] preslav_penev: и айдеееее
[16:30:36] preslav_penev: отървахме коня
[16:30:36] linderbg: ХАХАХАХАХАХАХА
[16:30:38] linderbg: :D
[16:30:50] preslav_penev: сутринта срам
[16:30:52] preslav_penev: :)
[16:31:08] linderbg: кой компютъра ли
[16:31:15] linderbg: сам си попълва паролата вече
[16:31:16] linderbg: :D
[16:31:24] linderbg: сам цъка по клавишите ..
[16:31:30] linderbg: "Желаете и да отворя пощата"
[16:31:38] linderbg: "Желаете ли да видите последните новини от света и у нас"
[16:31:43] preslav_penev: хахахаххаха
[16:31:45] linderbg: "Кафенце, сър?"
[16:32:37] preslav_penev: хехехе , масажче, кроасанче нещо :D
[16:32:47] linderbg: хахааххах да
[16:32:49] preslav_penev: ми май тряя да си го побийвам по-честичко
[16:32:55] preslav_penev: че да почне
[16:32:57] preslav_penev: :D
[16:32:58] linderbg: ХААХХАХАХАХ, то кат жената
[16:33:02] preslav_penev: naprao
[16:33:32] preslav_penev: тряяя му измисля и женско име, въййййй ми то затъ ми е жената, то сичкото ми порно там :D
[16:33:48] linderbg: :D хаххахахах
[16:34:19] preslav_penev: и фасони прай, и ни пий да ми прай компания, ни пуши
[16:34:28] preslav_penev: бах маа му
[16:34:47] linderbg: то и мензис има , кат почне да ги вади тез червените диалогови прозорци с ерорите
[16:34:51] linderbg: (rofl)
[16:35:13] preslav_penev: а не ве, а вчера вика топло мий прегрял бил
[16:35:22] linderbg: а тъй , женски простотии
[16:35:28] linderbg: топли и студени вълни ги обливат
[16:35:37] linderbg: дейб ... и порнографита дейб
[16:35:45] preslav_penev: даммм
[16:28:57] linderbg: хахахахха да
[16:29:35] preslav_penev: моя му бях вкарал един десен прав
[16:29:41] linderbg: АХАХААХАХА
[16:29:44] preslav_penev: че и винчунски май бил
[16:29:52] preslav_penev: после го понамествах :D
[16:29:53] linderbg: я , на лаптопа ли
[16:29:57] preslav_penev: мхм
[16:30:15] preslav_penev: толкова съм се напил че не съм могъл да си въведа парола
[16:30:17] preslav_penev: та
[16:30:28] preslav_penev: и съм казал аз на тебе мамата мамата
[16:30:32] preslav_penev: и айдеееее
[16:30:36] preslav_penev: отървахме коня
[16:30:36] linderbg: ХАХАХАХАХАХАХА
[16:30:38] linderbg: :D
[16:30:50] preslav_penev: сутринта срам
[16:30:52] preslav_penev: :)
[16:31:08] linderbg: кой компютъра ли
[16:31:15] linderbg: сам си попълва паролата вече
[16:31:16] linderbg: :D
[16:31:24] linderbg: сам цъка по клавишите ..
[16:31:30] linderbg: "Желаете и да отворя пощата"
[16:31:38] linderbg: "Желаете ли да видите последните новини от света и у нас"
[16:31:43] preslav_penev: хахахаххаха
[16:31:45] linderbg: "Кафенце, сър?"
[16:32:37] preslav_penev: хехехе , масажче, кроасанче нещо :D
[16:32:47] linderbg: хахааххах да
[16:32:49] preslav_penev: ми май тряя да си го побийвам по-честичко
[16:32:55] preslav_penev: че да почне
[16:32:57] preslav_penev: :D
[16:32:58] linderbg: ХААХХАХАХАХ, то кат жената
[16:33:02] preslav_penev: naprao
[16:33:32] preslav_penev: тряяя му измисля и женско име, въййййй ми то затъ ми е жената, то сичкото ми порно там :D
[16:33:48] linderbg: :D хаххахахах
[16:34:19] preslav_penev: и фасони прай, и ни пий да ми прай компания, ни пуши
[16:34:28] preslav_penev: бах маа му
[16:34:47] linderbg: то и мензис има , кат почне да ги вади тез червените диалогови прозорци с ерорите
[16:34:51] linderbg: (rofl)
[16:35:13] preslav_penev: а не ве, а вчера вика топло мий прегрял бил
[16:35:22] linderbg: а тъй , женски простотии
[16:35:28] linderbg: топли и студени вълни ги обливат
[16:35:37] linderbg: дейб ... и порнографита дейб
[16:35:45] preslav_penev: даммм
Абонамент за:
Публикации (Atom)